Определение № 48485 от 24.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48485 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110143986 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 278645/19.08.2025 г. от С. Н. И., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, кв. "С* срещу „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. Главен положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 484575 от 01.01.2021 г., сключен между С. Н. И., ЕГН: ********** и „С*" ООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

2. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди ответника „С*" ООД, ЕИК * да заплати на С. Н. И., ЕГН: ********** сумата в размер на 220.16 лева, представляваща платена сума (договорна лихва по т.3.7) без основание по Договор за паричен заем № 484575 от 01.01.2021 г

3. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди ответника „С*" ООД, ЕИК * да заплати на С. Н. И., ЕГН: ********** сумата в размер на 984.84 лева, представляваща платена сума (неустойка по т.6.2) без основание по Договор за паричен заем № 484575 от 01.01.2021 г

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, 1 съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение.

Не посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Договор за паричен заем № 484575 ведно с погасителен план.

Моли да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и счетоводната информация на ответника да отговори на следните въпроси:

3.1.Какъв би бил размерът на ГПР по процесния договор в процентно измерение като в него бъде включено предвиденото оскъпяване за "неустойка" в размер на 984,84 лв. платимо разсрочено на вноски? 3.2.Какви плащания е извършила ищцата и какви задължения са погасени по пера за главница, договорна лихва, за неустойка и други, ако има такива?

4.Моля, на основание чл. 190 от ГПК, да задължите ответната страна да представи по делото доколкото не го стори доброволно: 4.1. Счетоводна информация за извършените плащания от ищцата за главница, договорна лихва, лихва за забава и неустойка по т. 6.2 от договора и други ако има такива.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като сумите по договора са погасени изцяло. Прави възражение за злоупотреба с право и искане по чл.213 ГПК, тъй като ищецът оспорва една и съща клауза на различни договори между тях. Изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Няма противоречие със ЗПК. Признава, че общо платената сума по договора е 1332.40 лева, от които 1000 лева главница, 287.12 лева неустойка и 45.28 лева лихва. Твърди, че съдът следва да уважи иска само за 332.40 лева. Моли съда да отхвърли иска и да прекрати производството.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представя и моли а бъдат приети следните доказателства: 1. Адвокатско пълномощно.2. Лог файл по процесния договор.3. Стандартен европейски формуляр по процесния договор.4. Искане за сключване на процесния договор.5. Справка за движението и извършените плащания по договора.6. Препис от настоящия отговор по чл. 131 ГПК за ищеца.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по

2 делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. адв. П. И. П., вписан в АК - Ха* тел. *., с представителна власт за всички инстанции (л.11 от делото).

Ответникът се представлява от адвокат Х* – САК, email: *, тел. *, АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“, код по БУЛСТАТ *, със съдебен адрес: гр. София, ул. „О*, която представителна власт важи за всички инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Защитаваният материален интерес по установителния иск е 2 205.00 лева, поради което държавната такса е в размер на 88.20 лева. Държавната такса за всеки един от осъдителните искове е 50.00 лева. Следователно общото държавна такса е в размер на 188.20 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК за 150.00 лева (л.10 от делото).

Представен е документ за разликата от 150 до 188.20 лева, а именно 38.20 лева, с молба с вх. № 325699/07.10.2025 г.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.

Не е основателно възражението на ответника, че делото е недопустимо, поради липса на правен интерес. Съдебната практика на която се позовава е правилна. С оглед фактите и твърденията по делото, съединяването на положителен установителен иск с иск по чл.55 ЗЗД е допустимо и имат правен 3 интерес да се разкрие нищожността на сделката и да се иска даденото по нея.

Не се водят отделни производства, а всичко се установява в един процес.

Не е основателно възражение по чл.213 ГПК, защото цитираните от ответника дела касаят друг юридически факт – друг договор за кредит, но не и процесният. Ето защо няма пълен обективен и субективен идентитет.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки, обезпечения, ГПР и ГЛП и други.

3.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

4.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка по чл.6.2 от договора.

5.

Начислена е процесната неустойка на заемополучателя

6.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка по чл.6.2 от договора

7.

Разпечатката съдържа 60 от 206 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58bc185e-dc64-4ab7-91d1-cb341876624f