Решение № 2244 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2244 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110203982 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от К. Б. С. в качеството му на управител на „*****“ ООД, ЕИК ********* депозирана чрез адв. Г. Х. от САК срещу Наказателно постановление (НП) съгласно положен стикер № СОА24-РД11119, регистриран на 31.01.2024 г. /без дата и номер/, издадено от В. Т. - Кмет на Столична община, с което на дружество „*****“ ООД на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 12 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за нарушение на чл. 28б, ал. 5 от НРУИТДТСО.

В жалбата от управителя на „*****“ ООД К. Б. С. депозирана чрез адв. Г.

Х. от САК се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че НП не отговаря на изискванията за неговото съдържание по чл. 57, ал. 1, т.

5 и т. 8 от ЗАНН, тъй като в него липсва надлежно описание на нарушението, като не са посочени смекчаващите и отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и 1 размера на наказанието, като не са били разгледани и подбудите за извършване на нарушението. В тази връзка се сочи, че според наказателното постановление масите и столовете пред обекта са заемали площ от 240 кв.м, но не било направено сравнение с разположението на масите и столовете съгласно схемата, като не ставало ясно как контролния орган е установил посочената от него площ, заемана от масите и столовете - дали са използвани специални технически средства за измерване на площта или е преценена своеволно от инспекторите. Твърди се в жалбата и че в наказателното постановление са цитирани два различни номера и дати на акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издаден процесният санкционен акт. Моли се за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените по делото разноски – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „*****“ ООД, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна – Кмет на Столична община, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.09.2023 г. свид. Н. Б. – *** в Столична община, район „Средец“, отдел УОЕСЖН и колегата и Л. Т., извършила проверка на търговски обект кафе „***”, находящо се в ******************, стопанисван от „*****“ ООД, ЕИК *********, с управител К. Б. С.. В хода на проверката свид. Б. констатирала, че пред обекта било използвано място за разполагане на подвижни съоръжения - маси и столове за консумация на открито, заемащи около 240 кв. м. площ, а съгласно издадено разрешение от кмета на район „Средец“, за срок от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г., както и одобрената схема по чл. 28б от НРУИТДТСО, дружеството имало право да ползва 26 кв. м. площ за разполагане на маси и столове пред обекта. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № 215/11.09.2023 г.

При тези констатации свид. Н. Б. съставила срещу дружеството2 жалбоподател „*****“ ООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000346/27.09.2023 г., в който било посочено, че от дружеството е извършено нарушение по чл. 28б, ал. 5 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, като бил връчен срещу подпис на упълномощен представител на „*****“ ООД.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството жалбоподател не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентична фактическа обстановка било издадено и процесното Наказателно постановление съгласно положен стикер № СОА24-РД11-119, регистриран на 31.01.2024 г. /без дата и номер/, издадено от В. Т. - Кмет на Столична община, с което на дружеството жалбоподател „*****“ ООД на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 12 от НРУИТДТСО е наложена имуществена санкция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за нарушение на чл. 28б, ал. 5 от НРУИТДТСО.

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел Н. Б. – актосъставител, както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК: известие за доставяне на НП, Констативен протокол № 215/11.09.2023 г., фискален бон от 11.09.2023 г., схема за поставяне на подвижни съоръжения пред стационарен търговски обект по чл. 36а и чл. 36б от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, одобрена от Главния архитект на СО.

Обстоятелствата, свързани с констатираното от свид. Б. на място, относно съставянето на Констативен протокол № 215/11.09.2023 г., а впоследствие и на процесния АУАН, се изясняват посредством показанията на същата и писмените доказателства. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги кредитира.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и останалите писмени доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав също ги 3 кредитира.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, тъй като АУАН е съставен от свид. Н. Б., която е заемала длъжността *** в Столична община, район „Средец“, отдел УОЕСЖН, а НП е издадено от кмета на Столична община.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и акта, въз основа на който същото е било издадено, съдът обаче намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:

В тази връзка следва да се отбележи, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на дружеството жалбоподател „*****“ ООД.

Съдът констатира съществен порок на издаденото наказателно постановление, а именно липса на дата на издаването му. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа датата на издаването и номера на постановлението. Датата е основен задължителен реквизит, липсата на който води до порочност на издаденото НП и е абсолютно основание за неговата отмяна. Датата е важна за преценката на приложимия закон и за това дали е бил спазен преклузивният 6 месечен срок по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление след съставянето на акта.

4

Липсата на дата препятства съда да извърши тази проверка и да прецени законосъобразността на провежданото административнонаказателно производство, като полагането в НП на стикер с регистрационен номер, който е посочено кога е регистриран, не замества този пропуск..

От друга страна би могло да се е стигнало и до преждевременно издаване на наказателното постановление, в случай, че не е бил спазен 7-дневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в който нарушителят може да направи писмени възражения срещу съставения АУАН. В този случай отново ще е налице съществено засягане на правото му на защита, а съдът няма как да прецени било ли е то нарушено или не.

Няма как датата на издаване на наказателното постановление да се извежда от други писмени доказателства и документи по делото, или от изходящия номер на стикер, поставен на наказателното постановление, тъй като датата е задължителен реквизит именно на обжалвания акт, а изходящият номер и датата показват кога наказателното постановление е било деловодно изведено от деловодството на общината, но не и кога е бил съставен обжалваният акт – наказателното постановление. Датата на издаване е задължителен реквизит именно на обжалвания акт и трябва да се съдържа в него на определеното за това място.

Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаването на обжалваното наказателно постановление. В него първоначално е посочено, че се издава въз основа на АУАН № 0000346/27.09.2023 г., а по-нататък в постановлението се сочи, че при съставянето и връчването на АУАН № 0000307/27.02.2023 г., дружеството не било направило възражения и обяснения. В тази връзка следва да се има предвид, че според приложения по делото АУАН, нарушението е извършено за „пореден“ път, а според НП, то е извършено за четвърти път. В показанията на свид. Б. също се съдържа информация, че на дружеството са били съставени множество актове за идентични нарушения. Поради това с наличието на противоречие в НП относно това въз основа на кой от посочените в него два различни акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателното постановление, волята на наказващия орган е изразена неясно, което ограничава правото на защита на санкционираното лице и представлява пречка за осъществяване на преценка от страна на съда. Това е така, защото 5 волята на наказващия орган следва да бъде ясно и категорично изразена, а не да се налага нейното тълкуване, напр. чрез съпоставяне на изложените в /приложения към преписката/ АУАН и в НП факти.

Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.

Държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, следва да извършват това при стриктното им съблюдаване, което е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. Поради непосочването на датата на издаване на НП, както и противоречие относно акта, въз основа на който е издадено НП, съдът намира, че са налице пороци, които не могат да бъдат отстранени и е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

След като изцяло е нарушен чл. 57 ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАНН, то атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид посоченото безпредметно е обсъждането на вмененото на дружеството жалбоподател нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че в рамките на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, обуславящи отмяната на атакувания акт.

С оглед изхода на настоящия правен спор право на присъждане на сторените по делото деловодни разноски има жалбоподателят, но доколкото не се установява „*****“ ООД да е направило разноски за държавна такса и/или адвокатски хонорар в настоящото производство, то и такива няма как да му бъдат присъдени, поради което и съдът не намира за необходимо да се произнася в тази насока.