Решение № 54 от 08.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. К., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20265320200121 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от З. за п. № *** на А. П. и. на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 2 т. 1 във вр. ал. 3 от Закона за движението по пътищата на Н. Ф. Б. ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление с. С. обл. П. И. з. Р.* е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. /153,39 евро/за нарушение на чл.

102 ал. 2 от ЗДвП.

От санкционираното дружество е депозирана жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. Моли съда да отмени електронния фиш. В писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, претендира разноски.

Ответната по жалбата страна А. П. и. оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на електронния фиш. Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото дружеството жалбоподател е посочено в електронния фиш като собственик на автомобила, на когото е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в ЗДвП 14-дневен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 17.01.2023 г., в 06.58ч. с устройство № **, представляващо елемент от електронната система на събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-6 км 269 +170, било регистрирано движение на МПС лек автомобил Хавал X6 с регистрационен номер ** **** **, с техническа допустима максимална маса 2230, , в община К., по път I-6 км 269+170, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Електронната система за събиране на пътни такси регистрирала като нарушение движението на автомобила, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. За посочения час за ППС не била отчетена валидна винетка, поради което последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл.

139 ал. 6 от ЗДвП, с което на дружеството жалбоподател, собственик на автомобила, била наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв.

Жалбоподателят не се е възползвал от правата по чл. 189ж ал. 2 от ЗДвП. За същото МПС имало заплатена винетна такса в размер на 97лв. на 17.10.2022г. в 08.03ч. с посочен в разписката период на валидност 17.10.2022г. 08.03.20ч. до 16.10.2023г. 23.59.59ч.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства – създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в, статични изображения /снимки/, данни за нарушител, данни от система Regix, данни от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за регистрирани в рамките на календарната 2023г. нарушения, Заповед № РД - 11 - 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен фиш, разрешение за строеж, протокол, известие за доставяне, разписка за електронна винетка.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189ж ал.

2

1 от ЗДвП, като в него са посочени мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на ППС, собственика на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за доброволното й заплащане. Нарушението е установено и заснето от устройство **, част от електронната система по чл. 167а ал. 3, за което е създаден доклад, придружен автоматично от системата от статично изображение във вид на снимков материал на процесното МПС. Съгласно изр.

2-ро на ал. 3 на чл. 167а от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. При отразяване в приетия доклад на посочените обстоятелства съдът ги приема за установени по делото.

Възоснова на събраните по делото доказателства, съдът намира, че неправилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, според който собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 – такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от З. за п. винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл.

3

10, ал. 7. Съгласно чл. 10а, ал. 7 от ЗП винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона.

На процесната дата и час с устройство № **, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е установено движение на МПС лек автомобил Хавал X6 с регистрационен номер ** **** **, с техническа допустима максимална маса 230 по път в обхвата на платената пътна мрежа, за което устройството е отчело, че не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП- винетна такса. Съгласно приложена разписка за това превозно средство е заплатена винетна такса, с валидност, вкл. процесната дата. Причината да не бъде отчетена е допусната грешка, но не относно регистрационния номер на автомобила, а националността на същия – В., доколкото представляващият дружеството е неин гражданин. В приложимата редакция на чл. 10 ал. 3 от ЗП към момента на деянието отговорността при неправилно декларирани данни е на собственика, като при такива се счита, че не е заплатена винетна такса. За да е налице тази хипотеза обаче данните, които са некоректни са изчерпателно изброени - регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса.

Дори и да беше установено извършване на нарушение, съдът намира, че е налице и съществено процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за отмяна на същия, доколкото е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая – имуществена санкция в размер на 300 лева.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която 4 предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства. Съдът намира, че следва да се съобрази с формираната съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив, съгласно което: "Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен... ". Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС (т. 48 и сл.). Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт така Решение № 11264 от 20.12.2024 г. по к. а. н. д.

№ 2473/2024 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив; Решение 5

№ 3950 от 28.04.2025 г. по к. а. н. д. № 109/2025 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 541 от 16.01.2025 г. по к. а. н. д.

№ 2406/2024 г. по описа на XXVI състав на Административен съд - Пловдив;

Решение № 4547 от 19.05.2025 г. по к. а. н. д. № 844/2025 г. по описа на XIX състав на Административен съд Пловдив; Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к. а. н. д. № 143/2025 г. по описа на XXIII състав на Административен съд Пловдив и др.

Съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е както цитираното по-горе решение на СЕС - т. 49 от него, така и Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив.

По изложените съображения обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден.