Решение № 160 от 21.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Сливница, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200279 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Ц. И. срещу Наказателно постановление № 004229/08.08.2022 г., издадено от *** на Национално тол управление към АПИ – гр. С., с което му се налага глоба в размер на 1800 лева, на основание чл. 179, ал.3а ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Накзателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесулани нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № № 004229/08.08.2022 г., издадено от *** на Национално тол управление към АПИ – гр. С. се установява, че на И. Ц. И. е наложено наказание глоба в размер на 1800 лева, за това, че на 13.02.2022 г. в 03.48 ч. е управлявал МПС с 1 рег. № СВ4200НС, вид – влекач, марка и модел Рено Т, с обща техническа допустима маса – над 12 тона на път 1 – 8, км.41+234 без да е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т. 2 ЗП, което нарушение е установено от контролните органи на 24.02.2022 г. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл. 189е, ал. 12 ЗДвП, съгласно Заповеди от 08.02.2021г. /л.36/ и Заповед от 11.08.2022 г. /л.35/ на Председателя на УС на АПИ.

Същото е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.167а, ал.

2 ЗДвП, което не се оспорва от жалбоподателя.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно от запис по нарушението и снимков материал /л.41-43/, се установява, че процесният товарен автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.

От представено снимково изображение от контролно устройство № 40672 и от доклада към него се установява още и движението на това ППС на 13.02.2022 г. в 03.48 ч. на път 1 – 8, км.41+234, които се ползват доказателствена сила, като оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.

В тази връзка се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУАН е незаконосъобразно издаден, доколкото в него не било посочено коректно и пълно мястото, на което е извършено нарушението. Мястото е достатъчно индивдуализирано, а именно път Божурище – Хераково 2, както е посочен и в списъка на републиканските пътища /л.20/. Наред с това мястото е описано в доклада по чл. 189, ал.1 ЗдвП и снимковия материал към него, както и в Наказателното постановление.

От представените по делото трудов договор /л.92/ и пътен лист /л.89/, се установява, че жалбопдателят е служител при собственика на процесното превозно средство „Мемо Лог“ ЕООД, като на дата 13.02.2022 г. именно той е управлявал същото. Действително това обстоятелство се установява с надлежни доказателства в съдебното производство, като такива не са събрани в АНП, но доколкото се установява, че именно жалбоподателят е бил водач на ППС, правилно НП е издадено срещу него, поради оето не е незаконосъобразно издаден.

Съдът приема, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, което се установява и от прието от Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в 2

Държавен вестник, с което съдът служебно се е запознал от сайта на МС, като тази информация е общодостъпна.

Същото се установява и от предоставената от АПИ справка /л.85/, съгласно която отсечката при км.41-234 от съществуващ републикански път I8 в близост до гр. Божурище е в непрекъсната експлоатация към дата 13.02.2022 г. В писмото се пояснява, че този път е различен от изграждащата се към момента Автомагистрала Европа, по която все още не е изграден участък 41+234 и такъв не е функционирал, път I – 8 се запазва и е отделен участък при който е налице км.41+234, на който именно е настъпило нарушението.

В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че към процесната дата не е била изградена отсечката по път I-8 км 41+234.

С оглед горното за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.

Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл.

10а, ал. 9, като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

В разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, приложима в случая, е предвидено задължение на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Макар в тази разпоредба да е предвидено задължение и за водача на МПС-то от процесната категория да заплаща дължимите такси по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, то неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкция, като той не носи отговорност за неплащането на таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, а единствено собственика на МПС - то от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, по аргумент от чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която санкционира единствено последния 3 за неизпълнение на задължението за заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.

Водачът на МПС-то от процесната категория, съгласно чл. 179, ал.3а ЗДвП, носи отговорност и се санкционира, когато управлява същото по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, но не и за неплащане на таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.

От извършената служебна проверка от административно – наказващия орган се установява, че към датата на нарушението собственик на процесното МПС е „Мемо Лог“ ЕООД, като жалбоподателят не се явява нито собственик, нито ползвател, по смисъла на чл.102, ал.2 ЗДвП, на същото, а негов водач, поради което не носи отговорност за неплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП и не се санкционира за неизпълнение на такова задължение. Затова и според доклада от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП от 07.03.2022 г.. като вид нарушение е отразено: няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

Въпреки горното в АУАН и в НП на жалбоподателя е вменена отговорност за неизпълнение на задължение, за което същият не носи такава и не се санкционира, като му е наложено наказание не за нарушението, което е описано в мотивната част на двата акта, а за друго нарушение на законово задължение, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП – неизпълнение на задължението за установяване на изминатото разтояние – няма валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването, с което не само неправилно е приложен материалния закон, но и представлява съществено процесуално нарушение.

Обстоятелства за липса на валидна тол декларация за преминаването или маршрутна карта не са изложени в АУАН, като такива са изложени за първи път в Наказателното постановление, като независимо от това отново се вменява като отговорност на водача заплащането на тол таксата, като именно това е твърдяното нарушение.

С това несъотвествие жалбоподателят е поставен в положение да не разбере конкретно за какво нарушение е санкциониран, за това, че не е заплатена Тол такса, както е описано в АУАН и в НП или за това, че няма валидна маршрутна карта или тол декларация за изминато разстояние, каквото гласи разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Наред с това съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал.

3а ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в този член на Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата 4 относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Санкцията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението. Размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова въобще липсва, както и не се отчита каква е стойността на дължимата пътна такса, която не е заплатена.

Още повече необходимостта от определяне на санкция в различни предели изхожда и от промените в разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно които за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН, тоест не се прави преценка на деянието като маловажен случай.

Наред с това следва да се посочи, че законодателят е предвидил способ държавния бюджет да не бъде ощетен, а именно заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 ЗП , която гласи, че когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.

Тази такса в размер на 119 лева е заплатена от жалбоподателя. Тоест държавния бюджет не е ощетен и се явява прекомерна санкцията в размер на 1800 лева.