Определение № 18490 от 02.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18490 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513085 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Е. И. против определение № 37878/11.09.2025 г., постановено по гр. дело № 54314/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като районният съд незаконосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят не оспорва, че ответникът е признал иска, но счита, че същият е дал повод за предявяването му, доколкото се е снабдил с изпълнителен титул и въз основа на него е образувал изпълнително производство срещу ищеца. Според жалбоподателя последващото бездействие на взискателя не заличава вече предприетите действия по принудително изпълнение, нито освобождава ответника от отговорността за разноски. В тази връзка се сочи, че ако кредиторът действително не е претендирал вземането си, е разполагал с възможност да предприеме действия по обезсилване на изпълнителния титул, вместо да запази възможността за принудително изпълнение. Позовава се и на практика на ВКС, според която при наличие на изпълнителен титул и образувано изпълнително производство не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Насрещната страна по частната жалба – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП счита същата за неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Не се спори между страните, че ответникът е признал предявения иск още с отговора на исковата молба. Следователно спорът се свежда единствено до това налице ли е и втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждането на делото.

1

При преценката на тази предпоставка следва да бъде съобразено цялостното извънпроцесуално поведение на кредитора преди предявяване на иска, а не единствено процесуалното му поведение след сезиране на съда. От значение е дали именно неговото поведение е обусловило необходимостта длъжникът да потърси защита по съдебен ред.

В разглеждания случай по делото е безспорно установено, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца и по негова молба е било образувано изпълнително производство, в рамките на което е поискано извършването на изпълнителни действия и на 14.11.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, за който няма данни да е вдигнат от ЧСИ.

След тази дата действително не са предприемани нови изпълнителни действия, поради което първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав.

Самото бездействие на взискателя след извършването на последното изпълнително действие не води автоматично до отпадане на необходимостта длъжникът да защити правата си по съдебен ред. В конкретния случай към момента на предявяване на отрицателния установителен иск изпълнителното производство не е било прекратено. Действително, били са налице предпоставките за настъпване на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но липсват данни съдебният изпълнител да е постановил акт за прекратяване на производството, както и данни изпълнителното дело да е приключило и запорите да са вдигнати. Следователно към момента на сезиране на съда ответникът е продължавал да има качеството на взискател по висящо изпълнително производство, а изпълнителният лист е запазил изпълнителната си сила.

При това положение не може да се приеме, че с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Напротив, именно снабдяването с изпълнителен титул, образуването на изпълнително производство и поддържането на качеството на взискател по него обуславят правния интерес на длъжника да иска установяване по съдебен ред, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, доколкото и няма данни запорите върху банковите сметки на длъжника да са били вдигнати. Необходимостта от предявяване на иска не произтича от признанието, направено в съдебния процес, а от съществуващата преди това правна несигурност относно възможността взискателят да се ползва от издадения в негова полза изпълнителен титул.

Неоснователно е възприетото от първоинстанционния съд разбиране, че липсата на изпълнителни действия след 2018 г. е достатъчна да обоснове извода за липса на повод за завеждане на делото. Това разрешение би означавало, че кредиторът, който вече е реализирал правото си да се снабди с изпълнителен титул и е предприел изпълнение срещу длъжника, би могъл единствено чрез последващо бездействие да се освободи от отговорността за разноските, въпреки че именно неговите предходни действия са обусловили необходимостта длъжникът да търси съдебна защита по чл. 439 ГПК. Подобно разбиране не съответства на целта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Настоящият случай следва да бъде разграничен и от хипотезите, разгледани в част от цитираната от първоинстанционния съд практика на Софийски градски съд, в които към момента на предявяване на отрицателния установителен иск изпълнителното производство вече е било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и кредиторът не е предприемал последващи действия за принудително събиране на вземането. При настоящата фактическа обстановка изпълнителното производство не е прекратено, поради което тези разрешения не могат да бъдат приложени безкритично.

Ето защо въззивният съд приема, че в случая не са били налице едновременно двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. При липсата на една от тях приложение следва да намери общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което разноските за първоинстанционното 2 производство следва да бъдат възложени върху ответника.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 37878/11.09.2025 г., постановено по гр. дело № 54314/2024 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е оставена без уважение молбата на Г. Е. И. по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 7688/30.04.2025 г., постановено по гр. дело № 54314/2024 г. по описа на СРС, 45 състав в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 7688/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 54314/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, с която Г. Е. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, сумата в размер на 482,64 лева с ДДС, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

ИЗМЕНЯ Решение № 7688/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 54314/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Г. Е. И., ЕГН **********, сумата 450 лева (230,08 евро), представляваща разноски за първоинстанционното производство, от които 50 лв. (25,56 евро) държавна такса и 400 лв. (204,52 евро) адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3