Решение № 524 от 27.11.2023, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 964/2022
- Вид
- Решение № 524
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.92 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.92, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.92, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 524 гр. Козлодуй, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20221440100964 по описа за 2022 година
От Ю. Г. П. ЕГН **********, адрес: **********, чрез адв.Г. Г. - САК против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца ( ОДМВР – Враца ), гр. Враца, ПК:3000, с адрес ул.„ Поп Косто Буюклийски “ №10, представлявана от Директор ст.комисар Цветко Нинов, са предявени обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
- на основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, вр.т. 6, б.г от Решение №282/15.07.1993г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 7243.20 лева ( шест хиляди триста тридесет и седем лева и нула стотинки ) за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 974.69 от 01.09.2019г. до 15.07.2022г., ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в процеса разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е възникнало служебно правоотношение по силата на ЗМВР, което за периода от 15.07.2019г. до настоящия момент действа без прекъсване.Според ищеца, той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и заема длъжността „ Младши инспектор “ в сектор „ Охранителна полиция “ при РУ АЕЦ - Козлодуй към ОДМВР - Враца.Излагат се доводи, че съгласно т.6, б.г от Решение №282/15.07.1993г. на Министерския съвет на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „ Козлодуй “, се изплащат допълнителни възнаграждения, размерът на които е определен в колона 5 от Приложение 4 „ Ценово предложение “ към действащите към процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „ Козлодуй “ между „ АЕЦ – Козлодуй “ ЕАД и ОДМВР - Враца, съответно договор №870000013/12.06.2017г. и договор №816000027/20.05.2021г..Сочи се, че допълнителните възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в охраната на АЕЦ „ Козлодуй “.Релевира се, че размерът на тези допълнителни възнаграждения е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата и на него като „ Старши полицай “ 1 е била дължима сума, съответстваща на 70 % от минималната работна заплата.С допълнителни споразумения от 2019г. и 2020г. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е съответно увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната и отговаря на посочените по - горе 70% от МРЗ.Твърди се, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „ Козлодуй “ и има необходимия личен принос към охраната на атомната електроцентрала.Излагат се доводи, че за целия този период ищецът е получавал само част от дължимата му сума, определена в посочените по - горе приложения - 60 % от дължимото му възнаграждение, без да има правновалидно основание ответникът да изплаща това допълнително възнаграждение за процесния период в намален размер.Сочи се, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР - Враца и от изпълнителния директор на „ АЕЦ – Козлодуй “ ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на електроцентралата, съответно при липса на такава съвместна група не са били налице съобразени с договора документи, които да обосновават намаляване на размера на дължимото на ищеца възнаграждение.Релевира се, че тъй като на ищеца не е вменявано неизпълнение на задълженията му, което да засяга прякото му участие в охраната на „ АЕЦ Козлодуй “ и личния му принос към тази охрана, то е налице задължение на ответника да му изплати допълнителното възнаграждение в пълен размер.Счита се, че тези допълнителни месечни възнаграждения са дължими на ищеца от работодателя ОДМВР - Враца, а не от АЕЦ - Козлодуй, тъй като имат характера на заплащане на положен труд по служебното правоотношение между страните.
Твърди се, че общата сума, която ищецът е следвало да получи във връзка с т.6, б.г от Решение №282/1993г. на МС за процесния период от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. е в размер на 15844.50 лева, а сумата, която той е получил на горното основание, е 9506.70 лева.Разликата в двете посочени суми в размер на 6337.80 лева / шест хиляди триста тридесет и седем лева и осемдесет стотинки /, формирала претенцията на ищеца за неизплатени възнаграждения във връзка с т.6. б.г от Решение №282/1993г. на МС.
Мораторната лихва върху сумата от 6337.80 лева за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022г. била в размер на 852.00 лева ( осемстотин петдесет и два лева и нула стотинки ).
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът ОД на МВР – Враца оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.Твърди се, че ищецът през посочения от него период е бил служител на РУ АЕЦ Козлодуй на ненормиран работен ден на сменен режим на работа – 24 часа.В становище по отношение на предявения иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР се сочи, че въз основа на Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България между ОДМВР - Враца и „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, на основание чл.92, ал.1, т.1 от ЗМВР е сключен договор за „ Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД „. Релевира се, че посочения договор, който е следствие на проведена обществена поръчка, имал за предмет осъществяване на охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества от изпълнителя ОДМВР - Враца, за което възложителят „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй дължи поощрение на служителите на изпълнителя, на основание Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България.
Излагат се доводи, че в т.4.1.6 от сключения договор е предвидено, че за резултатите от охранителната дейност на договора и личният принос на служителите се преценявали ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се съставял протокол, който се утвърждавал от Директора на ОДМВР - Враца и Изпълнителния Директор на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй.Твърди се, че посочената работна група, утвърдена от двете страни по договора, определяла допълнителното възнаграждение, което 2 се дължи на всеки отделен служител, съобразно изпълнението на договора и личния му принос.
Посочено е, че в т.4.1.7 от договора страните са се споразумели за максималния размер на сумата за всяка длъжност, като индивидуалният размер на всеки служител се определял ежемесечно от работната група.
Според ответника ОДМВР - Враца в договора не е посочен минимален размер на този вид допълнително възнаграждение, като не е определен конкретен размер на същото и дължимостта му на всеки отделен служител е индивидуално, съобразно работата му.Релевира се, че в договора изрично е посочено, че допълнителното възнаграждение се дължи и е за сметка на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй, което предполагало възможността възложителят да определя размера му.Излагат се доводи, че допълнителното възнаграждение не се дължи в максимален размер ежемесечно за всяка длъжност, а възложителят „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй има право по своя преценка да го заплаща като поощрение, в размер определен от самия него.Твърди се с категоричност, че всеки служител ежемесечно е получавал допълнително възнаграждение по Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България, съобразно това дали е участвал пряко в охраната – т.е. дали е бил на работа и в размер до максимално определения в договора.
Прави се искане съдът да остави исковата претенция без уважение като неоснователна.Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът ОДМВР - Враца на основание чл.219, ал.1 от ГПК е направил искане за привличане на трето лице помагач – „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй, представлявано от Изпълнителния Директор Наско Михов.
Съдът, е приел, че е налице правен интерес у ответника ОДМВР - Враца за привличането на трето лице помагач на негова страна на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй, представлявано от Изпълнителния Директор, доколкото може да се счита, че това дружество е обвързано от посочения договор №816000027/20.05.2021г. с предмет „ Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД „, както и, че са налице основанията изискуеми от чл.219, ал.1 от ГПК и искането е направено в срок.Поради това с Определение съдът е конституирал „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй, с ЕИК:106513772, представлявано от Изпълнителния Директор Наско Михов, като трето лице – помагач на страната на ответника Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – Враца, гр.Враца, представлявана от Директор ст.Комисар Цветко Нинов, по предявения срещу него иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата в размер на 7243.20 лева, за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. – незаплатени допълнителни възнаграждения, дължими съгласно чл.6, б.г от Решение №282/15.07.1993г. Министерски съвет на Република България и мораторна лихва в размер на 974.69 лева, за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022г., ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба, наред с искането за привличане на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй като трето лице помагач, ответникът на основание чл.219, ал.3 от ГПК в условията на евентуалност, е предявил обратен иск срещу него, който да бъде разгледан, в случай, че ответникът ОДМВР - Враца бъде осъден по иска по чл.179, ал.4 от ЗМВР, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.Предявеният обратен иск е приет от съда за съвместно разглеждане при условията на евентуалност, по реда на чл.219, ал.3 от ГПК.
Твърди се, че съгласно договор №870000013/12.06.2017г. за „ Осигуряване на физическа охрана и пропускателен режим на обекти на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД „ и договор №816000027/20.05.2021г. с предмет „ Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и 3 радиоактивните вещества на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД „ - „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД в качеството си на възложител дължи заплащане на цената на услугата по Приложение №4, включваща и допълнителното възнаграждение – т.1.1 от договора – „ възложетелят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да изпълни охрана…“, т.2.1“ Цената на настоящия договор се формира на база разходите за реално назначените служители на изпълнителя от РУ АЕЦ - Козлодуй без ДДС за срока на договора, съгласно Приложение №4 – Ценово приложение “ и т.4.1.5. „ Да сигнализира изпълнителя за вземане на организационни и дисциплинарни мерки при констатирани нарушения, както и да поощрява служители на изпълнителя по реда на Решение №282/1993г. на Министерския съвет.Отразено е, че търсената от ищеца претенция по главния иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, съгласно посочените договори се дължи и е за сметка на възложителя по договора – „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй.Сочи се, че съгласно посочените по - горе договори „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД следва да заплаща допълнително възнаграждение по Решение №282/1993г. на Министерски съвет на служителите осъществяващи охраната.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй е подал писмен отговор на обратния иск, с който оспорва последния, като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Твърди се, че за процесния период са действали договор №816000027/20.05.2021г. и договор №870000013/12.06.2017г., сключени на основание чл.92 от ЗМВР след проведена процедура по ЗОП между „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, гр.Козлодуй и ОДМВР - Враца.Сочи се, че възложителят „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД не изземва от МВР функциите на работодател на полицейските служители, ангажирани с изпълнението на предмета на договорите, а само заплаща цена на услуга, включително и допълнителни възнаграждения, договорени между страните по договора.Излагат се доводи, че „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД ежемесечно е изплащал допълнителни възнаграждения на служителите, осъществяващи охраната по Решение №282 от 1993г. на МС, съгласно клаузите на действащите договори, въз основа на обобщен доклад на Началник РУ АЕЦ – Козлодуй, с който е представен списък на служителите за съответния месец и справка за индивидуален принос; протокол от заседание на работна група, утвърден от Изпълнителния Директор на „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД и Директора на ОД на МВР - Враца;