Решение № 281 от 24.10.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. гр. Добрич, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500514 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.С влязло в сила определение №783/15.09.2022 г. на Добричкия окръжен съд,потвърдено с определение №49/24.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№17/2023 г. на Апелативен съдВарна,производството по подадената от Д. Н. Д. и М. П. Д.,двамата от гр.В.,въззивна жалба срещу решение №260006/04.04.2022 г.,поправено с решение №260007/13.05.2022 г.,по гр.д.№346/2020 г. на Т.ския районен съд,е частично прекратено,като е прекратено и производството по подадената от И.

М. Й. от гр.Д. „насрещна въззивна жалба“.Вследствие на горното предмет на разглеждане по настоящото дело е частта от въззивната жалба на Д. Н. Д. и М.

П. Д.,двамата от гр.В.,срещу решение №260006/04.04.2022 г.,поправено с решение №260007/13.05.2022 г.,по гр.д.№346/2020 г. на Т.ския районен съд в частта,с която е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на въззивниците,че ищците Ф. З. Б. и Ф. Й. /Ф. З. Б.а/,двамата от гр.И.,Р.Т.,са собственици на недвижим имот-нива от 22,001 дка с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б.,общ.Т.,като Д. Н. Д. и М. П. Д. са осъдени да предадат на Ф. З. Б. и Ф. Й. владението върху имота;прогласена е на основание чл.26 от ЗЗД нищожността на договор за 1 покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №5,том IV, peг. №2777,нот.дело №442/13.10.2016 година на нотариус Д.П. с peг. №*** на НК,с който В. М. С. в качеството си на пълномощник на А.Ч. /А. И.а Б./ продава на Д. Н. Д. поземлен имот-начин на трайно ползване- НИВА от 22 001 кв.метра с идентификатор *** по к.к. на с.Б.,общ.Т.,поради липса на съгласие.

Въззивниците сочат,че първоинстанционният съд необосновано и в разрез с доказателствата приел,че ищците по делото са собственици на гореописания недвижим имот и осъдил ответниците да им предадат владението върху него,както и прогласил нищожността на цитирания договор за продажба.Съдът не обсъдил съществени за крайния акт обстоятелства-не обсъдил възраженията на въззивниците по валидността и материалната законосъобразност на решението на ОСЗ-Т. №16/22.05.1996 г.,на което ищците се позовават при удостоверяване на правото си на собственост;не обсъдил представлява ли валидно доказателство представеното решение на ОСЗ не в оригинал,а като компютърна разпечатка от електронната система на ОСЗ;не обсъдил доводите за липса на компетентност на ОСЗ-Т. и за незаконосъобразност на проведената реституционна процедура;не се произнесъл по наведеното от въззивниците като трети на реституционната процедура лица възражение за материална незаконосъобразност на постановеното от ОСЗ решение по реда на косвения съдебен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК.Не били разгледани и възраженията за липса на идентичност между наследодателя на ищците Ю. С. А. и лицето Х. С. А.,в чиято полза била постановена земеделската реституция.По отношение на исковете за прогласяване нищожността на договора за продажба се излага,че липсвали изложени от ищците обстоятелства за сключване на сделката при липса на представителна власт и искът не бил на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.Заявеното от ищците основание било,че била извършена продажба на чужд имот.Продажбата на чужд имот не била нищожна според константната съдебна практика.Не било налице и възприетото от районния съд основаниелипса на съгласие.Ищците нямали правен интерес от исковете по чл.26 от ЗЗД,тъй като не били страна по сделката и не доказали правото си на собственост върху продадения имот.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за отхвърляне на исковете по чл.108 от ЗС и чл.26 от ЗЗД срещу въззивниците.Претендират се 2 сторените от въззивниците разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Ф.

З. Б. и Ф. Й. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част.Излагат коментар на доказателствата по делото и обосновават правилност на изводите на ТРС.Претендират сторените от тях разноски в настоящата инстанция.

Отговор на жалбата от въззиваемия В. М. С. не е подаден,като в хода на въззивното производство същият не изразява конкретно становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 29.04.2022 г.,а жалбата им е подадена по електронна поща на 13.05.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.05.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима в посочената част /предмет на разглеждане след частичното прекратяване на въззивното производство/ предвид депозирането й в горния срок и подаването й от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове.По същество в атакуваната част е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Предмет на въззивното производство са следните субективно и обективно съединени искове,предявени с искова молба вх.

№260580/12.11.2020 г. по описа на ТРС,по повод на която е образувано гр.д.

№346/2020 г. на Т.ския районен съд:

1./предявени от Ф. З. Б. с ЕГН ********** и Ф. Й. /Ф. З. Б.а/ с ЕГН **********,двамата понастоящем от гр.И.,Р.Т.,срещу В. М. С. с ЕГН ********** от с.Ч.,общ.Д.,Д. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.В. и М. П. Д. с 3

ЕГН ********** от гр.В. искове за прогласяване нищожността на сключен на 13.10.2016 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя,по силата на който А.Ч. /А. И.а Б./ чрез пълномощника си В. М. С. продава на Д. Н. Д. поземлен имот-нива с площ от 22,001 дка с №001014 по КВС на землището на с.Б.,общ.Т.,обл.Д.,обективиран в нотариален акт №5,т.ІV,рег.№2777,д.№442/2016 г. на нотариуса Д. П. с район на действие РСгр.Т.;

2./предявени от Ф. З. Б. с ЕГН ********** и Ф. Й. /Ф. З. Б.а/ с ЕГН **********,двамата понастоящем от гр.И.,Р.Т.,срещу Д. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.В. и М. П. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС за установяване по отношение на ответниците,че ищците са собственици на поземлен имот-нива с площ от 22,001 дка с бивш №001014 по КВС на землището на с.Б.,общ.Т.,обл.Д.,понастоящем с площ от 22,006 дка и с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б.,общ.Т.,обл.Д.,и за осъждане на двамата ответници да предадат на ищците владението върху описания недвижим имот.

В исковата молба е изложено,че ищците са наследници на Ю. С. А.,б.ж. на с.Б.,общ.Т.,починал на 09.03.1997 г.Тяхната майка А.Ч. /А.И.Б./ била единствена дъщеря на горния наследодател,починала в Р.Т. на 04.08.1993 г.В полза на наследодателя на ищците Ю. С. А. била възстановена по реда на ЗСПЗЗ процесната нива в землището на с.Б. с решение №16/22.05.1996 г. на ОСЗ-гр.Т..През 2018 г. при престой в България ищците установили,че горната нива е продадена през 2016 г. от тяхната починала майка чрез пълномощник В. М. С.,който се легитимирал като пълномощник по сделката с пълномощно от 2016 г.Нито ищците,нито тяхната майка приживе били упълномощавали горното лице.Ищците не го познавали.Пълномощното било недействително и фалшифицирано.Ответникът В. М. С. бил продал без представителна власт чужд имот.Договорът за продажба нямал вещноправен ефект,тъй като В. М.

С. не притежавал продадения имот.Продажбата на чужд имот била нищожна поради невъзможен предмет.Настоява се от ищците за прогласяване на основание чл.26 от ЗЗД нищожността на договора за продажба на нивата с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б.,общ.Т.,обл.Д. /забел. непрецизно е формулиран петитум за обявяване нищожността на нотариалния акт за покупко-продажба,но с оглед позоваването на чл.26 от ЗЗД,чиито 4 разпоредби регламентират основанията за нищожност на договорите,и изразът „с който първият ответник В. М. С. в качеството на пълномощник на майка ни А. И.а Б. продава на втория ответник Д. Н. Д.“ описания по-горе поземлен имот,а и предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства,обосноваващи нищожност на договора за продажба,следва искането на ищците недвусмислено да се тълкува и зачете,че е за прогласяване нищожност на самата сделка,а не на нотариалния акт,в който е обективирана/.На основание чл.108 от ЗС се настоява да се признае за установено,че ищците са собственици на процесния имот по реституция и наследяване,респ. за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху имота.Исковете по чл.108 от ЗС досежно нивата с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б.,общ.Т.,обл.Д. са отхвърлени от ТРС по отношение на ответника В. М. С. и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано,респ. е влязло в сила,поради което предмет на въззивното производство са исковете по чл.108 от ЗС срещу ответниците-въззивници Д. и М. Д.и.

В писмения отговор на исковата молба /вх.№260081/13.01.2021 г. по описа на ТРС на лист 53 от делото на ТРС/ ответниците Д. Н. Д. и М. П. Д. са оспорили исковете като неоснователни.Същите оспорват,че ищците са собственици на процесния имот;че техният наследодател Ю. С. А. е бил собственик на имота,респ. че в негова полза е осъществена реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ и че са били налице материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за осъществяване на такава реституция;че е налице идентичност между лицето А.Ч. /А. И.а Б./-наследодател на ищците и лицето А.Ч. /А. И.а Б./-продавач по процесния договор за покупко-продажба;че към датата на сключване на договора за продажба продавачката А.Ч. е починала и че сделката е нищожна поради невъзможен предмет и ненастъпил вещноправен ефект.Навеждат,че са придобили собствеността върху процесния имот по силата на валиден договор за покупко-продажба и евентуално по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност при присъединяване владението на праводателите им.Ответниците придобили имота от А.Ч.,която била наследник на Х. С. А.,на когото имотът бил реституиран с решение №16/22.05.1996 г. на ОСЗГ-гр.Т..Считат,че Х. С. А. и Ю. С. А. са различни лица.Ако се докажело от ищците,че се касае за едно и също лице,навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на решение 5

№16/22.05.1996 г. на ОСЗГ-гр.Т.,като настояват съдът да осъществи косвен контрол по реда на чл.17 ал.2 от ГПК на валидността и законосъобразността на горния административен акт.Навежда се и нищожност на решение от 16.04.1996 г. по гр.д.№36/1996 г. на РС-Т. /постановено по иск на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ/ като постановено по нередовна искова молба поради липса на индивидуализация на имота и ищеца.Предвид горното ответниците настояват за отхвърляне на исковете.

В писмен отговор на исковата молба /вх.№260825/08.06.2021 г. на лист 105 от делото на ТРС/ ответникът по исковете за прогласяване нищожност на договора за продажба В. М. С. чрез особения си представител,назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК,адв.Д. Ц. изразява становище за допустимост и основателност на исковете.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищците Ф. З. Б. и Ф. Й. /Ф. З. Б.а/ се легитимират като наследници по закон на Ю. С. А. с ЕГН **********,б.ж. на с.Б.,общ.Т.,обл.Д.,починал на 09.03.1997 г.,съгласно удостоверение за наследници изх.№79/10.11.2020 г. /на лист 7 от делото на ТРС/,издадено от кметство-с.Б.,общ.Т.,което не е оспорено от ответниците като невярно.Според цитираното удостоверение те са низходящи на А.И.Б. с ЕГН **********,която е единствена низходяща /дъщеря/ на Ю. С. А.,починала на 04.08.1993 г. преди своя баща и наследодател Ю. С. А..