Решение № 7904 от 03.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7904 гр. ***, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110147756 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от следните лица за следните суми: от Р. Е. Ш.: за сумата от 2067.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 375.92 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 30.51 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 6.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението; от Д. П. Ш.: за сумата от 413.40 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 75.18 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 6.10 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.32 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението; от Г. П. Ш.: за сумата от 413.40 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „**** 2“, ***, за сумата от 75.18 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 09.11.2022г., за сумата от 6.10 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.

1

10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.32 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 65517/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които ответниците оспорват предявените срещу тях искове с довод за недоказаност между тях и ищеца да е налице облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, като твърдят в тази връзка, че не са собственици и ползватели на процесния имот и оспорват доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства в тази насока. А ответницата Г. Ш. обосновава липсата на материална легитимация да отговаря по предявените срещу нея искове и с твърдението, че е заявила отказ от наследството на П. Ш.. Като самостоятелно основание за недължимост в полза на ищеца на цената на услугата дялово разпределение ответниците поддържат довод, че титуляр на това вземане е дружеството за дялово разпределение, което не е прехвърляло същото в полза на топлофикационното дружество. Поддържат, че не са надлежно поставени в забава за изпълнение на процесните задължения за цената на топлинната енергия и услугата дялово разпределение, а в условията на евентуалност спрямо така изложените доводи- че част от процесните вземания, вкл. за обезщетения за забава, са погасени по давност. Претендират разноски за заповедното и исковото производства.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е 2 възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;

3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (***) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.

150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.

29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от *** публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

3

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.“

Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от *** публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.