Решение № 43 от 14.02.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр.

Кърджали, 14.02.2020 г.

Административен съд -

Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП – Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Божкова административно дело № 444/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на Д.И.А. от ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Искът е предявен срещу Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) – София, с цена на иска, в размер на 600 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по а.н.д. №

417/2019 г. по описа на Районен съд

–

Ихтиман, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. В ИМ се посочва, че с решение по а.н.д. № 417/2019 г. на РС – Ихтиман е бил отменен Електронен фиш за налагане на глоба, серия ** № **, издаден от ОДМВР – София, с който на Д.И.А., на основание чл.638, ал.4 от КЗ, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. Решението на РС – Ихтиман не е оспорено и е влязло в сила. Претендира деловодни разноски и по настоящото дело. В съдебно заседание ищецът не се представлява. От пълномощникът му е постъпила молба за даване ход на делото в негово и на доверителя му отсъствие и съображения в подкрепа основателността на ИМ. Претендира деловодни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по иска – Областна дирекция на вътрешните работи – София, не се представлява. От пълномощника на същия е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковата молба. Изразява становище, че следва да се приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия, в който случай не се дължи обезщетение. Претендира, че заплатеното в производството по административнонаказателното дело адвокатско възнаграждение не е справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв, поради което изразява становище, че под формата на имуществени вреди се следва обезщетение в минимално предвидения в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на претендираните деловодни разноски в настоящия процес.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Кърджали дава мотивирано заключение, че предявеният иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното, иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.

След обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, а.н.д. № 417/2019 г. на РС – Ихтиман, че с Решение № 241/ 14.11.2019г.., постановено по а.н.д. № 417/ 2019 г. на РС – Ихтиман е отменен Електронен фиш, серия ** № **, издаден от ОДМВР – София.

В кориците на а.н.д. № 417/2019 г. на

РС – Ихтиман е приложен Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) № ***/ *** г. и подписано пълномощно от същата дата към него. В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима, поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразен ЕФ. Искът е допустим за разглеждане в производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът – ОДМВР – София.

При преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.

Видно от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие. Поради тази смислова и функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика между двата акта, за целите на настоящото производство съдът не намира причина на правните субекти, санкционирани с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред предоставя на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването на ЕФ е резултат на санкционна административна дейност.

В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен ЕФ.

По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, АдмС – Кърджали взе предвид, че към датата на постановяване на решението по а.н.д. № 417/ 2019 г. на РС – Ихтиман не е съществувал процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на ЕФ/НП. В Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” Поради изложеното, в настоящия случай следва да се приложи разрешението, дадено в това Тълкувателно постановление.

Както беше посочено по-горе в решението, в кориците на а.н.д.№417/2019 г. по описа на Районен съд – Ихтиман се съдържа ДПЗС ведно с пълномощно, което е било основание за осъществяване на процесуално представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд – Първомай. В ДПЗС е записано, че е заплатена в брой сумата от 600.00 с ДДС, за един адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по повод оспорване на НП пред РС – Ихтиман. Този договор за правна защита и съдействие е доказателство за това, че разходът е извършен от ищцата в настоящото производство и съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищцата, представлява имуществена вреда за нея. Настоящият състав на съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за процесуална защита и представителство пред РС – Ихтиман е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения ЕФ.

В правната теория и съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези разноски съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави, също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на електронни фишове, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издаден срещу него ЕФ и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил реално дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата.

В този смисъл, самият електронен фиш е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва този ЕФ и без което условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет.Поради изложените съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за правна защита и съдействие, съответно – за процесуално представителство по административно-наказателно дело, с предмет - законосъобразността на ЕФ, след отмяната на същия следва да се възстанови, тъй като страната е била принудена да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото ЕФ. В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, по а.н.д. № 417/2019 г. на РС – Ихтиман, е ДПЗС с пълномощно от същата дата към него, видно от който, от ищеца в настоящото производство – Д.А., е заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 600.00 лева с ДДС.

От незаконосъобразния акт – електронен фиш, отменен по съответния ред, с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на ЕФ. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, електронен фиш. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на ЕФ се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - ЕФ. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на електронен фиш, с който е наложено административното наказание глоба, което административно-наказаният е считал за незаконосъобразно наложено.