Определение № 3296 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3296 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Частно касационно гражданско дело № 20268003102478 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. В. Д., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. Б. от АК - П., против определение № 143 от 04.03.2026 година, постановено по в. ч. гр. дело № 37/2026 година, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на П.

В. Д., подадена чрез адвокат П. Б., срещу определение № 1179/12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 574/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе и е прекратил производството по въззивно частно гражданско дело № 37 по описа за 2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново.

В частната жалба се излагат съображения, че атакуваното определение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че апелативният съд практически е отказал правосъдието, което дължи, като доводите му, че определението на ОС - Русе не е преграждащо и е само "администриране", както и че липсва правен интерес поради приключване на делото пред ОС Русе, са неоснователни. Според жалбоподателя десезирането на компетентния съд и изпращането на искането на некомпетентен такъв реално прегражда възможността на страната да получи правосъдие по повдигнатия въпрос.

Моли за отмяна на атакуваното определение като частната жалба, депозирана 1 пред апелативния съд, бъде разгледана по същество и уважена, евентуално – да се върне на апелативния съд да я разгледа по същество.

Постъпил е отговор от насрещната страна – Ц. Г. Д., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Н. Х. М. от АК – Русе, със становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал.

1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбоподателят е приложил изложение на основанията за допускане на определението на касационно обжалване, но настоящото производство е такова по чл. 274, ал. 2 ГПК и частната жалба подлежи на разглеждане по същество без необходимост от селективна фаза, каквато е приложима в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК.

По фактите настоящата инстанция съобрази следното:

Производството пред Районен съд - Русе е образувано по искова молба на П.

В. Д. чрез адв. П. Б. - АК П. срещу Ц. Г. Д., с която е предявено искане по чл.

127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето М.

П. Д., поради конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родителя и негова майка Ц. Г. Д..

Първоначално искането е постъпило в СРС, по повод на което е било образувано гр. дело № 26083/2025 г. по описа на СРС, впоследствие прекратено и изпратено на Русенския районен съд с оглед местоживеенето на детето в [населено място]. В прекратителното определение съдът е разпоредил незабавно да бъдат уведомени органите за граничен контрол и МВР. С разпореждане на Софийския районен съд от 09.05.2025 г. по гр. д. № 26083/2025 г. на основание чл. 127б, ал. 3 СК съдът е наложил забрана детето М. П. Д. да напуска Република България без разрешение на съда до приключване на производството с окончателен съдебен акт.

По съществото на така подаденото искане по чл. 127б, ал. 1 СК състав на Районен съд – Русе се е произнесъл с решение № 1101 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3631/2025 г. по описа на РРС, с което е оставена без уважение молбата на П. В. Д. за налагане на забрана за напускане на страната на детето М. П. Д..

По постъпила от настоящия жалбоподател въззивна жалба в Окръжен съд – Русе е образувано в. гр. д. № 574/2025 година. На 07.11.2025 година, в хода на въззивното производство, на основание чл. 127б, ал. 3 СК е депозирана молба 2 от адвокат М. в качеството й на процесуален представител на майката Ц. Г. Д. за отмяна на разпореждането на СРС за забрана за пътуване на детето. С определение № 1179/12.11.2025 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. Русенският окръжен съд е приел, че така депозираната молба следва да бъде изпратена за произнасяне на Русенския районен съд, след което делото незабавно да се върне в ОС - Русе за произнасяне по подадена въззивна жалба.

С определение № 5026 от 17.11.2025 г. по гр. д. № 3631/2025 г. състав на Русенския районен съд е отменил разпореждането на Софийски районен съд от 09.05.2025 г. по гр. д. № 26083/2025 г., с което е наложена забрана детето М.

П. Д. да напуска Република България поради конкретен и явен риск от незаконното му извеждане.

С решение № 9 от 15.01.2026 г. по в. гр. д. № 574/2025 г. Окръжен съд - Русе е потвърдил решение № 1101/09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3631/2025 г. по описа на РРС.

Междувременно бащата П. В. Д. е обжалвал пред Апелативен съд – Велико Търново определение № 1179/12.11.2025 г. по в. гр. д. № 7574/2025 г., с което депозираната молба от адвокат М. в качеството й на процесуален представител на майката Ц. Г. Д. за отмяна на разпореждането на СРС за забрана за пътуване на детето, е изпратена за разглеждане на Русенския районен съд, като с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 143 от 04.03.2026 година, постановено по в. ч. гр. дело № 37/2026 година, частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима по съображения, че обжалваното пред ВтАС определение не прегражда производството и поради отпаднал правен интерес от обжалването поради постановен по делото окончателен съдебен акт, влязъл в сила.

С оглед така изложените по-горе факти, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Чл. 127б СК е сравнително нова разпоредба, въведена през 2023 г., чиято основна цел е да даде бърза превантивна защита срещу риск от международно отвличане или неправомерно извеждане на дете от България. Особено важна е именно ал. 3, която предвижда временна забрана за извеждане на детето още в началото на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 127б, ал. 3 СК, когато с образуването на делото съдът установи наличие на риск по чл. 32, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 3

2018/1862, той незабавно постановява разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до приключване на делото. След това съдът уведомява МВР за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС). Разпореждането може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата.

От процесуална гледна точка въведената с тази разпоредба мярка има белези на спешна, временна, превантивна, охранителна и обезпечителна мярка за защита на детето при конкретен и явен риск от неправомерното му извеждане от страната - постановява се преди да е доказан рискът по същество; цели предотвратяване на необратима последица – извеждане на детето; има обезпечителен характер. Тя не решава спора по същество, а цели да запази фактическото положение до окончателното произнасяне на съда. И тъй като се постановява още в началото на делото, съдът не изисква пълно и окончателно доказване на риска, а наличие на достатъчно убедителни данни, които да обосноват необходимостта от незабавна намеса.

Предвид временния характер на мярката, предвидената възможност за нейната промяна и законодателно установената бързина на производството не е предвидено обжалване на разпореждането, с което се налага.

В тази връзка съдът държи да отбележи, че разпореждането по чл. 127б, ал. 3 СК разкрива сходство със заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН – и двата правни инструменти са създадени с цел временна защита на уязвими лица докато трае производството при наличие на определен риск за интересите им. И както със заповедта за незабавна защита не се прегражда понататъшното развитие на производство и същата не подлежи на обжалване, същото е важимо и по отношение на разпореждането по чл. 127б, ал. 3 СК.

Заповедта за незабавна защита също може да се отменя или изменя в хода на неприключилото съдебно производство за защита като компетентният съд да се произнесе по едно такова искане е съдът, пред който делото е висящо (чл.

19, ал. 1 ЗЗДН). За разлика от този законодателен подход, в разпоредбата на чл.

127б, ал. 3 СК е регламентирано, че компетентен да разгледа искането за изменение/отмяна е съдът, който е постановил мярката (чл. 127б, ал. 3, изречение трето СК - разпореждането може да се измени от съда, който го е постановил, при констатирана промяна на обстоятелствата.).

Изложеното води до извода, съотнесен към настоящия спор, че обжалваното пред апелативния съд определение № 1179/12.11.2025 г. по в. гр. д. № 574/2025 4 г. е такова по администриране на молбата за изменение на разпореждането и изпращането й за разглеждане от компетентния съд, поради което същото не представлява съдебен акт, подлежащ на обжалване, до какъвто извод е стигнал и Великотърновския апелативен съд.

На следващо място, извън необжалваемостта на въпросното определение, следва да се посочи, че жалбоподателят е страна, с отпаднал правен интерес от обжалването. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която следва да е налична във всяка една фаза от развитие на производството до неговото приключване с окончателен съдебен акт. С постановяването на решение № 9 от 15.01.2026 г. на Окръжен съд – Русе по в. гр. д. № 574/2025 г. производството по направеното от жалбоподателя искане по чл. 127б, ал. 1 СК е приключило предвид въведеното двуинстанционно производство за неговото разглеждане. Към момента на произнасянето на апелативния съд по частната жалба (04.03.2026 година) жалбоподателят вече е получил отговор на направеното от него искане по чл.

127б, ал. 1 СК с постановеното на 15.01.2026 година от Русенския окръжен съд решение. Разглеждането на частната му жалба от апелативния съд по същество би било безпредметно и недопустимо.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 143 от 04.03.2026 година, постановено по в. ч. гр. дело № 37/2026 година по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5