Определение № 1139 от 28.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1139 гр. София, 28.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601427 по описа за 2025 гоД.

Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 06.11.2025 г. по ч.н.д. № 5379/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Д. Ч. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, 7 месеца и 24 дни, наложено му със споразумение, одобрено с определение от 25.03.2022 г. по н.о.х.д. № 658/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 25.03.2025 г., за престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Против посоченото определение в законоустановения 7-дневен срок е депозирана жалба от лишения от свобода Д. Ч., чрез служебния му защитник – адв.Д. М., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че първостепенният съд е игнорирал събраните писмени и гласни доказателства и е възпроизвел безкритично становището на началника на затвора, което е довело до постановяване на акта му при липса на мотиви, в нарушение на материалния и на процесуалния закон и в отклонение от задължителната съдебна практика. В подкрепа на изложеното се изтъкват снижената оценка на риска от рецидив, полагането на труд от лишения от свобода, наличните му ресурсите, спазването на реда и трудовата дисциплина, липсата на употреба на алкохол и наркотични вещества, както и множеството заповеди за награждаване, сертификати и препоръки, свидетелстващи за положителните прояви на лишения от свобода. Обръща се внимание, че през месец ноември 2024 г. е променен режимът на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“, а от месец февруари 2025 г. Д. Ч. изтърпява наказанието си в затворническо общежитие от открит тип и се възразява срещу аргумента на съда за недостатъчен период от време в тези условия, налагащ продължаване на 1 престоя на осъдения там. Твърди се, че неправилно е било отхвърлено искането на защитата за представяне на всички планове на присъдата, от които да се установи напредъкът в поправителния процес спрямо лишения от свобода, данни за който се съдържат и в свидетелските показания на инспектор СДВР Н.Н.. Посочва се още, че риск от вреди за обществото липсва, тъй като лицето живее в Република Босна и Херцеговина. В този смисъл се настоява определението да бъде отменено.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и с доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При постановяване на определението си първоинстанционният съд надлежно е установил относимите факти и е направил обобщена преценка за наличие на законовите предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, а именно фактическо изтърпяване на не по-малко от една втора от наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отсъствие на доказателства за трайното и необратимо поправяне на осъдения. Поради това въззивният съд не намира основание да се дистанцира от крайното заключение, до което Софийски градски съд е достигнал.

Установено е по делото, че със споразумение, одобрено с определение от 25.03.2022 г. по н.о.х.д. № 658/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 25.03.2022 г., на лишения от свобода Д. Ч. е наложено наказание девет години „лишаване от свобода“, което да изтърпява при първоначален „строг“ режим, и наказание „глоба“ в размер на 100 000 лева, за престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – пренос през границата на страната в съучастие като извършител на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително, като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък. На основание чл.59 от НК от срока на наложеното наказание е приспаднато времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР и НПК, считано от 24.05.2020 г. до влизане на споразумението в сила – на 25.03.2025 г.

От представената по делото справка от началника на затвора – гр.София, където осъденият е настанен, е видно, че е постъпил там на 01.11.2021 г.

Изтърпяването на наложеното наказание е започнало на 24.05.2020 г. Към датата на произнасяне на оспорвания съдебен акт – 06.11.2025 г., според същата справка, лишеният от свобода е изтърпял фактически 5 години, 5 месеца и 12 дни, от работа са му зачетени 10 месеца и 24 дни, т.е. всичко 6 години, 4 месеца и 6 дни. Остатъкът от наказанието възлиза на 2 години, 7 месеца и

24 дни.

При очертаното фактически положение, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая несъмнено е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание за престъпление, което не представлява опасен рецидив. По този въпрос не се спори по делото.

2

Правилен е и изводът на СГС за отсъствие на втората предпоставка за прилагане на института за условното предсрочно освобождаване, тъй като осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода се установяват от доклада за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от останалите материали, съдържащи се в затворническото досие на лицето. От доклада е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена към 13.04.2022 г., е с ниски стойности – 36 т., в който диапазон попада и тази, изготвена по повод подадената молба за УПО - от 31.07.2025 г., която възлиза на 29 т. В актуалния доклад на ИСДВР подробно са описани дефицитните зони за лицето, а именно „отношение към правонарушението“, „злоупотреба с наркотици“, „умения за мислене“ и „управление на финанси“, част от които са преповторени в по-общ вид в препланирането на присъдата. Според експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода от 06.08.2025 г. основен криминогенен фактор, допринасящ за извършването на правонарушението са финансовите затруднения за семейството на Ч., поради което зоната „управление на финанси“ остава гранична. Данните от доклада сочат, че преди постъпването в пенитенциарното заведение осъденият се е лекувал от употреба на хероин два пъти в болница и веднъж в комуна за пет месеца. По време на престоя в затвора няма данни да е употребявал наркотични вещества. Въпреки това е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, за което е бил наказан с „писмено предупреждение“ и е бил отстранен от работа.

Понастоящем се отбелязват положителни промени в същата зона, но няма как да се пренебрегне фактът, че лишеният от свобода се намира в контролирана среда, където достъпът до такива вещества е възпрепятстван. Необходимо е работата върху зона „умения за мислене“ също да продължи, тъй като осъденият разпознава проблемите си, но невинаги ги разрешава по общественоприемлив и законосъобразен начин. В зоната „отношение към правонарушението“ лицето демонстрира подобрение, но е нужно изцяло да приеме вината си за извършеното престъпление и произтеклата от това вреда за обществото. Ресурсите на осъдения се изразяват в трудоспособната му възраст, наличието на трудови навици и професионална квалификация и съхранените връзки със семейството му. Рискът от вреди за самия осъден, за другите лишени от свобода и за служителите е нисък, но рискът от вреди за обществото остава на средните нива.

Със Заповед № 63/25.11.2024 г. е облекчен режимът, при който лишеният от свобода изтърпява наказанието си, като първоначално определеният „строг“ режим“ е заменен с „общ“.

По-късно, със Заповед № 11/24.02.2025 г. осъденият е преместен за изтърпяване на остатъка от наказанието в затворническо общежитие от открит тип „Казичене“, което позволява да бъде проследено цялостното му поведение в условията на смекчен режим на охрана.

От материалите по делото е видно, че лишеният от свобода е полагал 3 труд през по-голямата част от престоя си в затвора. Със Заповед № 231/26.05.2022 г. е бил назначен като работник в строителна бригада (фаянс), но в резултат от посочения отказ да бъде тестван за наркотични вещества поради естеството на работата му, със Заповед № 547/29.12.2022 г. е бил отстранен от работа. По-късно е работил като бакар (Заповед № 346/18.07.2023 г. и Заповед № 143/05.03.2024 г.) и като работник в цех ПИЗ „Слънчеви системи“ към „Нобел Интернешънъл“ ЕАД (Заповед № 470/26.09.2023 г., Заповед № 56/18.01.2024 г. и Заповед № 315/18.06.2024 г.).

По силата на Заповед № 236/02.05.2025 г. е назначен като работник поддръжка контролно-следови полоси. Лишеният от свобода е преминал курс „Пътешествието на затворника“ и е завършил специализирана групова програма „Обучение на лишени от свобода млади правонарушители в умения за асертивно поведение“, за което са приложени сертификати. С изключение на първоначално допуснатото нарушение на трудовата дисциплина във връзка с отказа да бъде изследван за употреба на наркотични вещества, осъденият е проявявал последователно отговорно отношение към възложената работа, което личи от липсата на по-нататъшни констатирани нарушения. Полагането на труд показва стремеж за утвърждаване на трудови навици и се взима предвид като доказателство за тенденция към поправителен процес, но няма как да се подмине обстоятелството, че с него реално се намалява престоя в затворнически условия.

По време на престоя в пенитенциарното заведение лишеният от свобода е награждаван общо 5 пъти, както следва: със Заповед № 333/12.07.2022 г. – с „писмена похвала“, със Заповед № 2/20.01.2023 г. – със „заличаване на дисциплинарно наказание“, със Заповед № 406/18.11.2023 г. – с „извънредна хранителна пратка“, със Заповед № 124/23.04.2024 г. – с “удължено свиждане за срок от 4 часа“ и със Заповед № 242/22.07.2025 – с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, което разкрива позитивна поведенческа тенденция.

От друга страна, от началото на изтърпяване на наказанието до настоящия момент осъденият е бил наказван три пъти, както следва: със Заповед № 725/23.12.2022 г., съгласно която му е било наложено наказание „писмено предупреждение“ за допуснато дисциплинарно нарушение - отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, със Заповед № 557/06.10.2022 г., като за наложеното с нея наказание лишеният от свобода е бил награден със заличаването му, и със Заповед № 9/09.01.2024 г., съгласно която му е било наложено наказание „писмено предупреждение“ за допуснато дисциплинарно нарушение - притежание на неразрешени вещи, като на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС наказанието е било условно отложено за срок от 3 месеца. Понастоящем, на основание чл.109 вр. чл.107 от ЗИНЗС лицето се счита за ненаказвано.

Настоящата съдебна инстанция намира, че макар и в обобщен вид, първоинстанционният съд е направил собствена съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства. Посочените препоръка от 15.11.2022 г. от ръководител звено Д. Г. и докладна записка от 30.09.2022 г., изготвена от Ю. Д., с които са били отправени до началника на затвора предложения за поощрителна награда на лишения от свобода, са били взети предвид при 4 награждаването му със „заличаване на дисциплинарно наказание“ по силата на Заповед № 2/20.01.2023 г. С отказа да уважи искането на защитата за приобщаване на всички планове на присъдата СГС не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като за резултатите от корекционното въздействие върху лицето свидетелстват периодично изготвяните текущи доклади, в които подробно са отразени дефицитните зони и напредъка по всяка от тях по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода.