Решение № 234 от 19.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Плевен, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба ведно с допълнение към нея, депозирана от А. А. П. чрез адв. В. С. и постъпил протест от РП-Плевен срещу присъда №66/18.06.2025г., постановена по НОХД №2401/2024г. по описа на РС Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия А. А. П. за виновен в това, че през периода месец март 2011 г. – месец май 2011 г., при условията на продължавано престъпление осъществил следните деяния:

1.През месец март 2011 г. в гр. Плевен, набирал отделно лице – Р. П. П.а от гр. Плевен, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, и в края на месец март 2011 г. я транспортирал от гр. Плевен до гр. Виена, Република Австрия, като я превел през границата на страната през ГКПП Калотина с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й;

2. През месец април 2011 г. транспортирал Р. П. П.а от гр. Виена до гр.

Шверценбах, Конфедерация Швейцария, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание 1 чл. 159б, ал. 1, във връзка с чл. 159а, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години и девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на 10 000 лева.

С присъдата съдът е признал подсъдимия А. А. П. за виновен в това, че през периода месец март 2011 г. – месец септември 2012 г., при условията на продължавано престъпление е осъществил следните деяния:

1.През периода месец март 2011 г. – месец април 2011 г., в град Виена, Република Австрия, използвал Р. П. П.а от град Плевен, пострадала от трафик на хора, за развратни действия;

2. През периода месец май 2011 г. – месец септември 2012 г., в град Шверценбах, Конфедерация Швейцария използвал Р. П. П.а от гр. Плевен, пострадала от трафик на хора, за развратни действия, поради което и на основание чл. 159в, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години и девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е наложил на подсъдимия А. А. П. едно общо най – тежко наказание, а именно – две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и Глоба в полза на държавата в размер на 10 000 лева.

Съдът е зачел на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което по отношение на подсъдимия А. А. П. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 13.09.2021г. до 05.10.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и на основание чл.59 ал.1 т.2 от НК времето, през което по отношение на подсъдимия А. А. П. е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 05.10.2021г. до 22.11.2022г., като два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата съдът е привел в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НПК влязлото в сила определение №7987/16.07.2009г., постановено по ЧНД №2431/2008г. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 31.07.2009г., с което на подсъдимия А. А. П. с ЕГН ********** е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №2132/2008г. и НОХД № 3275/2007г. и двете по описа на РС-Плевен, а именно две години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски върху подсъдимия.

Във въззивната жалба на адвокат В. С. се съдържат оплаквания за това, че съдът е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на изискванията на разпоредбите на чл. 14, чл. 102 и чл. 103 НПК, поради което присъдата е необоснована и почива на предположения, както и оплаквания, че мотивите са вътрешно противоречиви и съдържат неверни изводи. Изложено е становище, 2 че присъдата почива единствено на показанията на свидетелката Р. Д., която не посочва, че преди заминаването си за Виена подсъдимият П. я е убеждавал, че целта на пътуването е тя да проституира, в който смисъл според защитата липсва основен обективен елемент от изпълнителното деяние по чл.159б от НК – превеждане през границата с целта по чл.159а, ал.1 от НК. Сочи се, че е недоказано обвинението, че подсъдимият предсварително е имал план за дестинация и място, където пострадалата да извършва сексуални услуги срещу заплащане, тъй като от обясненията на подсъдимия се установява, че същият никога не е посещавал Виена. Посочва се, че предположението на подсъдимия откъде идват значителните средства на пострадалата Р. Д. не е достатъчно, за да бъде той обвинен в извършване на инкриминираните деяния.

В жалбата е изложено становище, че е житейски невъзможно да се съберат доказателства в подкрепа на обясненията на подсъдимия, тъй като по този начин свидетелката Д. би признала морално укорим факт от интимния си живот, а свидетелят В. би уличил себе си в извършване на деяние.В жалбата е развита тезата за незаконосъобразно приобщаване на показанията на свидетеля Р. Х. в нарушение на чл.281 от НПК, предвид ненаправения опит същият да бъде разпитан по делегация. Прокарано е възражение, че съдът не е изследвал отношенията на свидетелката Р. Д. със свидетеля Р. Х., както и че не е ясно дА. деянието е продължило и след запознанството на двамата свидетели. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна присъда.

Във въззивния протест се съдържа оплакване, касаещо размера на наложените наказания на подсъдимия А. П.. Представителят на държавното обвинение сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, като не е съобразил нА.чието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане съдът да измени обжалваната присъда, като определи наказание около средния предвиден размер.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател А. А. П., адвокат В. С., така и лично от него.

Защитникът на подсъдимия адв. В. С. развива доводи, че че така постановената присъда действително противоречи на основни принципи на наказателния процес, свързани с доказателствената тежест. Изразява несъгласие с твърдението от съдебното заседание на въззивната инстанция, както на представителя на държавното обвинение, така и на повеР.ка на частния обвинител, че в мотивите се съдържа подробен анА.з на доказателствата. Твърди, че мотивите на присъдата изцяло възпроизвеждат съдържанието на обвинителния акт. Излага становище, че няма нито едно доказателство, че подсъдимият решил да използва съпругата си за развратни действия, като я убедил да започне да проституира с цел получаване на финансови средства. Поддържа, че няма нито едно доказателство защо подсъдимият и съпругата му са тръгнА. за Виена, освен да си търсят работа, за 3 това, че подсъдимият е имал ясна цел свързана с конкретна дестинация.

Според защитата от неговите обяснения, които също са доказателствено средство, се установява, че той никога преди това не е ходил във Виена, че няма представа нито за клубове от този род, нито как се стига до там. Сочи, че са събрани подробни доказателства относно начина на придвижване, начина на работа и комуникация на пострадалата с всички видове власти. Защитата излага становище, че не възприема изложеното от свидетелката Д., че последната не е имала свободата да действа според собствената си воля, като е имала възможността да сигнА.зира органите на реда. Излага становище, че години след деянието тя се е почувствала свободна да разкаже за случилото се.

Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Р. Х., поради изложените във въззивната жалба аргументи. Сочи, че в показанията си свидетелят споделя, че пострадалата Д. е имала синини по лицето си, но същото не доказва, че те са били наненсени от подсъдимия, като е възможно да са били от други посетители в хотела. Прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да оправдае подсъдимия.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, както и че поддържа подадения въззивен протест. Счита, че е нА.це един правилен, законосъобразен и обоснован първоинстанционен акт, който е постановен въз основа на едно обективно и всестранно обследване на абсолютно всички обстоятелства и доказателства по делото, в резултат на което първоинстанционният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод за съставомерност и правилност на повдигнатите обвинения. Относно показанията на свидетеля Х., представителят на ОП-Плевен счита, че същите са годно доказателствени средство и правилно съдът е постановил своите изводи и ги е взел предвид при постановявана на съдебния акт. Развива се тезата, че в случая Районен съд – Плевен е изпълнил задължението си да положи всякакви усилия да осигури явяването на този свидетел. По отношение на приложението на 55 от НК процесуалният представител на ОП-Плевен счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и неправилно е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Посочва се, че са сподеялеми изводите за това, че неразумният срок за разглеждане на делото е едно смекчаващо обстоятелство, което е прогласено в международните актове, както и в чл.22 от НПК, но и че само по себе си това обстоятелство не е изключително, както изисква чл.55 от НК. Представителят на държавното обвинение посочва, че съдът не е анА.зирал отегчаващите отговорността обстоятелства. Прави предложение наказанието да бъде определено в границите, които предвижда закона, както и съдът да увеличи наложеното наказание в границите, които предвижда санкцията на чл.159б и 159в от НК на три години и десет месеца. В останалата част прави искане съдът да порвърди първоинстанционната присъда.

Процесуалният представител на частния обвинител адв. Б. развива доводи, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което прави искане съдът да потвърди същата.

4

Заинтересованата страна Р. Д. се присъединява към казаното от нейния процесуален рпедставител.

В право на лична защита подсъдимият А. П. заявява, че е от град Никопол, но живее в гр. Плевен. Разказва, че 2010 година се запознава с бившата си съпруга Р. Д., която и до настоящия момент обича. Посочва, че друго лице ги е запознало, след което се оженили. Споделя, че същото това лице е предложило пострадалата Р. Д. да работи като танцьорка във Виена.

Твърди, че тя си има нейно тяло, тя решава. Споделя, че не е знаел какви ги върши тя, както и че той не е извършвал такова нещо. На него пострадалата Д. е казвала, че е танцьорка, че на нея нищо не е направил. Споделя, че след като по ЗПКОНПИ са запорирА. имоти, свидетелката Д. е спряла да говори с него.

Посочва, че е жертва, че не е добре със здравето. Посочва, че със свидетелката Д. водят десетки дела за общото им дете, което не е виждал от една година.

В правото си на последна дума подсъдимият А. П. заявява, че моли за оправдателна присъда.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и допълнителното изложение към жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба и въззивният протест са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, същите отварят на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което са процесуално допустими и редовни.

Разгледани по същество, въззивната жалба и въззнивният протест са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При разглеждането на делото и при постановяване на присъдата не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник.