Присъда № 130 от 24.11.2020, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 130/24.11.2020г. по НОХД 3827/2020г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу А. А. Е. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че на 16.08.2020г. в района на къмпинг „***“, землище на гр.***, общ. Созопол, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високо рискови наркотични вещества по смисъла на см.на чл.3, ал.

1, т. 1 и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите / ЗКНВП/, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно: таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA/Екстази) 41,60 % с общо нетно тегло 3,764 гр. на стойност 112,92 лева (сто и дванадесет лева и 92 ст.); таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA/Екстази) 21,20% с общо нетно тегло 0,392 гр. на стойност 11,76 лева (единадесет лева и 76 ст.); кристалообразно вещество (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 метилендиоксимртамфетамин (MDMA/Екстази) 81,30% с общо нетно тегло 3,597 гр. на стойност 107,91 лева (сто и седем лева и 91 ст.); суха растителна маса (Коноп/Марихуана) със съдържание на тетрахидроканабйнол 11,40% с общо нетно тегло 0,435 гр. на стойност 2,60 лева (два лева и 60 ст.) – престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият Е. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Заяви, че е допуснал грешка, съжалява за постъпката си и никога няма да я повтори.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че случаят не е маловажен. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, които след редукцията по чл. 58а НК да се индивидуализира на 10 месеца „Лишаване от свобода“, както и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Лъчезар Босаков - САК, също пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, но счита, че деянието следва да се преквалифицира като „маловажен случай“. Акцентира върху това, че стойността на държаното наркотично вещество не висока, подсъдимият е оказал пълно съдействие на разследващите и изразява искрено съжаление за постъпката си. Допълва, че подсъдимият е бил на почивка и инцидентно е държал наркотични вещества, които не е споделял с други хора и поради това рискът за общественото здраве е бил минимален.

Цитира съдебна практика, в подкрепа на становището си, като моли съда за преквалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а НК и прилагане на разпоредбата на чл.

1

78а НК с налагане на административно наказание „Глоба“.

Подсъдимият Е. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че моли за снизхождение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. А. Е. с ЕГН: ********** е роден на 16.11.1988г. в гр.София. Той е българин, български гражданин, неженен и неосъждан. Работи като проектен лидер в завод.

На 16.08.2020г. около 16:00 часа в района на къмпинг; „***“, в землището на гр.***, общ.Созопол, служители на РУ-Созопол при ОД МВР Бургас - свидетелите Д.Я. и К.Г., във връзка с провеждана полицейска операция, забелязали лице от мъжки пол, което лежало в хамак. На лицето било разпоредено да се легитимира, като представи документ за самоличност. От представения личен документ станало ясно, че това е подс. А. Е.. След извършена проверка в системата на МВР се установило, че подс. Е. има криминалистически регистрации по линия „Наркотици“. По тази причина полицейските служители попитали подс. Е. дали държи у себе си забранени вещества, като му разяснили, че в случай че носи такива у себе си следва да ги предаде в противен случай ще му бъде извършен обиск, след което той заявил, че носи у себе си наркотични вещества - кристали и екстази и ги извадил от малка чантичка, която била поставена на кръста му. Подс. Е. предал доброволно намиращите се у него наркотични вещества, а именно: таблетки (MDMA/Екстази); кристалообразно вещество (MDMA/Екстази) и суха растителна маса (Коноп/Марихуана), за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Подс.Е. бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По случая било образувано досъдебно производство № 346 ЗМ - 159/2020г. по описа на РУСозопол, пор. № 1713/2020г. по описа на РП-Бургас, като в хода на същото била назначена и изготвена химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице предадените обекти са: таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA/Екстази) 41,60 % с общо нетно тегло 3,764 гр. на стойност 112,92 лева (сто и дванадесет лева и 92 ст.); таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA/Екстази) 21,20% с общо нетно тегло 0,392 гр. на стойност 11,76 лева (единадесет лева и 76 ст.); кристалообразно вещество (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 метилендиоксимртамфетамин (MDMA/Екстази) 81,30% с общо нетно тегло 3,597 гр. на стойност 107,91 лева (сто и седем лева и 91 ст.); суха растителна маса (Коноп/Марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол 11,40% с общо нетно тегло 0,435 гр. на стойност 2,60 лева (два лева и 60 ст.) или всички 2 наркотични вещества на обща стойност от: 235,19 лв. (двеста тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки).

С постановление от 31.08.2020г. Е. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит се възползвал от правото си да не дава обяснения по случая.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Е. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Я. (л. 16 от на ДП); К.Г. (л. 17 от ДП) и от обясненията на подсъдимия А. Е. (л. 28 гръб от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 20 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л. 28 от ДП); разписка (л. 29 от ДП); писмо до ЦМУ (л.

30 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 31 от ДП); заповед за задържане по ЗМВР (л.

37 от ДП); протокол за личен обиск (л. 38 от ДП) и декларация (л. 39 от ДП).

От доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 24-27 от ДП).

От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 18-20 от ДП).

От веществените доказателства: плик с опаковки ( л. 33 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия Е. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното 3 деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.

На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на Е., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката наркотичните вещества са се намирали в чантичка, поставена на кръста на подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над тях, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си Е. е „държал” наркотичните вещества, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесните вещества са MDMA/Екстази и Коноп/Марихуана. И двете вещества нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП.

Подсъдимият Е. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като Е. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в чантичката си, той упражнява фактическа власт върху високорисковите наркотични вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна Е. е искал именно това упражняване на фактическа власт.

Относно горните факти няма никакъв спор между страните. Единствените противоречия са съсредоточени около това дали деянието следва да се квалифицира като „маловажно“ или не.

В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи 4 обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).