Определение № 868 от 27.02.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868

Хасково, 27.02.2026 г.

Административният съд - Хасково - II състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдията Ива Байнова административно дело № 223/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба от Н. Р. Н. от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу чл.55 и чл.56 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград, приета от Общински съвет Ивайловград.

От жалбоподателката е направено искане по чл.190, ал.1 от АПК за спиране действието на оспорените разпоредби. В тази връзка жалбоподателката твърди, че същите биха й причинили значителни имуществени и неимуществени вреди, или труднопоправими реди.

Съдът, като съобрази направеното от оспорващата искане по реда на чл. 190, ал. 1 от АПК, намира същото за процесуално допустимо, но неоснователно, поради следното:

Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия акт, освен ако съдът постанови друго. Според препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК това правомощие на съда се упражнява при условията на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал.2 от АПК. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи също така и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му от страна на неговите адресати да има вредоносни последици. За да е основателно искането за спиране, е необходимо да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива вреди, които са в пряка връзка и произтичат от действието на подзаконовите разпоредби.

В производството по чл.166, ал.4, вр.ал. 2 от АПК, съдът следва да извърши преценка относно баланса между обществения интерес, преценен като значим при наличието на допуснато по закон предварително изпълнение, и наличието на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от изпълнението на акта - в случая от действието на оспорените подзаконови разпоредби. В тежест на жалбоподателката е да докаже, че от предварителното им изпълнение се засяга неин личен интерес, който е със същата или по-висока степен на важност от тази на защитения от законодателя обществен интерес.

Съдът намира, че в конкретния случай подобно засягане не се установява.

Направеното в жалбата искане по чл.190, ал.1 от АПК е бланкетно, немотивирано и хипотетично, липсват данни и доказателства за това, че е налице вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Жалбоподателката не сочи конкретни аргументи за настъпването на вреди от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на защитения от законодателя обществен интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са изпълнени условията на чл.166, ал.2 от АПК във връзка с чл.196 от АПК, при които действието на оспорените подзаконови разпоредби може да бъде спряно, поради което искането за спиране следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.190, ал.1 от АПК на Н. Р. Н. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], за спиране действието на чл.55 и чл.56 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: