Решение № 229 от 28.06.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Севлиево, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100061 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 980 по описа за 2022 година на Районен съд Севлиево, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против Д. Х. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата 511,20 лв. , от които 434,73 главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., топлоснабден имот – ап. 13, находящ се в гр. *********** *********** ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 67,27 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 24.08.2023 г., 7,52 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –20.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,68 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1080/2023 г., по описа на Районен съд Севлиево.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали 1 потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.

Моли така предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който признава предявения иск, поддържа, че е заплатила сумата.

С писмено становище с вх. № 2718 от 16.05.2024 г. ищецът не е оспорил представените от ответника писмени доказателства, потвърдил е, че е постъпило плащане от ответницата Д. Х. Х., като дължими останали разноските за двете производства – исково и заповедно.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са допустими. С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че същият е признал факта на дължимост на посочените от ищеца вземания, които изцяло е погасил в хода на процеса. Като писмен о доказателство по делото е представена разписка от 05.03.2024 г., от съдържанието на която се установява, че ответникът е заплатил в хода на процеса цялата претендирана сума, последното не се оспорва от процесуалния представител на ищцовото дружество.

Съобразно изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса /арг. от чл.235 ГПК/.

По разноските:

С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д.. 846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото.

В случая, в проведеното открито съдебно заседание, ответницата поддържа, че не е станала повод за завеждане на делото, доколкото не е била запозната с наличието на задължението и не е получила заповедта.

Съгласно трайната практика на ВКС, реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска / частично или изцяло/, поради плащане в хода на 2 процеса, не се решава само и единствено въз основа на това обстоятелство, а след преценка на конкретно поведение на ответника, което да е довело или не до завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. /Така Определение № 264 от 17.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 652/2016 г., I т. о., ТК/.

С отговора на исковата молба ответницата е заявила, че признава иска, като твърди, че не е получавала покана за доброволно плащане на ищцовата сума и не е била уведомена от ищеца за дължимостта на исковите суми, приложени са доказателства за заплащане на всички дължими суми.

Видно от представената по делото разписка, ответницата е заплатила дължимата сума преди получаване на исковата молба, поради което съдът намира, че същата с поведението си не е станала повод за сторените в исковото производство разноски.

С оглед гореизложеното, следва на ищцовото дружество да се присъдят разноските в заповедното производство, а именно 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с р е щ у Д. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

**************** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата 511,20 лв. , от които 434,73 главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., топлоснабден имот – ап. 13, находящ се в гр. *********** *********** ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 67,27 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.

– 24.08.2023 г., 7,52 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г.

– м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –20.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,68 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1080/2023 г., по описа на Районен съд Севлиево, поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Д. Х. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски в размер на 75 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен 3 срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

4