Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 386 от 04.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1627/2025
Вид
Решение № 386
Подписан
04.06.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 261, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34,ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34,ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.3,т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.261 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.261,ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 264 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 264,ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92,ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92,ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201627 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба от С. И. П. ЕГН ********** с адрес ***************** , против Наказателно постановление № 819648-F790278/21.03.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.264,ал.1, вр. чл.261,ал.1, вр. чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 264,ал.1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300, 00 лв.

Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,като се настоява за допускане на съществени процесуални нарушения в АУАН и в НП в декларативен порядък. Сред основните измерения на допуснатите процесуални нарушения е откроено едновременното посочване на чл.92,ал.1 ЗКПО и чл.264,ал.1 ЗКПО, което прави неясна квалификацията на установеното нарушение, предвид и „невъзможност да извърши административно нарушение на санкционна правна норма и въз основа на същата да се наложи и административно наказание.“ Твърди се още,че за посочения в АУАН период, счетоводителят на дружеството е бил в отпуск поради временна неработоспособност и е бил в невъзможност да изготви декларацията.

В евентуалност се настоява съдът да извърши преоценка на фактите, обосноваващи приложение на хипотезата на чл.28 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото доказателства, независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя С. И. П. инспектор по приходите И. Г. съставила АУАН №F790278/25.09.2024 г., с който констатирала,че жалбоподателят като представляващ на 1 данъчнозадължено лице „Д.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* е допуснал дружеството да не подаде в срок декларация по чл.92,ал.1 ЗКПО, което е нарушение на чл.261 ЗКПО. Посочено е,че дружеството е задължено лице по чл.2 ЗКПО и следва да подаде в законоустановения срок 30.06.2024 г. –годишна данъчна декларация по образец /ГДД/ съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2023 г.

Изложено е в систематизиран вид,че търговецът е отчел приходи и начислил разходи по см. ЗСч. и е извършвал дейност съгласно: данни от подадени СД по ЗДДС, регистрирано фискално устройство и отчетени обороти 17 556 лв.; начислени разходи за осигурителни вноски и ДОД за наети лица съгласно подадени декларации обр.1 и обр.6 за осигурени лица.

Нарушението било констатирано в ТД на НАП Бургас след извършена съпоставка на регистрираните ЮЛ, упражняващи дейност и подадените ГДД по ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗКПО, през финансовата 2023 г.

Нарушението квалифицирано по чл.264,ал.1 ЗКПО, вр. чл.261,ал.1 ЗКПО, във вр. с чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО.

До дружеството и представляващия го била изпратена покана с изх. №242-86/03.09.2024 г. за съставяне и връчване на АУАН,както и за подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2023 г.

Отбелязано е,че дори към момента на съставяне на АУАН, ГДД по чл.92 ЗКПО за 2023 г. не била подадена.

Поради неявяване на управителя на дружеството в указания срок в поканата, АУАН бил съставен в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН, като същият му бил предявен и връчен на 15.10.2024 г.

Посочено е,че нарушението е за първи път.

Въз основа на съставения акт на 21.03.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН / с прецизиране във фактическата част на срока – до 01.07.2024 г., до който жалбоподателят е следвало да подаде ГДД по образец съгл. чл.92,ал.1 ЗКПО за календарната 2023 г./ и от правна страна била посочена идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл.264,ал.1 ЗКПО, вр. чл.261,ал.1 ЗКПО, във вр. с чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.264,ал.1 от ЗКПО наложил на нарушителя глоба в размер на 300, 00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своите съдържателноинформационни страни, формират единна и непротиворечива доказателствена база.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен 2 орган – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –инспектор по приходите в НАП /съгл. т.1.2 и т.2.1 от Заповед № 3ЦУ-884/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/. При провеждане на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В случая при преценка относно съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН съдът взе предвид и правното разрешение,установено с практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1487/2018 г.,с което се приема,че с изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. В този правен контекст и като съотнесе тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН към началния момент на просрочието, деня, в който жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО – 02.07.2024 г., съдът формира извод,че чрез съставяне на АУАН на 25.09.2024 г. този срок е спазен. Спазен е и 6-месечният срок при издаване на НП на 21.03.2025г.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,и в пълнота съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното му с АУАН нарушение. В тази връзка съдът отчита,че са спазени процесуалните императиви при описание на обективните характеристики на нарушението с ясно и пунктуално пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението. Посочено е, че отговорността на представляващия лицето-търговец е ангажирана именно за допустителство по чл. 264 ЗКПО,т.к. представляващият данъчно задълженото лице по чл.2 ЗКПО е допуснал дружеството да не подаде в срок декларацията по чл.92,ал.1 ЗКПО.

Сред обстоятелствата от фактическата рамка на нарушението се съдържа и описание, за коя година е следвало да се подаде декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък /календарната 2023 г./, както и крайният срок за това – до 01.07.2024 г.

Действително, допуснато е разминаване между посочения в АУАН краен срок за подаване на ГДД по образец по чл.92,ал.1 ЗКПО, като в АУАН е възпроизведен срокът в диспозицията на чл.92,ал.2 ЗКПО до 30.06 на следващата година или до 30.06.2024 г.,а в НП е конкретизиран действителният краен срок до 01.07.2024 г. ./т.к.30.06.24 г. календарно съвпада с неприсъствен ден – неделя/.

По този въпрос приложимост намира, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.И това е така, тъй като от една страна в жалбата се съдържа признание на обстоятелството, описано в аналитичните съображения в НП, че декларацията по чл.92 ЗКПО е подадена на 27.09.2023г. и извън срок, предвид което допуснатата нередовност в АУАН чрез формален препис на закона в чл.92,ал.2 ЗКПО е от категорията на неточностите по чл.53,ал.2 ЗАНН и е отстранена с издаденото наказателното постановление по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН.

Изцяло в т.см. е и практиката в Решение № 8194 от 25.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1058/2024 г. „Дори и да има определени неточности в АУАН, е налице възможност по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, същите да се отстранят, стига по безспорен начин да е 3 установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Недопустимо е обаче да има каквито и да е неточности в НП, доколкото съдебният контрол се състои в проверка дали е извършено административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в санкционния акт.“ При сходна по степен на значимост и влияние върху процесуалната валидност на АУАН нередовност, съдът препраща към фактическа ситуация, в която касационната инстанция възприема за приложима нормата на чл.53,ал.2 ЗАНН – виж Решение № 8986 от 12.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1459/2024

Отразено е обстоятелството, че ГДД по образец съгласно чл.92,ал.1 ЗКПО не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал.

2 ЗКПО, за който на осн. чл.264,ал.1 ЗКПО е ангажирана отговорността на законния представител на дружеството за допустителство /неправомерна пасивност/, свързана със задължението за своевременно подаване на ГДД. Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административно-производствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на ревизираното НП.

Съотнасянето на индивидуализираните от АНО правни норми към приетите от него факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната отговорност на С. П. е ангажирана за бездействието му да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО изискуемата годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за данъчната 2023 г. на представляваното от него търговско дружество "Д.Т." ЕООД, явяващо се данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък по ЗКПО. Като ЮЛ търговските дружества извършват всички дължими действия не лично, е чрез своите органни представители /по закон/ или представители по пълномощие, предвид което в случая подаването на регламентираната в чл. 92, ал. 1 ЗКПО данъчна декларация е следвало, макар и от името и за сметка на "Д.Т." ЕООД, да се извърши от неговия законен представител, какъвто съгласно приложената разпечатка от ТРРЮЛНЦ е едноличният му собственик и управител С. И. П..

Поради това липсва, каквото и да било основание да се приеме, че за привлечения към административнонаказателна отговорност правен субект е съществувало някакво съмнение, в извършването на какво административно нарушение е обвинен и оттук, за какво конкретно негово противоправно деяние е ангажирана отговорността му по чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО .