Определение № 116 от 07.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.а като разгледа докладваното от Мария Кр. М.а Въззивно частно гражданско дело № 20243000500044 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е. А. Т. и М. Т., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Е. А. Т., чрез назначения процесуален представител адв.А.М., против определение №528/13.12.2023г., постановено по гр.д.№299/22г. по описа на РОС, в частите му, с които, съответно: 1/ е прекратено производството по предявения иск от Е. А. Т. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 45 000лв. за причинени неимуществени вреди, поради недопустимост на осн. чл.126, ал.1 от ГПК; 2/ е върната исковата молба, подадена от Е. А. Т., действаща лично и в качеството си на родител и законен представител на малолетното дете М. Т. против Областна дирекция на МВР гр.Разград, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението в обжалваните му части е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по горепосочените искове.

Производството по гр.д.№299/22г. по описа на РОС е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д.№251/22г. по описа на РСИсперих.Последното е било образувано по предявени искове от Е. А. Т. и М.

Т., към датата на образуване на производството малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. А. Т., понастоящем непълнолетен.В исковата молба и първоначалната уточняваща молба към нея, депозирана на 16.06.2022г. пред ИРС, и преди предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство, се твърди, че исковете се предявяват против Прокуратурата на Република България и РУ на МВР гр.Исперих.Претендира се сумата от 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действията и бездействията на 1 следните представители на ответниците, а именно началник на РУ на МВР гр.Исперих К.Костов/за нарушаване и отклоняване на разследването, криене на доказателства и обективната истина/; полицай В.Димитров/за заличаване на сведения, дадени от малолетния ищец, отклоняване на разследването/; полицай М.Станчев/за отклоняване на разследването, сменяне на сведения, криене на доказателства, покриване на обективната истина, неизвършване на необходими разследвания, обвиняване в лъжлива информация, отклоняване на свидетели за насрещната страна/; полицай П.Великов/не взел сведенията на ищцата, без причина запечатал магазина й в гр.Исперих, в резултат от което стоката й се развалила и претърпяла финансови загуби, останала без работа, натрупала дългове/; инспектор М.Р.-постановление от 23.03.2018г. по преписка вх.№275000/961/28.02.2018г. и постановление от 27.03.2018г. по преписка вх.№275000/1008/28.02.2018г./за отклояване разследването против Н.А.А., поради което ищцата получила отказ за образуване на досъдебно производство, получила постановленията по-късно през м.05.2018г. и това станало причина за заличаване на доказателства, бездействал по случая/; полицай Б.Б./отстранена от разследването заради нарушения/; прокурор П.М., прокурор И.И. и прокурор В.Ц..Лицата изготвили неправилни документи, протоколи, доклади, експертизи, получила заплахи, насила подписвала документи, запечатали работното й място, унижили я пред обществото, опетнили сина й М., накърнили душата й като родител, отворили й дело за клевета, въпреки, че била призната за невинна, трябвало да плаща пари на Р.Р., имала наложен запор върху банковите си сметки за задължение в размер на 4 146, 47лв. и върху собственото си МПС.Държавните служители се държали несправедливо спрямо ищцата и сина й, обърнали институциите против нея, защото се опитва да оправи казуса, който й причинили извършителите на престъпления против детето й.

След изпращане делото на РОС и назначаване на адв.А.М. за процесуален представител по предоставената правна помощ съдът с определение №255/15.06.2023г. е указал на представителя „в двуседмичен срок от получаване на съобщението да приведе исковата молба в унисон с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК“.В изпълнение на указанията е депозирана на 30.08.2023г. уточнена искова молба, в която е посочено, че исковете се предявяват против Прокуратурата на Република България и МВР.Обобщено, изложените твърдения са, че през 2015г. спрямо малолетния тогава ищец М. Т. е упражнено неколкократно сексуално насилие от служител в ОУ „Отец Паисий“, с.Подайва, община Исперих, за което ищцата узнала през м.08.2015г. и веднага сезирала органите на МВР и РП-Разград, подразделение гр.Исперих.След инцидента ищцата преместила сина си в предучилищна група към ОУ „Васил Априлов“, гр.Исперих, а през следващата година в ОУ „Христо Ботев“, гр.Исперих, където насилникът от училището от с.Подайва отново насилил и заплашил сина й и където направили опит да го насилят и три други момчета, за което ищцата също сезирала органите на реда.През следващата учебна година, в началото на 2

2018г., докато М. бил втори клас, спрямо него също е упражнено сексуално насилие от портиера на училището, за което ищцата отново е сезирала органите на реда.След всеки инцидент детето е преглеждано от лекари, които са констатирали упражненото спрямо него сексуалното насилие.Органите на реда обаче не извършили задълбочено и прецизно задълженията си по установяване авторите на деянията, престъпната деятелност по текстовете на обвинението, настъпилите последици и нанесените травми на ищеца.В противовес с експертни заключения на трима лекари, прегледали обстойно детето, съдебният лекар, назначен по ДП №275-ЗМ/171/2017г., не установил следи от физическо насилие по тялото и половата област на ищеца понастоящем или с давност.В противовес с показанията на близки и роднини на детето назначената по посоченото ДП КППЕ заключила, че пострадалият не е в състояние да дава достоверни сведения за фактите, които имат значение по делото, имал склонност към фантазии и липса на абстрактно мислене, невъзможност за хронологична ориентация, многократно изживявал натрапчиво повтарящи се спомени, свързани с травмата, провокирани и манипулирани от неговата майка, която страдала от личностно разстройство и била склонна да преекспонира събития от около сексуалното насилие над сина й.По ДП се е твърдяло, че предполагаемият извършител е със счупен крак, смяна на тазобедрена става, пребивавал само последните три дни от престоя на детето в училището и не бил в състояние да извърши сексуално насилие спрямо него, както и, че нямало доказателства за сексуално насилие спрямо детето и от други лица.Предвид горните изводи и с постановление от 28.08.2017г. РП-Исперих прекратила наказателното производство по преписка №569/16г. по ДП №275-ЗМ/171/2017г. по описа на РУ на МВР гр.Исперих.Според органите нямало данни за насилие и през 2018г. от страна на портиера на ОУ „Христо Ботев“.Това, че ответниците не са извършили задълбочено, всестранно и пълно разследване и установяване на обективната истина досежно авторите на престъпните деяние причинило неимуществени вреди на ищците - детето чувствало потиснатост, фрустрация, неудовлетвореност, отчужденост, страх, а неговата майка тъга, отчаяние, покруса, отчужденост от хората.

След като ищците се преместили да живеят в гр.Исперих, ищцата с договор от 18.04.2017г. наела под наем за стопанисване магазин, чийто собственик била И.С.А..През лятото на 2017г. между тях възникнали противоречия относно заплащането на наема, водата и тока, и И.А. извършила самоуправни действия, като на 21.10.2017г. заключила магазина и поставила свой катинар.На 23.10.2017г. ищцата поискала от И.А. да отключи магазина, за да може да го ползва и да вземе вещите си, но същата отказала.Предвид горното ищцата сезирала РУ на МВР гр.Исперих.С постановление от 31.01.2018г. РП-Исперих отказала да образува досъдебно производство, приемайки, че дори и да има самоуправни действия, след като А. е била предупредена от органите на полицията, същата е възстановила първоначалното фактическо положение, като е отключила магазина и е дала 3 възможност на ищцата да го ползва и вземе вещите си.По жалба на ищцата с постановление от 21.03.2018г. по пр. №433/18г. по описа на ОП-Разград постановление от 31.01.2018г. било отменено и преписката върната на РПИсперих за продължаване на разследването.Въпреки горното, стоката в магазина почти погинала, ищцата претърпяла финансови загуби и останала без средства, вина за което имат съответните институции, които не си свършили перфектно работата при установяване неправомерното затваряне на магазина, без да й бъде даден спешен достъп до него след подадените жалби.Ищцата, освен понесените финансови загуби, се чувствала некомфортно, потисната и унизена.Предвид изложеното се претендира ответниците да заплатят солидарно на всеки от ищците сумата от по 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

След дадени от РОС указания с определение №548/21.09.2023г. ищците да посочат надлежен ответник/съответна ОД на МВР като ЮЛ/, както и да конкретизират неправомерните действия и бездействия, от които са претърпели твърдените неимуществени вреди, е депозирана на 06.10.2023г. уточнена искова молба, в която е посочено, че ответници са Прокуратурата на Република България и ОД на МВР гр.Разград.Преповторени са същите обстоятелства, като в уточнената искова молба от 30.08.2023г., както и е посочено, че прокуратурата не е изследвала всички обстоятелства по делото обективно, всестранно и пълно, ръководейки се от закона, така и органите на досъдебното производство.С бездействията си нарушили чл.14 и чл.107 от НПК, както и правата на жалващите се потърпевши.Детето търпи болки и страдания в детската си психика от случилото се с него, виждайки, че няма справедливост след оневиняване на насилниците с крайните прокурорски актове.Ищцата търпи притеснения, тревоги и разочарования.Двамата се чувстват некомфортно-потиснати, унизени, със срам от хората, с оглед случилото се и носещите се слухове за непълнолетното дете.

След получаване на тази молба, РОС е разпоредил да се изпратят преписи на ответниците с възможност за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.След депозиране на такъв от ОД на МВР гр.Разград на 31.10.2023г. и от Прокуратурата на РБ на 09.11.2023г. и предвид твърденията във втория отговор за по-рано заведено между същите страни идентично дело, съдът е изискал копие от искова молба по гр.д.№364/21г. по описа на РРС, евент. и от други образувани между същите страни.След получаване на 05.12.2023г. на копия от исковата молба и уточняващите я такива по гр.д.№364/21г. по описа на РС-Исперих е постановено обжалваното определение, в което е прието, че според изложението в исковата молба по гр.д.№364/21г. по описа на ИРС Е.Т. е предявила против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от Постановление от 28.08.2017г. на РП Исперих, с което производството по воденото ДП №275 3М /171/2017г. на РУ на МВР Исперих за извършено сексуално насилие над малолетното й дете М. Т. било прекратено, както и за претърпени неимуществени вреди от Постановление на РП Исперих, с което е 4 отказано да се образува наказателно производство за самоуправни действия от страна на И.С.А..Сравнявайки двете искови молби, РОС е приел, че независимо от различния размер на претендираното в тях обезщетение исковете с тези по настоящото производство, предявени лично от Е.Т., са идентични, защото почиват на еднакви фактически основания и никой от тях не е заявен като частичен, поради което и на осн. чл.126, ал.1 от ГПК покъсно заведено дело подлежи на прекратяване.

В определение е посочено и, че въпреки дадените от съда указания, ищцата, действаща лично и като законен представител на детето си, не е посочила в какво се изразява нарушението на ответника ОД на МВР Разград, конкретните факти - действия или бездействия, от които произтича вредата, освен, че органите на реда не са си свършили задълбочено и прецизно задълженията.Липсата на яснота, относно основанието и размера на претенцията за вредите, причинно-следствената връзка и как е формиран техният размер, води до невъзможност за този ответник да организира защитата си, както и да бъде определен спорния предмет.В указания едноседмичен срок ищцата не е отстранила нередностите на исковата молба, съобразно дадените указания с разпореждането, поради което и на осн.чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба срещу ОД на МВР Разград следва да се върне.