Решение № 41 от 01.04.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. П. , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря В.Н.П. като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно гражданско дело № 20214400500082 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение №260599 от 18.12.2020г по гр. дело № 7027/2019 г по описа на Пл РС състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявеният от К. Т. Д. с ЕГН ********** против Т. К. Д. с ЕГН **** и Т. И. Н. с ЕГН ***, ИСК с правно основание чл.76 от ЗН за прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца К. Т. Д. на акта на разпореждане с наследствено имущество, извършено от ответника Т. К.

Д. в полза на ответника Т. И. Н., с Договор за дарение от 15.10.2019г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №** том IIІ, рег.

№2706, дело №207 от 2019г. на нотариус с рег.№** на НК.

ДОПУСНАЛ е на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 от ЗС, да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между К. Т. Д. с ЕГН **********, Р. Т. Д. с ЕГН *** и Т. И. Н. с ЕГН ***, на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК - П., с адрес на имота 1 гр.П., бул. ***, №**, вх. А, ет. 1, ап.1, с площ 66 кв. м., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, находящ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ****, предназначение - жилищна сграда многофамилна, надземни етажи 3, брой подземни етажи 0, заедно с прилежащото към апартамента избено помещение в североизточната част на мазата с площ 18 кв.м, и 1/12 идеална част от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

От допуснатия до делба имот е постановено образуването на ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА , от които ЕДИН ДЯЛ за ищеца К. Т. Д., ЕДИН ДЯЛ за ответницата Р. Т. Д. и ЧЕТИРИ ДЯЛА за ответника Т. И. Н..

НЕ Е ДОПУСНАТ до участие в делбата Т. К. Д. с ЕГН ****. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от К. Т. Д. , в която жалба се възразява, че решението на Пл РС е незаконосъобразно. Възразява се, че решението е незаконосъобразно и неправилно , изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Възразява се ,че по делото не е бил спорен въпроса относно притежавоното имущество от наследодателката А.Т.Д...възразява се ,че е извършена разпоредителна сделка от съделителя Т.Д. с част от един от имотите, предмет на делбата, която разпоредителна сделка е относително недействителна на осн. Чл. 76 от ЗН спрямо ищеца пред първата инстанция и въззивен жалбоподател пред Пл ОС. В този смисъл жалбоподателят счита, че неправилно РС – П. е приел, че не са налице основания за уважаване на иска по чл. 76 от ЗН. Въззивният жалбоподател възразява също така ,че в негова полза е налице универсално саморъчно завещание от наследодателката на страните, което е било оспорено и пред съда са изслушани редица графологически експертизи. Според жалбоподателя въпреки категоричните изводи на тройната експертиза относно подписа на саморъчното завещание заключението, че подписът не е на наследодателката не е достатъчно обосновано. Възразява се , че експертизите са противоречиви и не са съобразени с правилата на ръководството на центъра за експертни криминалистически изследвания и 2 изпитвания към ННИКК на МВР, което е основание за съмнение в тяхната обективност. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна Т. К. Д. оспорва постъпилата въззивна жалба и взема становище ,че решението на Пл РС е правилно и законосъобразно, постановено след обсъждане на събраните доказателства и при съобразяване с тях.Твърди се, че с разпоредителната сделка въззиваемият Д. се е разпоредил със свой собствен имот, представляващ 3/6 ид. Части от делбения апартамент. С дарението на внука си Т.Н. и на още 1/6 част, получена по наследство от общата на страните наследодателка А. Д. не се стига до раздробяване на наследството, тъй като надареният е с права на собственост от 3/6 ид. ч, които не представляват наследствен имот.Възразява се ,че заключението на тройната графологична експертиза е категорично по делото относно неподписването на завещанието от наследодателката. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.

Останалите въззиваеми страни Р.Д. и Т.Н. оспорват въззивната жалба като неоснователна, претендират потвърждаване на решението на Пл РС и разноските по делото за въззивната инстанция. Навеждат се аналогични доводи относно законосъобразността на постановеното решение на Пл РС.

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на хипотезата на чл. 76 от ЗН, наличието на валидно саморъчно завещание от наследодателката А.Т.Д.., делба на процесния недвижим имот и дяловете на съсобственост в него П.СКИ РАЙОНЕН СЪД е приел за безспорно между страните като установено от представения препис на нотариален акт №** том VІІ, дело №1256/1997г. на нотариус при ПлРС (на л.5), че А.Т.Д.. е придобила процесния апартамент №1, находящ се в гр.П., бул.”***”, №**, вх.А, с площ от 66 кв.м., състоящ се от две стаи и дневна с ниша, и баня-тоалетна, по 3 силата на възмезден договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 03.05.1997г.

Не се е спорило и се установява от приложения препис на Акт за женитба №** от 18.02.1959г., изд. от ГНС-П., че към момента на сключване на договора, приобретателят А. Д. е била в сключен граждански брак с ответника Т. К. Д.. При това имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

От представения препис на удостоверение за наследници с изх.№** от 28.08.2019г., изд. от Община П. (на л.4) се установява, според РС, че А.Т.Д.. е починала на 26.07.2019г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си Т. К. Д. и две деца – ищеца К. Т. Д. и ответницата Р. Т. Д..

Установило се е от представения препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот №** том ІІІ, рег.№2706, дело №207 от 2019г. на нотариус с рег.№** на НК (на л.6), че на 15.10.2019г. Т. К. Д. е дарил на своя внук Т.

И. Н. 4/6 ид.ч. от процесния апартамент.

Представено е било от ищеца Саморъчно завещание от 02.04.2017г., обявено с Протокол от 17.09.2019г. от нотариус с рег.№17 на НК и вписано в СВ-П. с вх. рег.№*** от 21.10.2019г., Акт №79, том Х, дело №2787/2019г. (на л.8-л.11). Според съдържанието на завещателното разпореждане наследодателя А.Т.Д.. е завещала на сина си К. Т. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество.

От приложения препис на нотариален акт за право на собственост на осн.чл.483 от ГПК, №**, том ІV, рег.№2449, дело №314 от 2005г. на нотариус с рег.№490 на НК (на л.33) се установява, че наследодателката А. Д. е притежавала и права на собственост в обем 6/192ид.ч. върху имот с площ от 0.684дка в м.”***” в строителните граници на гр.П..

Ответникът Т.Д. е представил медицински документи, изд. от „УМБАЛ – ***”-гр.П., установяващи наличие на заболявания на наследодателя А. Д. – епикриза от 20.04.2**г., сцинтиграфия на бели дробове от 08.06.2012г., епикризи от 03.10.2013г., 16.10.2014г., 25.11.2016г. (на л.35-л.39). Според РС сами по себе си тези доказателства не установяват факти, които да са от правно значение за решаване на отнесения пред съда спор. Не са ангажирани 4 други доказателства дали заболяванията са дали отражение върху психичното здраве на наследодателя и способността да формира правно валидна воля за разпореждане с имуществото си. По същите съображения съдът е приел , че не се установяват релевантни за спора факти и от представеното от ищеца медицинско направление от 31.03.2017г. (л.76).

В хода на производството по делото са били събрани гласни доказателства по искане на страните.

Свидетелката Н.Г.К., сочена от ищеца К.Д. и разпитана в о.с.з. на 13.01.2020г., излага пред РС в показанията си, че съжителствала с него на съпружески начала от месец март 2019г. Твърди, че на 21.04.2019г. ходила с ищеца да посети наследодателката А. Д. в болницата. Твърди, че болната към същия момент била в добро настроение и в разговора споделила, че единия апартамент била завещала на сина си, а другия на племенника му.

Свидетелят Д.Х.М., също ангажиран от ищеца излага пред РС в показанията си, че с А. Д. били в родствена връзка и тя го упълномощила да получава наеми от имоти, намиращи се в ж.к.”***”-гр.П.. Твърди, че ищецът му бил представил изходящо от наследодателката пълномощно от 29.12.2017г. (приложено на л.75), с което тя упълномощавала синът си да получава тези наемни доходи. Показанията на св.М. са били събрани, с оглед установяване автентичността на соченото пълномощно от 29.12.2017г., използвано като сравнителен материал за нуждите на допуснатата по делото съдебно-графологична експертиза.

Сочените от ответника Т.Д. свидетели Г.И.М., разпитан в о.с.з. на 13.01.2020г. и Дико Велчев Тоневски, разпитан в о.с.з. на 18.02.2020г. излагат пред РС в показанията си, че сочения ответник полагал грижи за праводателя по договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 03.05.1997г. Георги Цветанов Василев и извършвал ремонтни дейности в жилището. Според РС така излаганите факти не са предмет на изследване в настоящата фаза на производството и не способстват за изясняване на спорните въпроси.

Поради констатирано противоречие между показанията на свидетелката Н.К. и обясненията на ответника Т.Н., твърдящ, че към 21.04.2019г. А. Д. е била в тежко здравословно състояние и не можела да говори, двамата са 5 поставени в очна ставка, при която всеки от тях поддържа твърденията си.

За проверка достоверността на показанията на св.К. е била изискана и медицинска документация, съставена при престоя на наследодателката А. Д. в УМБАЛ *** ЕАД – гр.П., приложена на л.94-л.118. От тези документи се установява, че същата е престояла в Клиника по неврология от 15.04. до 23.04.2019г. с диагноза хеморагичен инсулт в БДСМЛ, левостранна централна хемипареза. Според отразените констатации на сутрешна визитация на 20.04.2019г. (на л.112) болната е била в съзнание и контактна.

Съдът е приел , че не могат да бъдат възприети показанията на св.Н.К. в частта, в която твърди, че на 21.04.2019г. А. Д. й казала, че била завещала апартамент на ищеца. От обсъдените медицински документи се установява, че шест дни преди посочената дата наследодателката е получила инсулт, съпроводен с едностранна хемипареза. Състоянието й е наложило деветдневен престой в болница, като от обясненията на ответника Т.Н. се изяснява, че е имало и период при този престой, когато е била хранена със сламка. Макар и според данните в медицинската документация болната да е била в съзнание и контактна към 20.04.2020г., създава се съмнение, според РС, наследодателката да е била в състояние да води свободни разговори, свързани и с разпределяне приживе на имущество между наследници. В същото време, при породеното съмнение, свързано със здравословното състояние на наследодателката, налице са и допълнително обстоятелства, внасящи съмнение в достоверността на показанията на св.К., а именно съжителстване на съпружески начала с ищеца, който се ползва от оспореното завещание и се стреми към установяване автентичността му.

За изясняване на спорните факти са изслушани и експертните заключения по допусни две единични и две тройни съдебно-графологични експертизи.

От изслушаното в о.с.з на 10.06.2020г. експертно заключение се установява, че експерта е формирал извод при изследване на приложените на л.75 и л.77 пълномощни и заявление в ТД на НОИ П., че ръкописния текст в процесното завещание не е изписан от наследодателя А. Д. и подписът в същото не е положен от нея. При изслушване на експерта в съдебно заседание пояснява, че при формиране на извода съобразявал разбирането, че 6 обработеността на почерка с годините би следвало да се влошава, а в случая, тръгвайки от най-старо съставеното пълномощно, се наблюдавала по-добра обработеност на почерка, което не би следвало да е нормално.