Решение № 4104 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4104 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110205714 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ** срещу наказателно постановление № 22-007173 от 26.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че наказателното постановление неправилно било отчетено от АНО като връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. Изразява се оплакване, че на дружеството не бил връчен и препис от АУАН, което го поставяло в невъзможност да изготви възражение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател изцяло поддържа депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното НП по изложените в жалбата мотиви. Твърди, че служителят е получил доста над дължимите му суми за трудови възнаграждения, поради което не било налице нарушение. Претендира разноски.

1

Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин и същото не било маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Макар в атакуваното НП да е налице служебно отбелязване, че същото е връчено на 02.02.2021 г. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 10.02.2021 г. на основание чл.64, б. „б“ от ЗАНН, то по делото е приложена обратна разписка от „Български пощи“ от дата 01.02.2021 г., върху която е положен ръкописен текст „напуснали адрес, празнен офис“. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН гласи, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тази разпоредба обаче няма предвид фактическото ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата и час, а безспорни факти, че към момента на посещението на длъжностните лица същият вече не живее на адреса и кумулативно с това „новият му адрес е неизвестен“. Изричното уточнение за това кумулативно обстоятелство от страна на законодателя е именно, за да се отграничат случаите на недостатъчно положени адекватни усилия по връчване на НП от съставомерната хипотеза на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че нарушителят е юридическо лице, което предполага много повече начини за осъществяване на контакт с него – адрес по седалище, адрес на управителя или представляващия дружеството, електронна поща, декларирана в Търговския регистър. В случая АНО не е изчерпал всички възможни начини за връчване, поради което неправилно се е позовал на хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, която не е била налице. Освен това чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква нарушителят да не е бил намерен на посочения от него адрес, а този адрес се посочва при връчването на АУАН, тоест с връчването на АУАН нарушителят вече знае за започналото срещу него административнонаказателно производство и посочва адрес, на който може да бъде открит от контролните органи впоследствие и на който да му бъде връчено издаденото НП. В случая обаче съставеният АУАН не е бил връчван на нарушителя и той не е посочил адрес, на който може да бъде открит, поради което чл.58, ал.2 от ЗАНН става неприложим. С оглед на изложеното, жалбата се явява подадена в срок.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

При последваща проверка на документи, представени от „***“ ЕООД, извършена в Дирекция „ИТ” - гр. София във връзка със спазване на трудовото законодателство и приключила на 15.12.2020 г., проверяващите установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, не е изпълнило даденото му задължително предписание под № 2 от връчения на 23.10.2020 г. протокол, а именно да заплати уговореното трудово възнаграждение на служителя К.Й.С. за положения от него труд през месец март 2019 г., както изисква чл.128, т.2 от КТ.

Констатирано било неизпълнение на това предписание, тъй като работодателят не бил заплатил на К.Й.С. трудовото възнаграждение за извършената от него работа за месец март 2019 година. Срокът за изпълнение на даденото задължително предписание бил изтекъл на 06.11.2020 г., поради което нарушението било извършено на 07.11.2020 г., а до приключване на проверката на 15.12.2020 г. не били представени доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение на лицето К.Й.С. за посочения месец март на 2019 година. Представени са доказателства, че за други месеци преди и след процесния месец март 2019 г. на служителя били заплащани по-големи трудови възнаграждения от дължимите му по трудовия договор.

С оглед констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, което било квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, тъй като такъв не се явил на определената дата. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на неговото съставяне.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-007173 от 26.01.2021 г., с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелките М. Д. и Г. С., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелките са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка изх. № 2027854 от 23.10.2020 г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена проверка изх. № 2037102 от 15.12.2020 г. и платежен фиш за месец март 2019 г. относно К.Й.С., който не е подписан от служителя. Свидетелките Д. и С. подробно разказват за извършената 3 проверка и констатациите от нея. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетелките, тъй като те депозират показания за факти, които непосредствено са възприели и пресъздават в разпитите си.

Предвид изложеното съдът намира за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Неоснователни са възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липсва на връчване на АУАН. За разлика от правилата за връчване на НП при нарушения на КТ, които са уредени в общия закон – ЗАНН, по отношение на правилата за връчване на АУАН е предвиден специален ред в чл.416, ал.3 от КТ („Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401“), който в случая се явява приложим по аргумент на чл.416, ал.6 от КТ („Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред“). Съпоставяйки специалните разпоредби на КТ с приложените по делото писмени доказателства се установява, че на Борислав Тошев - управител на „***“ 4

ЕООД на 01.12.2020 г. е била връчена лично покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН за явяване на 15.12.2020 г. в сградата на ДИТ-София за съставяне на АУАН. На посочената дата дружеството не е изпратило представител, поради което АУАН законосъобразно е бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Впоследствие и в изпълнение на процедурата по чл.416, ал.3 от КТ контролните органи са изпратили писмо, съдържащо процесния АУАН, чрез управителя Борислав Тошев, на адреса по седалище на „ТРАВЪЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но видно от обратната разписка на „Български пощи“ от 21.12.2020 г., адресатът бил „преместен“. С писмо до изп. Директор на ИА „ГИТ“ било изпратено съобщение за издадения АУАН за публикуване на интернет страницата на ИА „ГИТ“. Видно от допълнително съобщение до управителя на „***“ ЕООД, процесният АУАН е бил поставен на таблото за съобщения в сградата на ДИТ-София на 05.01.2021 г. и свалено от там на 12.01.2021 г. При тези факти се налага изводът, че е налице редовно изпълнение на изключителната процедура на чл.416, ал.3 от КТ, поради което и по аргумент на чл.416, ал.4 от КТ процесният АУАН следва да се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Според разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. Съгласно предписание № 2 от връчения на 23.10.2020 г. на дружеството-работодател протокол за извършена проверка, то същото е следвало до 06.11.2020 г. да заплати уговореното трудово възнаграждение на служителя К.Й.С. за положения от него труд през месец март 2019 г. От представените доказателства не се установи изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя на лицето К.Й.С. в указания срок, поради което съдът счита, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл.415, ал.1 от КТ и правилно на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е ангажирана отговорността му за това, че към 07.11.2020 г. не е изпълнило в предоставения му срок дадено задължително предписание.