Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 13.03.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 820/2023
Вид
Решение № 36
Подписан
13.03.2024
В сила
28.06.2024
Състав
Андроника Илиева Ризова - Ръжданова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.147 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150А ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.181 · Закон за движението по пътищата
  • ЧЛ.181 Т.1 · Закон за движението по пътищата
  • ЧЛ.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Петрич, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200820 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л. А. П., с адрес: /населено място/, ел. адрес: *** СРЕЩУ Наказателно постановление №23-0314-000550/28.09.2023 г.

С жалбата се моли НП да бъде отменено изцяло атакуваното НП като се излагат конкретни доводи в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

Актосъставителят и свидетелят по акта, редовно призовани се явяват, излагат възприятията си и поддържат направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314-000550 от 28.09.2023 г. на НАЧАЛНИКА на РУ П. към ОДМВР Б. , упълномощен с МЗ -№8121з-1632/02.12.2021 г.

Свидетелят М. А. С., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР, при РУ П., ОДМВР Б., е съставил акт за установяване на административно нарушение № ОА888749, от 03.09.2023 г. против Л. А. П., с ЕГН **********, адрес /населено място/. В същия приел, че на 03.09.2023 г. в 15:35 часа, в /населено място/ като водач на лек автомобил, ФОРД ФОКУС, ***, БЪЛГАРИЯ в района на жп. прелеза, жалбоподателят управлявал собствения си лек 1 автомобил Форд Фокус с рег. номер ***, като автомобилът не е представен на годишен технически преглед в срок. Също така възприел, че водачът управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС от 16.01.2023 год., с което е извършил следните административни нарушения:

1.

НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ ППС НА ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, с което виновно е нарушил/а чл.147 ал. 1 от ЗДвП;

2.

КОЙТО УПРАВЛЯВА МПС СЪС СУМПС С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА

ВАЛИДНОСТ, с което виновно е нарушил/а чл.150А ал. 1 от ЗДвП;

В акта е отразено, че при връчване на акта жалбоподателя е нямал възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.

Въз основа на изложеното в акта, АНО издал обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314-000550 от 28.09.2023 г., с което наложил следните по вид и размер наказания:

1 по ЧЛ.181 Т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв.

2. по ЧЛ.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта, които потвърждават констатациите в акта. Посочват, че на процесната дата в района на прелеза са спрели жалбоподателя с управлявания от него автомобил и след справка със служебния таблет установили, че МПС не е представено на годишен технически преглед в установения срок. Също така установили, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност като е било валидно до 16.01.2023 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С. и Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Началник РУП към ОД МВР Б., съгласно приложената заповед на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

2

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения като не е записано в коя посока се е движил, защото посоката на движение не е сред необходимите реквизити, същественото е да се установи управление на МПС, т.е. че автомобилът е бил приведен в движение.

Не е съществено и че не е записано до кога е бил валиден годишния технически преглед, тъй като за съставомерност на нарушението следва към датата на констатираното управление същият да е изтекъл, което безспорно е установено от свидетелите при направена справка с таблета.

По съществото на нарушенията съдът намира следното.

1. По п.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.181, т.1 от ЗДвП (”Наказва се с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед”) за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП (“Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”), изразяващо се в това, че управляваното от него ППС не е било преминало ГТП (годишен технически преглед). В случая отразените в АУАН фактически констатации се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, а от друга страна - не се ангажираха доказателства, които да ги оборят, поради което и съдът намира конкретното нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказано.

В АУАН и в наказателното постановление е посочено, че установеното и проверено ППС не е било преминало ГТП. Следва да се има предвид, че задължението за представяне на ППС на технически преглед съобразно с чл.147 ЗДвП и издадената въз основа на него специална Наредба е за конкретния собственик на ППС или определено длъжностно лице, като в тази връзка в ЗДвП по чл.181 е предвидена отговорност именно за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая, изрично и в акта, и в наказателното постановление е посочено, че провереният автомобил е лична собственост на водача. Правилно поради това наказващият орган е предприел реализиране на отговорността на същия по изричния текст на чл.181 ЗДвП. Не е налице, следователно, противоречие и несъответствие, ето защо и доколкото по делото се установява по несъмнен начин (отново от показанията на актосъставителя и АУАН), че жалбоподателят е управлявала гореописаното МПС, негова собственост, което не е било представено в срок за технически преглед, следва да се приеме че същият е извършил нарушение на вменената му във вина административна разпоредба.

За това нарушение е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лева, което съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение. Ето защо съдът намира, че НП в тази му част (т.1) е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

2. По отношение на нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, описано в п. 2 от НП:

По делото според състава на съда са налице и категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Посочената норма, в редакцията, действаща към датата на извършване 3 на нарушението, предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС. Тази правна норма създава задължение за водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай видно от справката за нарушител водач /на л. 6/, жалбоподателят П. е имал издадено СУМПС № 2818969, което е било валидно до 16.01.2023 год. Към датата на извършеното нарушение 03.09.2023 г. срокът на валидност на издаденото му СУМПС е изтекъл и то значително по-рано. Въпреки това жалбоподателят управлявал процесното МПС, с което осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

За санкционната норма административно-наказващият орган е определил общата санкционна норма по чл. 185 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер от 20 лева, за нарушения по ЗДвП. Въпреки че не е определил специалната санкционна норма по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, издаденото НП в тази му част следва да бъде потвърдено, тъй като нормата на чл. 185 от ЗДвП е обща и е изцяло в интерес на жалбоподателя, тъй като предвижда глоба в размер на 20 лева, а посочената специална норма предвижда глоба в размер от 100 до 300 лева.

Съгласно нормата на чл. 7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Нормата на чл.11 от ЗАНН указва, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. С оглед на това, следва да се има предвид текста на чл.11, ал.2 от НК, в който е дадено легално определение на понятието непредпазливо деяние, съгласно което деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

В нормата на чл.7, ал.2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай липсва текст, който да указва, че административните нарушения по чл.147, ал. 1 от ЗДвП и чл.150а ,ал.1 от ЗДвП не се наказват, когато са извършени при форма на вината – непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно П. е бил санкциониран за констатираните административни нарушения.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на именно чл.147, ал. 1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Следва също да се посочи, че момента на изтичане на срока на валидност на СУМПС /16.01.2023г./ до констатиране на нарушението /03.09.2023г./ е изтекъл един значителен срок.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН Съдът 4