Определение № 1423 от 30.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423 гр. София, 30.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002901362 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД против решение №104/17.02.2023г. по т.д. №20211001000497 по описа за 2021г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №260199/02.02.2021г. по т.д. №1386/2018г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от „Енерджи Сейвинг“ ЕООД иск срещу касатора с правна квалификация чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата 25 100 лева, представляваща стойността на неразрешена платежна операция, наредена на 05.05.2017г. чрез достъп до Виртуален банков клон на „Първа инвестиционна банка“ АД от разплащателна сметка на ищеца IBAN BG...FINV.... и сумата 12 585 лева- стойността на неразрешена платежна операция, наредена на 09.05.2017г. чрез достъп до Виртуален банков клон на ответника от същата сметка на ищеца, с получател на двата превода „Ексим А Ем Джи“ ЕООД, ЕИК 204449090, заедно със законната лихва от 02.07.2018г. до окончателно плащане на сумите, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 2 754.02 лева лихва за забава върху сумата 25 100 лева за периода 02.06.2017г.01.07.2017г. и сумата 1380.86 лева лихва за забава върху сумата 12 585 лева за периода 02.06.2017г.-01.07.2017г., като на ищеца са присъдени съдебни разноски за въззивното производство в размер на 5 200 лева.

Касаторът атакува въззивното решение като очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и немотивирано. Счита, че въззивният съд е тълкувал превратно 1 доказателствата, включително заключенията на вещите лица; основал е констатациите си на предположения и е стигнал до неправилен извод, че банката- ответник не е изпълнила задълженията си по чл.54, ал.1 ЗПУПС /отм./. Намира, че никъде в разпоредбите на ЗПУПС/отм./, действащ към момента на оспорените трансакции, не е съществувало изискване към кредитните институции да осигуряват при изпълнението на онлайн платежни операции приложение на двуфакторна идентификация. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на чл.57, ал.1 и чл.56, ал.3 ЗПУПС /отм./, като излага подробни аргументи, че ищецът, който няма качеството потребител, не е освободен от задължението да докаже неразрешения характер на процесните платежни операции, т.е. че не ги е наредил и не е дал съгласие за изпълнението им по уговорения в договора начин. Счита, че от доказателствата се установява, че банката е изпълнила редовни от външна страна платежни нареждания. Касаторът излага и оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до неправилен извод, че банката не е осигурила недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент съгласно чл.54, ал.1, т.1 ЗПУПС /отм./. Навежда и доводи за необоснованост и незаконосъобразност на основния извод на съда за отсъствие на груба небрежност в поведението на ищеца при осъществяване на платежните операции. От друга страна счита, че дори да се приеме, че банката носи отговорност за извършване на неразрешени платежни операции, то тя не следва да отговаря за пълния размер на вредите, тъй като е налице съпричиняване от страна на платеца. Моли да бъде отменено обжалваното решение и за бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разноски във всички съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на необосновано мнение на вещо лице, дадено хипотетично, без да са налице данни за такъв извод в отговорите на поставените от съда към вещите лица въпроси в самото експертно заключение?- с твърдение за противоречие с решение №77/22.06.2020г. по т.д.

№684/2019г. на ВКС, II т.о.; 2/ Допустимо ли е задълженията по чл.53, т.3 от ЗПУПС /отм./ на ползвателя на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, да се прехвърлят като отговорност на доставчика на платежни услуги?- с твърдение за противоречие с определение №45/05.02.2021г. по гр.д. №2726/2020г. на ВКС, IV г.о.; 3/ Дали установено по дело поведение на ползвател на платежни услуги, с което е способствал за разкриването или е разкрил персонализираните защитни характеристики на ползвания от него платежен инструмент не е достатъчно, за да се счете, че платецът с поведението си е станал причина за изпълнението на платежни операции, а не се дължи на неизпълнение на задълженията на доставчика на 2 платежни услуги, в това да осигури недостъпност на персонализираните защитни характеристики па платежния инструмент?- с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 4/ Модел на поведение, в който ползвателят на платежни услуги, е създал необходимите предпоставки за узнаване на неговите персонализирани защитни характеристики, дали съответства на модела на дължимото поведение за изпълнение на задълженията според точния смисъл на закона „да предприеме всички разумни действия“ и ако не съответства в каква степен следва да се квалифицират като „проявена небрежност“ или „груба небрежност“, за да бъде избегнато в бъдеще неточно тълкуване от страна на съдилищата?- с твърдение, че разрешението е в противоречие с решение №348 от 11.10.2011г., гр.д. №387/2010г. на ВКС, I V г.о.; решение №184 от 24.02.2016г., т.д. №3092/2014г. на ВКС, II т.о.; определение №36 от 22.01.2018г., т.д. №1497/2017г., на ВКС, II т.о. и др.; 5/ Когато платежният инструмент /включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца/ е редовен от формална /външна/ страна, може ли съда да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване? – с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът намира, че въззивното решение е очевидно неправилно, като във връзка с това основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поставя още два въпроса- „6/ Има ли право съда да ангажира отговорността на доставчик на платежни услуги, като поставя повисоки от законоустановените изисквания при изпълнение на платежни услуги? и 7/ Компетентен ли е съда да оценява нивото на сигурност, както и да определя средствата, с които доставчик на платежни услуги, следва да осигурява недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент? Ако съдът няма тези компетенции, може ли определените според съда средства за повишаване на сигурността в система за електронно банкиране, да са основен и единствен мотив при постановяване на Решението, ако тези средства не са били налични в системата, през която са изпълнени платежни операции?“.

Ответникът „Енерджи Сейвинг“ ЕООД оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Излага и доводи за неоснователността на оплакванията на жалбата и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач „Ексис А Ем Джи“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално 3 допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./, предявени от „Енерджи Сейвинг“ ЕООД срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за възстановяване на суми по разплащателната банкова сметка на дружеството, представляващи неразрешени платежни операциина 05.05.2017г. неразрешен превод за сумата 25 100 лева по банкова сметка на „Ексис А Ем Джи“ ЕООД с основание за плащане „фактура 154487/03.05.2017г.“ и на 09.05.2017г. неразрешен превод на сумата 12 585 лева по банковата сметка на „Ексис А Ем Джи“ ЕООД с основание за плащане „по фактура 158845/ 03.05.2017г.“, ведно с мораторната лихва съответно в размер на 2 761 лева върху сумата от 25 100 лева и 1 384.35 лева върху сумата от 12 585 лева, изчислени за периода от 02.06.2017г. /деня следващ датата, на която изтича предвиденият в чл.57, ал.2 ЗПУПС срок от 21 дни за възстановяване на стойността на неразрешената платежна операция от страна на доставчика на платежни услуги/ до 02.07.2018г.

Апелативният състав приема за безспорно, че ищецът е бил клиент на ответната банка, с открити две разплащателни сметки в нея, за които е ползвал услугата Internet home banking, като влизането в информационната система e-fibank е осъществявано чрез потребителско име ... и КЕП, издаден от „Борика - Банксервиз“ АД. След анализ на доказателствата приема, че чрез виртуалния банков клон e-fibank на 05.05.2017г. за превод с референция .. за сумата от 25 100 лева е генерирано платежно нареждане в 15:23:50ч., след заявка, подписана с КЕП от потребител ..., IP .. и на 09.05.2017г. за превод с референция .. за сумата от 12 585 лева е генерирано платежно нареждане в 11:24:50 ч., след заявка, подписана с КЕП от потребител .., IP ... В момента, в който са били подписани заявките за преводите, банковата сметка на ищеца е била задължена с посочените суми и автоматично- в момента, в който заявките са подписани, парите са постъпили по сметката на „Ексис А Ем Джи“ ЕООД в същата банка. На 11.05.2017г. ищцовото дружество е уведомило банката, че процесните преводи не са нареждани от него, че получателят е непознат и към него никога не е имало каквито и да било задължения, като е поискало възстановяване на сумите. Съдът намира за доказано, че в счетоводството на ищеца не фигурира доставчик „Ексис А Ем Джи“ ЕООД и процесните фактури, посочени като основание за преводите /фактура №..../03.05.2017г. на стойност 25 100 лева и фактура №.../03.05.2017г. на стойност 12 585 лева/, не са осчетоводени от „Енерджи Сейвинг“ ЕООД.

Решаващият съдебен състав приема, че с искане за промяна/прекратяване на регистрация от 15.09.2016г., подадено във връзка с ползване услугите на виртуалния банков клон e-fibank, управителят С. Д. е посочила телефонен номер ..., като банката не е отразила заявената промяна и не е изпращала SMS уведомление за спорните транзакции на този телефонен 4 номер. Съдът отхвърля възражението на ответника, че такова уведомяване не е било необходимо, тъй като то касаело само разплащания с банкови карти, като намира, че подаденото на 15.09.2016г. искане за промяна, свързана с мобилния телефон на ищеца се отнася за ползване на всички услуги, предоставяни чрез електронната система за банкиране e-fibank и за всички сметки. Намира за неоснователно и възражението на банката, че е изпратила SMS уведомление за процесните трансакции на предходния телефонен номер, като приема, че платецът изрично е декларирал, че уведомяването следва да е на новопосочения телефонен номер.

Апелативният състав приема, че за процесните преводи е образувано досъдебно производство за осъществен състав на престъпление по чл.212а, ал.

1 НК, спряно с постановление от 28.12.2017г. за спиране на досъдебно производство № 349 змв 1178/ 2017г. по описа на ОД на МВР Стара Загора. В досъдебното производство било установено, че най-вероятно данните от електронния подпис на „Енерджи Сейвинг“ ЕООД са били копирани чрез „троянски кон“, придобит чрез сваляне на файл от интернет сайт с администратор организация от Естония. Авторът на престъпното деяние не е бил разкрит при проведеното разследване, но е била установена съпричастност към извършеното престъпление по чл.212а, ал.1 НК от румънски гражданин П. В., който е получил по сметка на своя фирма със седалище в София двата нерегламентирани банкови превода осъществени на датите 05.05.2017г. и 09.05.2017г.