Акт от 21.08.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219

Велико Търново, 21.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря - В.Г. и прокурора от Окръжна прокуратура - Донка Мачева като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 327/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Дял ІІІ, Глава XІ от АПК - ”Производства за обезщетения ”, във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано по Искова молба вх. № 1675/01.06.2020г. в АСВТ, подадена от името на Н.А.Н., чрез упълномощения адвокат.

Искът е предявен срещу ОДМВР – Велико

Търново. Същата е ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./.

Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 250,00 лв., мораторна лихва в размер на 27,22лв. за периода от 07.05.2019г. до 01.06.2020г. както и законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба.

Претендират се и разноски за настоящото производство.

В срока и при условията на чл.214 от ГПК в първо о.с.з. бе допуснато изменение на иска като бе намален периодът и размерът на лихвата за забава. Този иск следва да се счита предявен за сумата от 16,81лв. за периода от 04.10.2019г. до 01.06.2020г.

Ищецът твърди вредите да се претърпени като резултат на незаконосъобразна административна дейност, а именно издаването на Електронен фиш серия Г № 0001618/31.10.04.2018г. на ОДМВР В.

Търново, отменен от Районен съд В. Търново с Решение №316 от 27.06.2019г., постановено по АНД № 644/2019 г. Последното оставен в сила от касационната инстанция с Решение № 147/03.10.2019г. по канд №10213/2019г. поописа на АСВТ. За защита на своите права пред съда ищецът е ангажирал адвокат и му е заплатил уговорения хонорар за осъщественото процесуално представителство. Определя заплатеното АВ като имуществена вреда, която следва да се обезщети по съответния ред след отмяна на ЕФ. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между така описаната вреда и незаконосъобразния ЕФ, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е довело до намаляване на имуществото на ищеца и представлява пряка последица от съставянето и връчването на процесния ЕФ, с който му е наложено административно наказание впоследствие оказало се незаконосъобразно. По тези съображения претендира присъждане на обезщетението за причинените имуществени вреди в размер на 250лв., лихва за забава в размер на 16,81лв. за периода от 04.10.2019г. до 01.06.2020г. и законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2020г. до окончателното изплащане на главницата.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображения изложени в ИМ.

Моли за уважаване на исковата молба, както и за присъждане на направени разноски.

Ответникът по иска, ОД на МВР – Велико Търново/ съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г.е ЮЛ, вр. с чл.205 от АПК/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлен като недоказан по съображения развити в писмен отговор на ИМ. В условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на обезщетението, т.к. сумата на АВ е прекомерно завишена. Моли за отхвърляне и на претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и възразява спрямо претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство поради прекомерност.

Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди. Предлага съдът да го уважи, т.к. е доказан с приложените писмени доказателства. Счита, че тъй като производството е протекло преди измененията в ЗАНН, редът по ЗОДОВ е единственият, по който тези вреди следва да бъдат възстановени.

По въпроса за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:

Административнонаказателната дейност е административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, отговорността за вреди от незаконосъобразна административна дейност е на самата държава. За ищеца, като потърпевш от незаконна административна дейност към момента на издаване на ЕФ и при съдебното му обжалване не е съществувал друг ред за възстановяване на сторените разноски за АВ. Гражданскоправният ред е неприложим поради изричната новела на чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД. Налице е основание за ангажиране на отговорността на ОД на МВР-Велико Търново по реда на чл. 203 АПК. В този ред на мисли, след като държавата е възложила на органи при ОД на МВР-Велико Търново да изпълняват административнонаказателна дейност чрез издаване на ЕФ, то отговорността за неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от държавата, а надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ОД на МВР-Велико Търново – организацията, на която са възложени административни правомощия. Последната съгласно Закона за МВР има качеството на юридическо лице/ чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./. и чл.37,ал.2 от ЗМВР в актуалната към момента редакция, което в съвкупност с горното удовлетворява изискването на чл.205 от АПК. По тези съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен ответник.

Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди срещу ОДМВР-Велико Търново е подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищец е адресатът на отменения ЕФ.

Правоспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е насочен против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл.205 от АПК. Ответникът – ОДМВР-Велико Търново, е юридическото лице, издател на ЕФ. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В случая постоянният адрес на ищеца е в гр. Велико Търново, т.е. в района на действие на АСВТ, поради което спорът е местно подсъден на ВТАС. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е чрез лице с валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални пречки за това. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до извода, че предявената ИМ е процесуално допустима.

Разгледана по същество ИМ е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:

С Разпореждане от 11.06.2020г. съдът направи предварителен доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца на основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/имуществени/, които са причинени от акт на административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на ЕФ, както и това, че при обжалването на същия е ангажирал адвокатска защита и е заплатил уговореното АВ.

Във връзка с това разпределение на доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени доказателства в хода на съдебното следствие, тези приложени към ИМ и е приложено в цялост АНД № 644/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10213/2019г. на АСВТ. Всички писмени ДС не са оспорени от страните. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не са обявени служебно известни на съда такива.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1.Срещу Н.А.Н. с ЕГН ********** е издаден

Електронен фиш Серия Г № 0001618 от ОДМВР – В.Търново, РУ-Горна Оряховица, с който на основание чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв.

2. Така посоченият ЕФ е обжалван и отменено от Районен съд Велико Търново с Решение № 316/27.06.2019 г., постановено по АНД № 644/2019 г. С Решение № 147/03.10.2019г., постановено по касационно АНД № 10 213/2019г. по описа на ВТАС е оставено в сила посоченото Решение на ВТРС.

3.

В производството пред ВТРС по АНД № 644/2019г. ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат. Депозиран е Договор за правна защита и съдействие с приложено пълномощно от 07.05.2019г.. Адвокатът не е участвал в проведеното открито с.з., но е депозирал подробно писмено становище. Оригиналите на пълномощното и ДПЗС се намират по приложеното АНД № 644/2019г. по описа на ВТРС /л.33 – лице и гръб от въззивното дело/. Същият адвокат в рамките на този ДПЗС и заплатен хонорар е представлявал ищеца и пред касационната инстанция.

3.1. В представения Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019г. договореното между страните за защитата по АНД № 644/2019г. по описа на ВТРС адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 250,00лв. Сумата от 250,00лв. е записана като заплатена в брой при сключване на договора.

4. В касационното производство пред АСВТ ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат. Допълнително АВ не е заплащано.

Анализа на доказателствената съвкупност сочи, че между страните по делото не е спорно, че съдът е отменил процесния електронен фиш. Пред въззивната и касационната инстанция ищецът е представляван от адвокат. Последният не се е явявал в о.с.з., но е подготвил писмени становища. Представителството е основано на писмено адвокатско пълномощно и сключен ДПЗС. Уговореното АВ е заплатено в брой при подписване на ДПЗС. В обобщение може да се каже, че на практика страните не спорят по фактите, касаещи иска за имуществени вреди. Факти, които се установяват от непротиворечивите писмени доказателства, които ценени в тяхната съвкупност потвърждават твърденията на ищеца.

При тези фактически констатации съдът формира следните правни изводи:

Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен деликт и по-точно от незаконосъобразно издаден ЕФ. Националното право урежда тези отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с посл. изменения/. Отмяната на ЕФ е влязла в сила на 03.10.2019г., т.е. е осъществена при действието на ЗОДОВ. Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка първа на диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото АС разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона, изключителна хипотеза. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма специални правила доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено НП. В тази връзка в хода на защитата на ответника не е правено възражение за изтекла погасителна давност.