Решение № 881 от 31.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Бургас, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501078 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от ищеца Т. Й. Г., ЕГН:

**********, с адрес: *********, чрез упълномощения му адвокатски представител адв.

Димитринка Радева, съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“№ 6, против решение № 83 от 07.04.2023г. по гр.д. № 997/2022г. по описа на РС-Карнобат, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 45 от ЗЗД над присъдената сума от 7000лв. до претендираната от 15 000 лв. за осъждане на ответника Л. Р. Ю., ЕГН:

**********, с адрес: ********, да заплати на ищеца Т. Й. Г. обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания, дискомфорт и стрес/, вследствие на причинени от ответника средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5 -6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около шест седмици при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено от Л. Р. Ю. на 03.12.2020г. и съставлява престъпление по чл. 131а, предл. второ във вр. чл.129, ал.1 във вр. ал.2 във вр. чл.29, ал.1 б.“а от НК, по което ответникът се е признал за виновен и е сключил споразумение с РП - Бургас, ТОК, одобрено с определение, постановено по НОХД № 38/2022г. на РС-Карнобат.

В жалбата се излагат съображения, че районният съд неправилно е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което се счита за занижено и несправедливо. Твърди се, че така присъдения размер не може да компенсира претърпените от пострадалия физически болки, страдания, стрес и дискомфорт. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че няма данни за трайни последици от травмата, както и, че същата е 1 преминала без значими белези в общия оздравителен период, както и, че нямало данни за очаквани негативни последици в бъдеще. След анализ на събраните доказателства по делото в жалбата се сочи, че оздравителния процес е продължил повече от 3 месеца, като за целта на ищеца са издавани болнични листи до м. май 2021г. Отделно от това се излага доводи, че обезщетението следва да компенсира не само физическите болки и страдания, но и преживения от пострадалия физически и емоционален стрес, който е установен от показанията на св. Г.- майка на ищеца.По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение в атакуваната му отхвърлителна част и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. . В съдебно заседание, въззивницата чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане в пълен размер на претендираното обезщетение, ведно с разноските по делото. Представя писмени бележки.

В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Л. Р. Ю. не е депозирал писмен отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание, въззиваемият моли съдът да не уважава въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че с определение, постановено по НОХД № 38/2022г. на РС-Карнобат, ответникът е признат за виновен, за това, че на 03.12.2020г. е причинил на ищеца средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5 -6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около шест седмици при обичаен ход на оздравителния процес, което деяние съставлява престъпление по чл. 131а, предл. второ във вр. чл.129, ал.1 вр. ал.2 във вр. чл.29, ал.1 б.“а от НК. Ищецът заявява, че вследствие причинените му телесни повреди е претърпял операция, получил трайни последици за здравето, претърпял е душевни болки и страдания, като състоянието му налагало често да посещава лекар за възстановяването му. Излага също, че движенията в лявото му рамо и лявата ръка продължават да бъдат болезнени и ограничени, поради което въпреки извършената рехабилитационна терапия все още изпитва физически болки и психически дискомфорт страх, стрес, притеснение. Ищецът твърди също така, че не се е възстановил напълно и не може да ползва в пълен обем ръката си, като изпитва затруднение в осъществяването на ежедневни дейности. Сочи, че поради травмата и нейните последствия не можел да изпълнява трудовите си задължения, което довело до прекратяване от работодателя му на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ. Предвид горното ищецът е ангажирал отговорността на ответника за осъществения от последния деликт, предявявайки срещу него осъдителен иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта- 03.12.2020г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор по исковата молба и не е взе становище по предявените искове. В съдебно заседание пред първата инстанция е заявил, че претендираната от ищеца сума е много голяма и няма как да я заплати

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като е присъдил в полза на ищеца обезщетение в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта до окончателното й изплащане, като в останалата 2 част над уважения размер от 7000 лв. до претендирания от 15000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Предмет на въззивно обжалвано е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като в останалата му част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от въззивника-ищец доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е частично основателна по следните съображения:

По делото е безспорно установено, че вследствие извършено на 03.12.2020г. престъпление по чл. 131а, предл. второ във вр. чл.129, ал.1 във вр. ал.2 във вр. чл.29, ал.1 б.“а от НК, на 03.12.2020г., за което ответникът е признат за виновен със споразумение по чл. 384 от НПК, одобрено с окончателно определение от 15.06.2022г., постановено по НОХД № 38/2022г. на РС-Карнобат, същият е причинил на ищеца средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5 -6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около шест седмици при обичаен ход на оздравителния процес. Установено е, че вследствие причинените травми ищецът е претърпял физически болки и психически дискомфорт – стрес и притеснение, като движенията в лявото му рамо и лявата му ръка са били болезнени и ограничени както след травмата, извършената операцията и възстановителния период, така и след това, като същите не са отшумяли напълно и понастоящем. Видно от представените амбулаторни листи от 02.02.2021г. и 04.03.2021г., ищецът е бил насочен към ЛКК за продължаване на временната неработоспособност. По делото става ясно и, че поради причиненото увреждане и последвалото затруднение на ищеца да извършва обичайните дейности с двете си ръце, същият е бил уволнен от работа, чиято трудова функция е налагало ежедневно извършвана на работа с дете ръце, като със заповед № 1 от 05.04.2021г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. От ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания чрез разпит на св. С.Г.- майка на ищеца се установява, че след инцидента и операцията ищецът е търпял болки, бил отчаян, изпитвал стрес, не говорел и не можел да спи. Свидетелката е заявила, че болките на ищеца в счупената ръка продължавали, въпреки изминалото „много време“ от настъпване на увреждането и лечението в гр. Котел, като синът й продължавал да има болки и понастоящем при промяна на времето.

Предявени са искове с правно основание чл. 45 вр. с чл. 51, ал. 1 вр. с чл. 52 и чл. 86 3 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищцата вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.

Съдът прилагайки чл. 300 от ГПК, намира, че съдържащите се в постановеното по НОХД № 38/2022г. на РС-Карнобат и влязло в законна сила споразумение по чл. 384 и сл. от НПК /имащо характер на влязла в законна сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК/ констатациите относно виновното и противоправно деяние на ответника за извършеното деяние се считат за доказани в хода на настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние досежно имуществената отговорност на ответника спрямо ищеца за последиците от причинените на последния телесни увреждания, чиято обезвреда се търси, като тези вреди безспорно се намират в пряка причинноследствена връзка с деянието и съставляват негова пряка и непосредствена последица.

По делото се спори относно претендирания от ищеца размер на обезщетението по чл.

52 от ЗЗД за неимуществени вреди с оглед претърпените от него вследствие увреждането болки и страдания, като в тази връзка следва да се отбележи, че в случая при въззивният съд е обвързан от правилото на чл. 271, ал. 2 от ГПК, установяващо забрана за влошаване на положението на жалбоподателя с оглед липсата на жалба от насрещната страна Взимайки предвид характера и степента на телесните увреждания, съдът счита, че може да се направи основателен извод, че ищеца действително е претърпял болки, страдания и дискомфорт, но не само в рамките на първоначално прогнозирания оздравителен период от 5-6 седмици, но и след това - по време на възстановителния период, който е продължил съгласно приложените писмени доказателства за около няколко месеца. Следва да се отчете и обстоятелството, че от ангажираните свидетелски показания става ясно, че ищецът продължава да изпитва болки и дискомфорт в ръката и след този период. Затова, тъй като на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, следва, че при определяне на размера му следва да се има предвид не само тези болки и страдания, които са причинени по време на деликта, но и последващите такива, както по време на възстановителния период, така и тези, които и след него продължават да съществуват. В случая тези обстоятелства макар правилно да са преценени от районния съд, същият не е съобразил, че се касае за две увреждания на лявата ръка, които са различни по интензитет, като за едното от тях е било извършено оперативно лечение. Наред с това видно от епикризата самата травма, наложила оперативно лечение е засегнала не само лакетната става, но е довела и до болезнени и ограничени движения на лявото рамо и ръка, които с оглед данните по делото са намалили временно трудовата способност на ищеца за възстановителния период, а съгласно ангажираните свидетелски показания болките и дискомфорта продължават и понастоящем, макар да са временни и да са с по-малък интензитет.