Решение № 7856 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7856 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110156803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. Б. срещу „Ф Б“ ЕООД, с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 388571/6.06.2016г., респ. на клаузата на чл. 5 от същия, предвиждаща обезпечаване на кредита с възмездно поръчителство от трето лице.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 388571/6.06.2016г., по силата на който последният му е предоставил сумата от 150 лв., със срок на погасяване един месец, при посочен в договора ГПР 49,66 %. В чл. 5 от процесния договор е уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство, предоставено от *****, което е свързано с ответника дружество. Ищецът поддържа, че му била начислена сумата от 75 лв. като дължимо възнаграждение за обезпечението с поръчителство, въпреки че в договора за кредит не бил предвиден размер на същото, нито е подписвал договор за поръчителство.

Навежда подробни съображения, че процесният договор е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него. Поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Сочи, че предоставянето на 1 обезпечението е задължително условие за сключване на договора за кредит и възнаграждението за поръчителство по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но същото не е включено в ГПР, като по този начин счита, че се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради нарушение на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, тъй като е било наложено приемането й без да има възможност да се запознае преди сключването на договора. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. Поддържа, че при сключване на договора ищецът е бил уведомен и е приел условията за изискуемо обезпечение на кредита, като е могъл да посочи поръчител и по свой избор. Твърди също, че се касае за допълнителна незадължителна услуга по кредита, възнаграждението за която не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорената клауза от същия.

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 6.06.2016г. между Д. П. Б., в качеството на заемополучател, и „Ф Б“ ЕООД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 388571, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 150 лв., срещу поето от него задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва в размер от 5,07 лв. в срок от 30 дни, с еднократно плащане на падежната дата 6.07.2016г. В договора са посочени ГПР 49,66 % и лихвен процент 3,38 %. В чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство от *****, като договорът за поръчителство следва да се сключи не покъсно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. Предвидено е, че заемодателят одобрява предоставеното в негова полза поръчителство, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

2

Не се спори и видно от клаузите на приобщен към доказателствата Договор за гаранция (поръчителство) от 7.06.2016г. със страни ищеца и ***** p.I.c. – чуждестранно дружество със седалище в М, поръчителството е възмездно, като очакваните разходи за него не са включени в ГПР по кредита. Съгласно посочения договор за гаранция дружеството гарант се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор за заем, като отговаря солидарно с него спрямо кредитора и при първо поискване от последния му заплати дължимата сума в случай на неизпълнение от страна на заемополучателя. Съгласно чл. 3.2 за поетото задължение в полза на гаранта е уговорено възнаграждение, чийто размер е определен в чл. 1.6 и възлиза на сумата от 74,49 лв.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на сключения от тях договор за паричен заем и съдържащата се в него клауза, предвиждаща обезпечаване на вземанията на ответника кредитор с поръчителство от третото лице гарант.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищеца кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от него професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищецът е страна по сключения с ответното дружество договор за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналото от него правоотношение се регулира от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия.

Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

3

Наведеното от ищеца оспорване действителността на процесния договор поради неспазване на предвидените по чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за форма е бланкетно, доколкото не се сочат конкретни пороци, а и не се установяват нарушения в оформлението, нито са ангажирани експертни данни за преценка на шрифта.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014г.) повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

При преценката за действителност на процесния договор за паричен заем следва да бъде отчетено, че договорът за предоставяне на поръчителство, какъвто се предвижда да сключи заемополучателят с третото лице, макар формално да съставлява 4 отделно съглашение, в действителност се явява част от кредитното правоотношение.

Разглеждани като едно цяло, двата договора сочат, че на практика поръчителство за задължения не съществува, а със същото се цели уговаряне на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за заем, в нарушение на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

От съвкупния анализ на клаузите, регламентиращи съдържанието на процесното правоотношение, се установява, че сключването на договора за паричен заем и получаването на сумата по него от заемополучателя е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора под формата на поръчителство от трето одобрено от кредитора лице – негово партньорско дружество. Това пък сочи, че целта на сключения договор за гаранция не е да бъде реално обезпечен договора за заем, а да се начисли още една такса за допълнителна услуга, която да оскъпи кредита, но без да се включва при изчисляване размера на ГПР. Възнаграждението за предоставяне на поръчителство на практика не е престация за допълнителна услуга, която е в интерес на длъжника (тъй като за длъжника е без значение дали при неизпълнение на договора ще е задължен на заемодателя или на поръчителя, който е заплатил неговото задължение), а представлява такса за учредяване на допълнително обезпечение в полза на заемодателя, при това в случай на неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за заем, гарантът (по същество поръчителят) ще има право да претендира от заемополучателя всички заплатени от него суми по кредита съобразно правилата на чл.