Определение № 3116 от 18.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3116 гр. София, 15.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231000503179 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. с вр. чл.275, ал.2 вр. чл. 262, ал.2, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№82591/14.09.2023 г. по описа на СГС, подадена от М. Г. Ч., против Определение №10589/11.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.№7510/2023 г. по описа на СГС, ГО, III-Б въззивен състав, с което съдът е върнал подадената от жалбоподателката частна жалба против Определение от 06.12.2022 г., постановено по гр.д.№55033/2022 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, като просрочена. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото е в противоречие на процесуалните закони. Изложено е, че срок не тече за обявяване на недействителност на акт, издаден от административен орган, какъвто е Ректорът на УНСС, а съдът не може да откаже правосъдие и вместо това да издава :голословни актове“. Сочи, че не е получавала никога въпросното определение на СРС и подписът върху получаването не е неин, а вероятно е подправен, което удостоверява с подписа си върху частната жалба.

Недопустимо било за подобен факт да ангажира почеркова и графологична експертиза по делото. Твърди, че случайно е научила от сайта на СРС, че дължи разноски по архивирано дело и веднага е предприела обжалване. Моли за отмяна на обжалваното определение като недопустимо и да бъде постановено друго, с което делото да бъде разгледано по същество за 1 обявяване на недействителност на заповедта на Ректора на УНСС, с която е прекратено трудовото ѝ правоотношение.

С допълнителна молба към жалба, подадена на 18.09.2023 г. , жалбоподателката е представила практика на ВКС, съгласно което съдът приема, че Заповедта а прекратяване на трудово правоотношение има характер на индивидуален административен акт. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на издадената заповед.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея- Университет за национално и световно стопанство, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага съображения и за правилност на извода на първоинстанционния съд, че предявените пред СРС искове са недопустими. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение-потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с обжалвания съдебен акт и като взе предвид доводите на страните, намери следното:

Частната жалба е депозирана от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в законосутановения едноседмичен преклузивен срок, отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производство пред СГС е образувано по частна жалба с вх.

№142724/22.05.2023 г. по описа на СРС, подадена от М. Г. Ч., против Определение от 06.12.2022 г., постановено по гр.д.№55033/2022 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, с което е върната исковата молба на ищцата и делото е прекратено като недопустимо. За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, СГС е приел, че частната жалба е недопустима като подадена извън едноседмичния преклузивен срок за обжалване на 2 определението на СРС, тъй като определението е връчено лично на М. Г. Ч. на 08.12.2022 г., като по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават направеното от служителя по връчването официално удостоверяване, а и ищцата не твърди, че подписът в разписката не е положен от нея, поради което и възражението, че съдебният акт не е връчен е прието за неоснователно. За пълнота на изложението СГС е посочил, че ищцата е била уведомена за съдържанието на процесното определение и на 20.01.2023 г., когато е бил връчен препис от определението на СРС от 17.01.2023 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което, на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.

Видно от разписката за връчване на Определение от 06.12.2022 г., постановено по гр.д.№55033/2022 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, е, че на 08.12.2022 г. жалбоподателката е получила лично съдебния акт.

Твърденията за неполучаване на съобщението и за неавтентичност на положения в разписката подпис остават недоказани и в настоящото производство. Нито са ангажирани доказателства, нито е поискано откриването на производство по чл.193 от ГПК, поради което и голословни се явяват твърденията на жалбоподателката за липса на надлежно връчване на съобщението, ведно с определението от 06.12.2023 г. на СРС. За пълнота следва да се посочи, че „удостоверяването“ на подписа на М. Г. Ч. чрез поставянето на подпис върху процесната частна жалба, не може да обоснове друг извод, предвид обстоятелството, че съдът не притежава специални знания в областта на графологията, а и за него не съществува такова задължение. В тежест на страната е да докаже, че положеният върху разписката подпис не е положен от нея.

С оглед на това, при съобразяване датата на връчване на жалбоподателката на Определение от 06.12.2022 г., постановено по гр.д.

№55033/2022 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав и датата на депозиране на частната жалба пред СГС-22.05.2023 г., следва да се заключи, че едноседмичният преклузивен срок за обжалване на посоченото определение, съгласно чл.275, ал.1 от ГПК и указан в същото, е изтекъл на 15.12.2022 г., а частната жалба е просрочена като подадена много след крайния срок за това.

3

Следва да се изтъкне, че останалите изложени в процесната частна жалба доводи и твърдения са неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото касаят материалноправния спор между страните по делото, във връзка с който настоящият състав не разполага с правораздавателна власт.

С оглед на гореизложеното и предвид правилната констатация на първоинстанционния съд за просрочие на частната жалба, подадена от М. Г.

Ч., то обжалваното определение се явява правилно и процесуално законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, в тежест на М. Г. Ч. следва да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от насрещната в настоящото производство страна - УНСС, които разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ и фактура, възлизат на сумата от 480 лв. с ДДС. Следва да се изтъкне, че обстоятелството, че М. Г. Ч. е страна по иск, произтичащ от трудово правоотношение с ответника, не я освобождава от отговорност за разноски, сторени от насрещната страна в производството. Съгласно трайно установената и безпротиворечива съдебна практика, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор/чл.359 КТ/.Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели,вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните,така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/. Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон, но разноски за процесуално представителство на насрещната страна се дължат.

4

Водим от гореизложеното, САС, ТК, 15-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Г. Ч. против Определение №10589/11.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.№7510/2023 г. по описа на СГС, ГО, III-Б въззивен състав.

ОСЪЖДА М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.л. „***“ бл.

***, вх. ***, ет.***, ап. ***, да заплати на Университет за национално и световно стопанство, ЕИК 000670602, с адрес гр. София,, бул. „8-ми декември“, сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща разноски, сторени в настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5