Определение № 367 от 21.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. София, 19.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900484 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Д. В. К., и И. В. К., непълнолетни със съдействието на баща си и законен представител В. А. К. чрез адв. А. Г. обжалват решение № 540 от 09.12.2022 г. по в.т.д. № 476/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260125 от 10.05.2022 г. по т.д. № 256/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, ТО, 17 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели против Гаранционен фонд, гр. София искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а от КЗ за осъждането му да заплати сумата от по 100 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 30.03.2020 г. на всеки от двамата ищци като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра им З.В.а К.а, настъпила в резултат на ПТП, станало на 16.12.2019 г. на път I-8, км 201+000 при разклона за с. Мало Конаре, община Пазарджик, виновно причинено от лицето З. Г. Ш. в качеството ѝ на водач на лек автомобил „Форд“, модел „Кугар“, рег. № РВ 9675 ТР, за което МПС към датата на настъпване на произшествието не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендират разноски.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като искат допускане на касационно обжалване поради това, че решението е очевидно неправилно.

Сочат и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ съгласно ТР № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти и обстоятелства? В този смисъл подлежат ли на репариране търпените вреди от ищците в качеството им братя на починалата при процесното ПТП?

– Позоваване се на допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., както и на наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2.Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените лица в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 на Пленума на Върховния Съд п р и хипотезата н а пряк иск на и щ е ц в качеството му на сестра (брат) на починал при ПТП? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, – противоречие с : решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о. Сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

3.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелство, че претендиращото обезщетение лице е изградило с починалия особено близка и трайна връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето? Позовава се на допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК, противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., както и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2

4.В кой случай може да се приеме, че търпените болки и страдания от сестра (в случая брат) на починало при ПТП лице надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най близките родственици, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение ? Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, поради разрешаване на посочения правен въпрос в противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5.Кои лица са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък? Основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о. Също и чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

6.Може ли да се счете, че фактът, че починалата е поела майчините грижи за малолетните си братя — ищци по настоящото дело, последните повече от 2 (две) години преди смъртта си, покрива критериите за „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ съгласно ТР № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и ако да, подлежат ли на репариране търпените вреди от ищцата в качеството на сестра на починалата при процесното ПТП? - противоречие с: решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 168 от 05.10.2018 г. по т.д. № 892/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о.

Гаранционен фонд, гр. София оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор от Е. З. Ш. – трето лице помагач по делото.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се 3 произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ, както и че исковете са допустими като ищците са предявили претенциите си пред Гаранционния фонд и не са получили обезщетения. Прието е, че съгласно чл.

519, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вредите, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.

Прието е, че съдържанието на чл. 557, ал. 1 от КЗ изисква вредите да са причинени от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р България и за което била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т.е. от установяване, че гражданската отговорност на виновния водач за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, не е обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на Фонда била обусловена от отговорността на водача на моторното превозно средство.

Въззивният съд е приел, че в случая са приложими нормите на чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД, като предмет на въззивната жалба е материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди за смъртта на сестра им вследствие на ПТП, извършено от водач, при управление на автомобил, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност.“ Прието е осъществяване на пътно-транспортно произшествие на 16.12.2019 г. на път I - 8 км, 201+000 при разклона на с. Мало Конаре, община Пазарджик, станало ПТП между лек автомобил „Форд“, модел „Кугар“ и товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ рег. № СВ 5902 КМ.

Установено е, че вследствие на ПТП били починали водачът на лекия автомобил Здравка Шанданска и возещата се на предната дясна седалка в същия, З. В.а К.а. Управляваният от Шанданска автомобил не бил имал валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Прието е, че всяко лице, което търпи вреди от противоправното поведение на друг субект, има право на обезщетение.

4

Прието е, че липсва правна регламентация относно кръга на легитимираните да получат лица обезщетение. С ППВС 4/61 г. е определен кръгът на лицата, като с ППВС 5/69 е разширен този кръг и с оглед така приетото тълкуване на чл. 52 от ЗЗД е прието, че легитимирани са низходящи, съпруг, възходящи, отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, съжителствалия на съпружески начала с починалия, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. С Тълкувателно решение по тълк.д. 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС било прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга, посочен в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., има всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди. Така е прието, че с оглед справедливостта следва да се определи легитимацията на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. При претенция за обезщетение от страна на лице, извън този най-близък кръг, то следва да докаже наличието на изключителна, изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, не само със съдържание, както би била характерна за лицата от най-близкия кръг роднини. Също така е прието, че следва да се докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди, да му е особено близък.

Прието е, че от разпита на двамата свидетели Ю. З. и Д. Д., първият живеел на съпружески начала със сестра на ищците и познавал ищците и сестра им повече от 9 години, като живеели всички заедно в една къща в Карлово.

Свидетелят Д. Д., бил приятел и познавал ищците покрай приятеля си, като не виждал починалата Златка и ищците често, а само като посещавал Ю. и жена му. Двамата свидетели сочели, че по изключение З. пребивавала в Германия, иначе живеела с ищците и ги подпомагала финансово и при ученето им за училище, с облекло, храна, давала им пари при възможност. Двамата свидетели били сочели, че З. била като майка за ищците. Съдът е отчел показанията на свидетеля Д. Д., че не посещавал често дома на З. и ищците и изводът, че тя им била като майка бил основан само на една среща между 5 свидетеля и З., е мотивирало съда да приеме, че в тази част показанията на свидетеля Д. са недостоверни. От друга страна са приети свидетелските показания на свидетелката Е. Ш., леля на третото лице помагач, съгласно които починалите в пътнотранспортното произшествие З. Ш. и З. К.а, 1 година живеели в гр. Пазарджик, две години преди това в гр. Пловдив, като се познавали от 7-8 години и често пътували и работели в Германия. К.а и Ш. били регистрирани в Германия в сферата на проституцията. Съдът е възприел последното обстоятелство и с оглед представените удостоверения за регистрация в Германия, както и от справка на МВР, от която се установявало, че К.а често е напускала страната след 2016 г. наред с това свидетелката била посочила, че в разговори Златка не споменавала Д. и И..