Решение № 570 от 20.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Плевен, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430202024 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на А. А. А., ЕГН: **********, лично и като управител и представляващ „С.“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – ******* против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 8008684, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на А. А. А., като законен представител на фирма „С.“ ООД административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен, като се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

1

Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание, и не се представлява.

Административно наказващия орган – ОД на МВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният електронен фиш е съставен от ОД на МВР-Плевен, за това, че на 28.12.2022 г. в 08:34 часа в населено място гр. Плевен, ул. „Българска авиация номер 2 до автомивка „Чисто“, с посока на движение към с. Опанец.

Нарушението е установено с АТСС СПУКС arh S1 120ccfc и отчетен толеранс на измерената скорост от -3км/ч, МПС „ФОРД КАРГО“, вид „влекач“, с регистрационен номер *******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120ccfc, разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на скорост 61 км/ч и превишена стойност на скорост 11 км/ч.

По този начин според наказващият орган жалбопадателят е нарушил чл.21ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално ДОПУСТИМА.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на електронния фиш, досежно неговата законосъобразност.

Видно от електронния фиш, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП, която норма предвижда при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h.

Видно от електронния фиш, нарушението било установено с мобилна система за видео контрол в населено място гр. Плевен, ул. „Българска авиация номер 2 до автомивка „Чисто“, с посока на движение към с. Опанец, 2 която заснела нарушението с видеозапис.

Към материалите по делото са приложени 2 броя снимки, а именно – снимка № 120CCFC/0148404 и снимка с номер 120CCFC/0148405. Скоростта в този участък, с която следвало да се движат автомобилите е 50 км. в час.

Видно от ел. фиш и приложения към доказателствата 2 броя видеоклип на засечената скорост, като на първия не е отразена такава, а на втория клип е отразено + 64 км/ч. прибл., без да е приспадната допустимата грешка от -3%.

Съдът намира, че електронният фиш следва да бъде отменен, тъй като не са били налице законовите предпоставки за налагане на административно наказание по този ред.

Съдът констатира, че на приложените 2 броя снимки, а именно – снимка № 120CCFC/0148404 и снимка с номер 120CCFC/0148405, без да е посочено на тях, с какво устройсво са направени, има още един автомобил на снимковия материал, което е приложение към обжалвания електронен фиш, като у съда възниква и съмнение в тази насока, чия точно е документираната скорост, тъй като двата автомобила се движат успоредно.

При това положение се явява недоказано по безспорен и категоричен начин, че именно автомобила на жалбоподателя се е движел със скорост от 64 км/ч. /61 км/ч след приспадане на отклонението/. Нарушението следва да бъде установено и доказано по несъмнен начин. Това в случая обаче не е направено. Ето защо обжалваният фиш е издаден в нарушение на материалният закон, явява се незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На съда му е служебно известно, че съгласно посоченото в техническите характеристики, радарът винаги регистрира МПС-то движещо се с най – висока скорост. За да е валиден един клип, той трябва задължително да отговаря на посочените в техническата характеристика условия.

В техническата характеристика изрично е посочено, че трябва от документалния снимков материал еднозначно да се установява нарушителя, т.е регистрираната скорост да не може да се причислява на друго МПС, за което следва да са изпълнени две условия: 1/ условието по т.1, относно 3 продължителността на интервала на измерване на МПС, превишило зададеното ограничение, което следва да е в кадър и посоката му на движение да съвпада с указаната на радара, и 2/ при наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване, еднозначно да се определя най – бързо движещото се.

При изпълнени на условията на т.1 и т.2 от направения клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри, трябва да се избере кадър, в който да се вижда регистрационният номер на извършилото нарушение МПС.

От тези описания на техническите характеристики не се установява наличието на възможност по чл. 746, ал.2 от Наредбата за анулиране на резултатите от собствените на радара измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.

Предоставена е възможност на оператора, длъжностно лице да определи „най – бързо движещото се“ МПС и съгл. т.3 да избере кадър в който ясно се вижда регистрационния номер на извършилото нарушение МПС.

От снимковия материал, доколкото се вижда от направения клип, че другото МПС, чийто регистрационен номер не се установява, се е движело с превишена скорост, то при извършваната маневра изпреварване, най – близко до камерата и в нейният периметър е бил автомобилът на жалбоподателя, а не този който не се индивидуализира.

От така представените доказателства към административнонаказателната преписка, не се установява по безспорен начин, по какви критерии административно наказващия орган е решил, че е налице извършено именно от автомобила на жалбоподателя нарушение.

Обстоятелството, че радарният скоростомер засича най-бързо движещото се МПС, така както сочи в техническите характеристики, не води до извода, че това е именно автомобилът, чийто регистрационен номер е най – видим, респ. този на жалбоподателката.

Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, но доколкото преценката за 4 извършено нарушение, в хипотезата на две движещи се МПС-та следва да се направи от административно-наказващия орган и при наличие на спорна ситуация, каквато е тази по делото да не се издава електронен фиш за нарушение на водача на МПС-то с видима регистрационна табела, а да се съберат всички относими към нарушението доказателства и едва при цялостната им преценка и установена безспорна фактическа обстановка, водеща до еднозначни изводи относно нарушението и неговото авторство да се издаде АУАН и евентуално НП.

Този анализ на доказателствата се е налагал, както от установеното по видеоклипа и направените въз основа на него снимки, така и с оглед н а разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , която предвижда, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В хода на проведеното съдебното следствие не бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин извършване на нарушението от жалбоподателя.

На следващо място, в електрониия фиш е посочено, че нарушението е извършено на дата 28.12.2022 г. в 08:34 часа в населено място – гр. Плевен, ул. „Българска авиация номер 2 до автомивка „Чисто“ с посока на движение към с. Опанец, а в приложените 2 броя снимки в графа „Локация на запис“ е посочено, че нарушението е извършено „БЪЛГАРЕНЕ“.

Съдът счита, че е нарушено изискването на т.5 на ал.1 от чл. 57 от ЗАНН , а именно: липсва посочване на място на извършване на нарушението, като с оглед на гореизложеното не става ясно къде точно е направен клипа в населено място –гр. Плевен или в населено място с. Българене, което е на разстояние от около 30 километра от гр. Плевен.

За да предизвика целените с издаването на електронния фиш, същият следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в това число мястото на извършване на нарушението.

Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.

5

Изискването за посочване на място на извършване на нарушението не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност.

Посочването на конкретното място на извършване на нарушението от своя страна има за цел определяне на компетентния орган, който да се произнесе по административно-наказателната преписка.

Ето защо, съдът счита, посоченото по горе основание за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

И на последно място, Съгласно чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. /действаща към момента на установяване на нарушението/ за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр.36/19.05.2015г. за всяко използване на мобилни АТСС за контрол се попълва протокол, съгласно приложението към същата наредба. Протоколът се попълва при всяка смяна на мястото, участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът се попълва за вяска място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Тези изисквания са свързани именно с установяване на мястото, на което е бил точно разположен уреда за измерване на скоростта, когато представлява мобилна система за контрол, тъй като той може да бъде преместван, дори в рамките на една смяна на проверяващите органи, за да може да се установи къде точно при конкретната проверка е бил поставен той и дали на съответното място е налице и какво ограничение на скоростта е необходимо именно такъв документ.

Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, находящ се на л. 24 от делото е, че в графа пътен знак за ограничение, в графа разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, в графа Дигитална снимка /само за временно монтирани АТСС, в графа начало на участъка, в графа край на участъка, не са попълнени от служителите на ОДМВР – гр. Плевен, съгласно 6 издадената заповед на Министъра на вътрешните работи.

В представеният, като писмено доказателство Протокол /л.12/ в полето “Пътен знак за ограничение“ е отразено –„не“.

В електронния фиш е посочено, че скоростта е засечена в населено място с ограничение на скоростта от 50 км/ч, като също не е посочено, с какъв пътен знак е обозначен процесния пътен участък.

В протокола не е отбелязано нищо в задължително поле, а именно какво е разстоянието от пътния знак, ако има такъв, за въведено ограничение до АТСС в метри, имайки предвид техническите характеристики на техническото средство, което може да засича от - до определени.