Решение № 20 от 14.01.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Лом, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620101000 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.

Делото е образувано по гражданско-правен спор по повод на искова молба, подадена от Е. А. С. ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г., срещу настоящия й съпруг П. В. С., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че по време на брака й с ответника, действащ и към настоящия момент, на 03.06.2022 г., с него са сключили брачен договор. В последния страните са уговорили, че придобитите след този момент моторни превозни средства (МПС), ще се считат за придобити при режим на разделност и движима вещ от този вид ще бъде лична собственост на титуляря по сделката. Сочи, че на 27.06.2022 г., след като в заем й били дадени 19 000,00 лв., тя е придобила товарен автомобил, марка Мерцедес, модел Спринтер, с рег. № ******, рама **********************, година на производство 2009 г. Същият бил приспособен като мобилен павилион за осъществяване на търговска дейност.

Въпреки сключения брачен договор излага, че на 20.09.2022 г., по пощата е получила постановление за налагане на обезпечителни мерки издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, по повод образувано изпълнително дело № 12090000832/2009 г. срещу ответника като длъжник по него, съгласно което е наложен запор върху закупеното МПС лична собственост на ищцата.

Посочва, че на 05.03.2024 г. е получила писмо, с което е информирана, че по повод на образуваното изпълнително дело, в качеството й на съсобственик1 недлъжник на посоченото МПС, тя може да изкупи идеалната част на длъжника, съответстваща на 1/2 от стойността на оцененото имущество, за сумата от 5500, 00 лв., в противен случай ще бъде обявен търг за неговата продажба.

Иска се от съда на основание чл.23, ал.1 СК, във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че ищцата Е. А. С. с ЕГН ********** е изключителен собственик по силата на преобразуване на лично имущество на МПС, придобито по време на брака сключен между ищцата и ответника, като превозното средство е придобито от Е. А. С. ЕГН ********** на 27.06.2022г., представляващо товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, рег. № ***********, рама

№ ***************************,с година на производство 2009г., мощност 80 kw.

Направено е и особено искане да допускане на обезпечение на исковата молба на основание чл.389 ГПК, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК за спиране на изпълнителното производство, за което настоящия състав се е произнесъл с определение обжалвано пред МОС с частна жалба и потвърдено от въззивна инстанция.

При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молбата писмени доказателства, които бяха приети и приобщени по съответния процесуален ред, а именно: Заверено копие на Брачен договор от 03.06.2022г. нотариално заверен с Рег.№ 2384 /03.06.2022г. и Per. № 2385 /03.06.2022г. на Ясен Йорданов - пом. Нотариус при Детелина Младенова нотариус per. № 393 по описа на Нотариалната камара; Заверено копие на Решение №159/07.10.2022г на Директор на ТД на НАП Велико Търново;

Заверено копие на Разпореждане за определяне на окончателна оценка по изпълнително дело № 12090000832-2009/2009 на Публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана; Заверено копие на Уведомление изх.№ С240012-165- 0000036/22.02.2024г. по изпълнително дело № 12090000832-2009/2009 на Публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана; Декларация за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2 от ГПК.

Гласни доказателствени средства по делото се събраха, в това число разпити на трима свидетели с цел доказване произхода на средствата послужили за закупуване на процесния автомобил.

Съдът кредитира така събраните гласни доказтелствени средства /разпити/ на тримата свидетели, тъй като са безпротиворечиви, ясни и релеватни към предмета на доказване.

И тримата свидетели Л. С.; А.М. и Л. Л., пред съда заявяват, че са дали в заем пари на ищцата с цел закупуване на автомобил, с който да развива собствен бизнес. И тримата са дали парите в заем, като затова са оформили запис на заповеди, представени в оригинал пред съда в съдебно заседание с цел сравнение на предоставените и приети по делото копия.

На следващо място на поставения въпрос от страна на адвоката на ищцата „Дали парите са дадени лично на ищцата или на семейството“ и тримата отговарят еднозначно, че са дадени на ищцата лично. От свидетелските показания става ясно, че парите са давани на С. лично, като тя се е задължила по силата на записи на заповеди да ги върне до три години, тъй като и е било 2 необходима голяма сума пари за закупуване на автомобил, с който да развива собствен бизнес.

От така изложените факти и събрани доказателства, съдът прави следните фактически констатации:

Между страните има валидно сключен граждански брак, имуществените отношения между двете страни са уредени последствие съгласно чл.38, ал.1, т.1 и т.3 СК, като затова е сключен на 03.06.2022 г. брачен договор. По силата на въпросния брачен договор страните са уговорили, че придобитите след този момент моторни превозни средства (МПС), ще се считат за придобити при режим на разделност. В този предметен обхват попадат и движимите вещи, които следва да се примат за лична собственост при титуляря по сделката.

Доказано беше с гласни доказателствени средства събрани в хода на производството, че ищцата на 27.06.2022 г., след като е взела в заем 19 000, 00 лв., е придобила товарен автомобил, марка Мерцедес, модел Спринтер, с рег. № ***********, рама ****************************, година на производство 2009 г. Въпросната сума е получена в заем от различни лица, явили се пред съда като свидетели и заявили, че са дали пари на ищцата с цел закупуване на автомобил, с който да развие собствен бизнес, като затова са оформени записи на заповед. Безпротиворечиво всички свидетели пред съда заявиха, че парите дадени в заем са били предоставяни лично на ищцата, като е било налице знание затова, че се дават на нея, а не на семейството и за развитието на бъдещ бизнес. Закупеният автомобил бил приспособен като мобилен павилион за осъществяване на търговска дейност. Установено е в процеса, че въпреки сключения брачен договор на 20.09.2022 г. по пощата ищцата е получила постановление за налагане на обезпечителни мерки издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, по повод образувано изпълнително дело № 12090000832/2009 г. срещу ответника като длъжник по него, съгласно което е наложен запор върху закупеното МПС лична собственост на ищцата. Ищцата на 05.03.2024 г. е получила писмо, с което е информирана, че по повод на образуваното изпълнително дело, в качеството й на съсобственик-недлъжник на посоченото МПС, тя може да изкупи идеалната част на длъжника, съответстваща на 1/2 от стойността на оцененото имущество, за сумата от 5500, 00 лв., в противен случай ще бъде обявен търг за неговата продажба.

Ответникът не е упражнил правото си по чл.131 ГПК, като с това не е подал отговор на исковата молба, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени посочените фактически констатации и формира следните правни изводи:

По иска по чл. 23 от СК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от СК, придобитите по време на брака на страните имущества по презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност. Оборването на тази презумпция и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост, тъй като е закупено с лични 3 средства на един от съпрузите - чл. 23 от СК, е изцяло в тежест на този съпруг.

Същият следва да докаже, не само че е притежавал лични средства /от преди брака или по време на брака/, но и че именно тези лични средства са вложени при закупуването на движимата вещ /горепосоченото МПС/, за което се спори. Ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на изключителна собственост на процесния автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, с рег. № ********, рама *******************, година на производство 2009 г. с лични средства. По отношение на автомобила, твърденията на ищцата са, че е закупен с парични средства, които тя е получила като заем от различни лица. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е имала възможност с получаваните от заеми пари да плати цената на процесния автомобил. Предвид че съпрузите са уредили имуществените си отношения с брачен договор, който предхожда даването на заемите, респ. покупката на процесния автомобил, то по силата на взаимното им съглашение и при тълкуването на тяхната воля по чл. 20 от ЗЗД, всяко придобито движимо или недвижимо имущество от 03.06.2022г., /датата на сключване на договора/ следва да се третира при режим на разделност, досежно да представлява лично имущество на всеки от придобилия го съпруг.

Това следва да го извлечем от чл.4, ал.1, т.1 от договора, който гласи:

„недвижимите имоти, МПС, движимите вещи, които страните ще придобиват, ще се считат за придобити в режим на разделност, като титулярът по сделката ще бъди изключителен собственик на придобития имот, движима вещ или МПС “. Договорът е валидно сключен като е спазен законът по отношение на реквизити и процедура при сключване, видно от нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписите му.

При тълкуване на уговорките на страните съгласно правилото на чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че с тях не се уговаря прехвърляне или учредяване на вещни права между съпрузите, а се постига съгласие, че определено придобито по време на брака недвижимо/движимо имущество, е придобито с лични средства само на единия съпруг, че това представлява трансформация на лични средства и имуществото е лична собственост на единия съпруг. С уговорката съпрузите се съгласяват относно факти, на които законът придава правно значение за имуществените им отношения (чл.22 и чл.23 СК).

Сключеният на 03.06.2022 г. от ищцата и ответника брачен договор следва по хронология и съдържа установителна част, в която с е обективират изявления и постигнато съгласие на страните, ч е процесният автомобил е придобит с лични средства на ищцата, поради което е изключителна собственост на Е. А. С. (чл. 23, ал. 1 СК – трансформация на лично имущество). Това е видно, тъй като след уреждане на имущественият режим с брачен договор, С. в периода от 09.06.2022г. до 20.06.2022г., т.е. след сключване на договора е взела в заем пари за закупуване на автомобилът и на 27.06.2022г. прави това.

По недвусмислен начин при пълно и главно доказване ищецът, успя да докаже, че средствата дадени за закупуване на автомобила са лично придобити, като са дадени в заем, за което са оформени и записи на заповеди лично на ищцата, като относно това за произходът и приносът съдим и от 4 предхождащия брачен договор, който напълно урежда тези въпроси. Съгласно ТР № 5/2013г. постановено на 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 5 по описа за 2013г., върховната инстанция вече се е занимавала с въпроса за трасформация на лично имущество, личен принос и др.

Съгласно въпросното тълкувателно решение „Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко–продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите.