Решение № 39 от 26.01.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Враца, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420101704 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от З. А. Л., ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Б. З.в против "Профи Кредит България" ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Мотописта", бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов.

В исковата молба ищецът сочи, че на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит с № 40006132535. Излага се, че страните се договорили отпуснатия паричен заем да бъде в размер на 600,00 лева, а в договора било посочено, че кредитополучателят ще ползва две допълнителни услуги, предлагани от кредитодателя - "Фаст" и "Флекси", за които било уговорено възнаграждение, както следва 180,00 за услугата "Фаст" и 420,00 лева за услугата "Флекси" или общо възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 600,00 лева. Ищецът сочи, че е изплатил задълженията си по процесния договор. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл.

22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Счита, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи от него следва да бъдат представени с еднакъв по вид шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Излага твърдение, че не му било предоставено копие от Общите условия, а процесният договор не бил подписан от него на всяка страница, съгласно разпоредбите на ЗПК. Поддържа, че размерът на шрифта, с който е написан договора е под минимално изискуемия, а именно под 12.

1

На следващо място, сочи, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, което е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1, връзка чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че описаните в съдържанието на договора допълнителни услуги водят до различен размер на ГПР от посочения в договора, който надвишава максимално допустимия. Счита, че ответното дружество, в нарушение на приложимите законови разпоредби не е включило в размера на ГПР разходите за заплащане на допълнителните услуги, които по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, заплащана периодично, поради което същата следва да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. По така изложените съображения, счита че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Поддържа на следващо място, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да оцени правилно икономическите последици от сключването на процесния договор.

Твърди, че услугите "Фаст" и "Флекси", изобщо не били изпълнявани от ответното дружество.

Излага съображения за нищожност на отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД - поради нарушение на закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, във връзка с чл. 146 ЗЗП.

Сочи, на следващо място, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а ЗПК е да покрият административните такси на кредитора за допълнителните услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а не представляват такси, свързани с основната услуга по договора - предоставянето на паричен заем.

По тези подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което:

- да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за допълнително възнаграждение за кредитора за закупена и използвана допълнителна услуга "Фаст" по договор за потребителски кредит № 40006132535, сключен между страните на 08.10.2021 год. е нищожна;

- да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за допълнително възнаграждение за кредитора за закупена и използвана допълнителна услуга "Флекси" по договор за потребителски кредит № 40006132535, сключен между страните на 08.10.2021 год. е нищожна и

- да бъде осъден ответника "Профи Кредит България" ЕООД, *******, да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева - частичен иск, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 40006132535, сключен между страните на 08.10.2021 год., ведно 2 със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Профи Кредит България" ЕООД“, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Поддържа се в отговора, че процесният договор за потребителски кредит, представлява търговска сделка, по отношение на която са приложими специалните правила на Търговския закон

(ТЗ), а кредитополучателят се ползва и с допълнителна закрила, в качеството си потребител, което обуслявяло субсидиарното приложение на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. Поддържа се, че цитираната разпоредба на ТЗ е приложима по отношение на процесния договор. Сочи се на следващо място, че ако кредитополучателят е усвоил заемната сума, то той е приел изпълнението на кредитодателя и не е възразил срещу действителността на изявлението на страните по договора. Поддържа се, че заемната сума по процесния договор е усвоена в пълен размер, съгласно договореното между страните. Излага се твърдение, че от сключване на договора за кредит до образуване на настоящото производство ищецът не е направил възражение за липса на форма поради размера на шрифта, на който са отпечатани договорът, погасителния план и всички останали приложения към него. Излага се становище, че въведеното с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване всички елементи на договора да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 е неясно и не създава конкретно задължение за кредитодателя, което да не е било спазено от него.

Поддържа се на следващо място, че законодателят не е регламентирал значението на "размер шрифт - не по-малък от 12", като в разпоредба на законе не била посочена мерна единица за шрифт 12, което прави изискването на разпоредбата неясно, не било регламентирано също така в какви мерни единици се измерва размер 12 - метри, сантиметри, проценти, процентни пункта, пиксели, пунктове и пр.

Излага се, че видовете и стандартите на текстообработване са различни, поради което е налице разлика в големината на шрифтовете. Поддържа се, че всеки шрифт има собствена големина, при което при зададен един и същ размер на визуализация на шрифт от едно шрифтово семейство същият се различавал от шрифт от друго шрифтово семейство, което било видно при физическо сравняване на големината на символите при различните шрифтове.

Поддържа се, че изискването за изписване на текста на договора с шрифт не по-малък от 12 не отговаря на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителските кредити. Сочи се, че в Директивата няма такова залегнало изискване. Излага се твърдение, че в националното ни законодателство е въведено допълнително изискване към договорите за 3 потребителски кредити, чрез изискването за размер на шрифта не по-малък от 12.

На следващо място се сочи, че установената от националното законодателство санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно, че кредитодателят губи правото да получи лихвите и разноските по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК не отговаря на изискването за пропорционалност, въведено със съображение 47 от Директивата, съгласно което изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, но предвидените в националните законодателства санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

По-нататък в отговора се излага, че по силата на процесния договор ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 600,00 лева, като ищецът се задължил да върне на кредитодателя предоставената в заем сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, както и възнаграждение за допълнително закупени от него услуги "Фаст" и "Флекси".

Поддържа се, че всички условия по договора били предварително уговорени между страните. Твърди се, че по искане на кредитополучателя, кредитодателят предоставил определен набор от допълнителни услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и становище по искането за кредит /допълнителна услуга „Фаст”/, а кредитополучателят има възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски /допълнителна услуга „Флекси”/, като тези услуги се предоставяли срещу допълнително възнаграждение за кредитодателя. Излага се, че редът за ползване на допълнителните услуги е подробно описан в Общите условия, представляващи неразделна част от договора за потребителски кредит.

Поддържа се, че възнаграждението за избран и закупен незадължителен пакет от допълнителни услуги, определено в клауза IV от процесния договор не противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Излага се, че описаните възможности за потребителя представляват услуги или дейности, които се извършват по повод на сключения договор за кредит, и са в полза на кредитополучателя. Поддържа се, че с разпоредбата на чл.

9, ал. 1 ЗПК, с която се въвежда дефиниция на понятието договор за потребителски кредит, законодателят е предоставил известна свобода на кредитодателя да предоставя и допълнителни услуги, извън тези по предоставянето на заем. По-нататък се сочи, че ищецът дължи възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като се е възползвал от предоставените от кредитодателя допълнителни услуги. Сочи се също така, че всички условия и предпоставки за използване на закупените допълнителни услуги са ясно и точно описани.

Излага се на следващо място, че таксата за усвояване на кредита се заплаща от кредитополучателя, за това че на същия е отпусната заемна сума, която такса се дължи към момента на отпускане на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпуснатата главница, предвид което възнаграждението за използваните услуги "Фаст" и "Флекси" не се дължи за предоставената наличност по посочената от ищеца в договора банкова сметка.

Сочи се, че таксата за управление е свързана с административните разходи на кредитодателя по управление на кредита и обикновено се изчислява като процент от главницата. Поддържа 4 се, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходи на кредитодателя във връзка с отпуснатия кредит, те са част от самата дейност по кредитиране и се включват в цената на самия кредитен продукт.

По тези изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Както е посочено и в доклада по делото, неоспорен от страните, основанието на исковете се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Предвид, което съдът, извършва преценката за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./. По отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.