Определение № 8777 от 26.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 50110/2022
- Вид
- Определение № 8777
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8777 гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20221110150110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
По делото е издадена Заповед № 27724 от 30.09.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Р. Г. Т. да заплати на заявителя [фирма] следните суми: 62,50 лева, представляваща непогасена главница по Индивидуален договор потребителски кредит [№] от 16.06.2022 г. по трета погасителна вноска с падеж 10.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 62,50 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, 57,30 лева, представляваща възнаградителна лихва по трета погасителна вноска с падеж на 10.09.2022 г., държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева - разноски по делото.
По делото е постъпило писмено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника от 11.11.2022 г., с което е оспорена дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение с твърдение за тяхното плащане.
С разпореждане на съда от 08.12.2023 г., вземайки предвид твърденията на длъжника за осъществено плащане от длъжника на сумите по трета погасителна вноска по процесния договор за потребителски кредит с падеж на 10.09.2022 г., предмет на процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на длъжника Р. Т. са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи кога твърди да е изплатила задълженията по процесната трета погасителна вноска по договора за кредит - след получаване на препис от заповедта за изпълнение, издадена по настоящото дело или в предходен момент, както и да представи доказателство за осъщественото плащане, в случай, че разполага с такова.
С молба от 24.01.2023 г. длъжникът уточнява, че плащането е осъществено преди настъпване на падежа на погасителната вноска, а с това и преди образуване на настоящото дело, а не в срока по чл. 414 ГПК. Към молбата не е представено доказателство в подкрепа на сочения от длъжника момент на погасяване на процесната главница и договорна лихва.
Предвид това, с разпореждане от 31.01.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника, в едномесечен срок от съобщението за постановяване на разпореждането, като довнесе дължимата за това държавна такса, както и, че в този срок 1 следва да представи по делото доказателства, че е предявил исковете, в противен случай и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В срока за изпълнение на указанията по делото е постъпила молба от заявителя от 04.04.2023 г., с която се посочва, че на 09.11.2022 г., а с това и след образуване на настоящото дело, е постъпило плащане от длъжника на вземането в размер от 119,80 лева, представляващо главница и лихва по договора, предмет на заповедта за изпълнение.
Непогасени са разноските по делото за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, по отношение на които заявителят отправя искане за издаване на изпълнителен лист, тъй като с поведението си и с изпадането си в забава длъжникът е дал повод за завеждане на делото.
Към молбата е приложено копие от преводно нареждане за кредитен превод от 09.11.2022 г. относно превод в полза на [фирма] на сумата от общо 2 834,51 лева, с посочено основание за това: "погасяване на договор [№] от 16.06.2022 г. PA, със задължено лице Р. Т..
Въз основа на изложените в молбата на заявителя твърдения и с разпореждане на съда от 29.06.2023 г. на длъжника е дадена възможност за представяне на доказателство относно заплащане на разноските по делото, удостоверени в заповедта за изпълнение, като е връчен и препис от молбата на заявителя от 04.04.2023 г. Съобщението е получено от длъжника на 25.07.2023 г.
Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба от длъжника Р. Г. Т. от 27.07.2023 г., която с Определение № 13806/16.11.2023 г. по в. ч. гр. дело № 12732/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III б въззивен състав е оставена без разглеждане - като процесуално недопустима.
Съдът, като взе предвид съвпадащите твърдения на двете страни за погасяване на вземането в размер на сумата от 62,50 лева, представляваща непогасена главница по Индивидуален договор потребителски кредит [№] от 16.06.2022 г., както и на вземането в размер на сумата от 57,30 лева, представляваща възнаградителна лихва и двете по трета погасителна вноска с падеж 10.09.2022 г., чрез осъществено плащане на последните от длъжника в полза на заявителя, намира, че процесната заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта, в която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя тези суми, предвид липсата на правен спор между страните относно дължимостта им. В тази хипотеза, в която кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.
Съобразявайки задължителните за съда указания, дадени в мотивите на т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, направено искане от заявителя в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и липсата на проведено оспорване от длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл. 413 ГПК, съдът намира, че следва да бъде издаден изпълнителен лист за разноските по делото. В тази връзка съдът съобрази представения от заявителя [фирма] платежен документ относно плащане на задължения от длъжника по процесния договор, в частност вземанията по процесната трета погасителна вноска, по същество неоспорен от длъжника, от който следва, че плащането е осъществено на 09.11.2022 г., а с това и след образуване на настоящото производство по заявление от 14.09.2022 г. и след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2022 г. при настъпил падеж на вземанията, обусловен от падежа на вноската - на 10.09.2022 г. От страна на длъжника, въпреки дадените указания в тази насока, не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на възражението, че плащането е реализирано в по-ранен момент и преди образуване на делото, поради което съдът приема, че плащането е осъществено именно на 09.11.2022 г. Предвид това и по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на заявителя се следват разноските по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, при липата на данни за погасяването им чрез плащане от длъжника към настоящия момент, за които суми, предвид влизане в сила на заповедта за изпълнение в тази част и на основание чл. 404 ГПК 2 следва да бъде издаден изпълнителен лист.
В допълнение следва да се посочи, че по делото са ангажирани доказателства за реалното извършване на разходите, предвид приложените към заявлението преводно нареждане за плащане към бюджета от 12.09.2022 г. по отношение на държавната такса по делото в размер от 25 лева и договор за правна помощ и съдействие от 13.09.2022 г. с удостоверено в същия плащане на уговореното адвокатско възнаграждение за адв. С. в размер от 400 лева в брой (л. 7 от делото) за осъществената правна защита и съдействие на заявителя по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената по делото Заповед № 27724 от 30.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на [фирма] срещу Р. Г. Т., в ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 62,50 лева, представляваща непогасена главница по Индивидуален договор потребителски кредит [№] от 16.06.2022 г. по трета погасителна вноска с падеж 10.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 62,50 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.09.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 57,30 лева, представляваща възнаградителна лихва по трета погасителна вноска с падеж на 10.09.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителя и срещу длъжника изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение - държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се обезсилва заповедта за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта за издаване на изпълнителен лист има характера на разпореждане, което подлежи на обжалване от страните с частна жалба, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за длъжника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3