Решение № 51 от 07.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. К.ова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500341 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5701/08.06.2023 г. на Д. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес в с. ***, чрез пълномощника адв. К. С. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес гр. Кюстендил, ***, насочена против Решение № 454 от 18.05.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 91/2023 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. Б. Г. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД иск да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължимите по изп.д. № *** от описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, суми в общ размер на 1312,93 лв., от които: главница в размер на 215,28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241,91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лихви в размер на 79,30 лв., не се дължат,поради погасяването им по давност; като е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на последното.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че процесните задължения на ищеца към ответното дружество са изплатени, както и погасени по давност. Аргументира се, че задълженията по изпълнителния лист, издаден на 30.05.2012г., са погасени с изтичане на 1 десетгодишна давност. Акцентира, че решаващият състав никъде в решението си не е коментирал, че новото изп. д. № 2022743041131 било образувано едва след прекратяването на изп.д. № 20127430401054 с постановление на ЧСИ от 30.09.2022 г. Счита, че дори да се приеме, че погасителната давност е прекъсната с издаване на процесния изпълнителен лист, то задълженията са погасени по давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист 30.05.2012 г. до датата на образуване на новото изпълнително дело № 2022743041131 – 08.12.2022 г. е изтекла абсолютната десетгодишна давност.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение по подробно изложени съображения, а обжалваното съдебно решение се приема за правилно, законосъобразно, съобразено с утвърдената съдебна практика и е обосновано.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендират се разноските в производството.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима - като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред - РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от Д.

Б. Г., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.

Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължимите по изп.д. № *** от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, суми в общ размер на 1312,93 лв. (хиляда триста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки), от които: главница в размер на 215,28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241,91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.;

2 неолихвяеми вземания/мораторни лухви в размер на 79,30 лв.; присъдени разноски в размер на 125,00 лв.; 124,06 лв. – разноски по изп.д. № ***; адв. възнаграждение в размер на 150,00 лв; 127,38 лв. – пропорционална такса по тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., дължима към 03.01.2023г. с ДДС; 250,00 лв. – присъединени публични държавни вземания, не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност.

С определение № 232/17.02.2023 г. по гр. д. № 91/2023 г. по описа на КнРС, предвид депозирана от ищеца молба - уточнение на исковата молба вх. № 1623/16.02.2023г., производството по образуваното дело е прекратено в частта му за предявените от ищеца против ответното дружество искове да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължимите по изп.д. № *** от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, суми – 124,06 лв. разноски по изп.д. № ***; адв. възнаграждение в размер на 150,00 лв; 127,38 лв. – пропорционална такса по тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., дължима към 03.01.2023г. с ДДС; 250,00 лв. – присъединени публични държавни вземания, не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност, поради оттегляне на исковете от ищеца.

Производството по делото е продължило по отношение на останалите претендирани суми, а именно: главница в размер на 215,28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241,91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лихви в размер на 79,30 лв.; присъдени разноски в размер на 125,00 лв.

/или за суми в общ размер 661,49 лв./.

С доклада по делото районният съд е приел за безспорно между страните, че въз основа на изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу ищеца е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Е.Х., прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че вземането на взискателя е прехвърлено на ответника, както и че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Е.Х..

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен иска за първоначално претендираната сума в общ размер 1312,93 лв., от които главница в размер на 215,28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241,91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лухви в размер на 79,30 лв.

За да постанови решението си, решаващият състав е приел, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, за сумите от 215,28 лв. дължима главница по Договор за потребителски кредит с номер CASH-04458092/14.01.2010 год.,40,72 лв. възнаградителна лихва за периода от 19.02.2010 год. до 09.04.2011 год.,38,58 лв. мораторна липхва за периода от 12.03.2010 год. до 28.11.2011 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.12.2011 год. до изплащане на задължението, както и сторените разноски - 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса, е било установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Позовавайки се на ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, е приел, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а същата започва да тече след 26.06.2015 год. като погасителната давност е 5-петгодишна.

Анализирал е извършените в хода на изпълнителното производство действия по принудително изпълнение и е приел, че от страна на ЧСИ Е.Х. са предприети конкретни изпълнителни действия, с които е прекъсвана погасителната давност, от съответните дати на които е започнала да тече нова 5- годишна давност, която към датата на депозиране на исковата молба не е изтекла, респ. задължението не е погасено по давност, и като последица 3 от така формирания извод, е отхвърлил иска като неоснователен. В допълнение е приел, че т.нар перемпция не влияе на прекъсването на давността, а самото прекратяване на първото по време изп. дело от ЧСИ Х., с оглед данните за предприеманите по него принудителни действия, е било незаконосъобразно.

Установява се от доказателствата, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 4109/2011 г. по описа на КнРС, произтичащо от договор за кредит № CASH-04458092/14.01.2010 год, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Д.

Б. Г., било придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г. /л.41-46, л. 118-123 от гр.д. № 91/2023г. на КнРС, л./.

От изпълнително дело № 20127430401054 по описа на ЧСИ Е.Х. се установява, че е образувано въз основа на описания изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4109/2011 г. по описа на КнРС /издаден на 30.05.2012 г./, по молба от 21.09.2012 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 25.10.2012 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Съобщението е получено от него на 19.11.2012 г.

На 30.10.2012 г. на основание чл. 507 ГПК ЧСИ Х. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 27.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД - в несъстоятелност.

С молба от 04.08.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало конституирането като взискател въз основа на описаната цесия, като е извършило и възлагане на правомощия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Поискано е и уведомлението за извършена цесия да бъде връчено на длъжника от името на цесионера - нов взискател.

На 08.08.2016 г. до длъжника е изпратено съобщение, с което е уведомен за цесията, получено от него на 19.01.2017 г.

На 15.05.2018 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справки в ТД на НАП на името на длъжника, респ. предприемане на съответни изпълнителни действия .

На 16.07.2019 г. взискателят депозирал нова молба за извършване на справки в НОИ относно сключените трудови договори на длъжника, респ. поискано е предприемане на съответни изпълнителни действия, както и е поискано предприемането на изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.

На 29.08.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху трудови възнаграждения на длъжника /съобщението е изпратено до работодателя на 20.09.2019 г., получено 27.09.2019 г./ Съдебният изпълнител на 20.09.2019 г. е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, с която го е уведомил за наложения запор и насрочен опис на движими вещи на 22.10.2019 г.