Определение № 26237 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26237 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110113716 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *************** съдебен адрес: ********************* чрез адв. М. Д. срещу „СК” ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано от НПП, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 5 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026 г. от 11.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *************** съдебен адрес: ********************* чрез адв. М. Д. срещу „СК” ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано от НПП, с която се иска:

-да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № *************/********** г.;

-да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 евро, частично вземане от такова в пълен размер на 611,00 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *************/********** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.05.2026 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че н********* г. като заемател сключва с ответника Договор за потребителски кредит № *************/********** г. за сумата от 1022,58 евро. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10 от договора трябвало да върне сумата по кредита от 1131,19 евро, при сума 1 на получаване 1022,58 евро, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 57,19 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 45,00 %, при срок на кредита от 18 седмици (около 5 месеца), вид на вноската „двуседмична“, и брой вноски 9, считано от 17.11.2025 г. до 09.03.2026 г., платими както следва: 2 вноски по 17,90 евро и 7 вноски по 156,49 евро. В чл. 3, ал. 1, т. 9 било посочено следното: „9. Обезпечение: Порьчител/и“. В чл. 7, ал. 5 от процесния Договор било посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, или ако представеното не отговаря на условията, посочени в чл. 6 от договора, Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 502,39 евро (при размер на кредита 1022,58 евро и срок под 5 месеца), дължима в пълен размер след изтичане срока за предоставяне на обезпечение. В този случай общото задължение по процесния договор ставало в размер на 1633,59 евро. Излагат се доводи, че процесният договор е недействителен поради неверен ГПР - различен от действително приложения в конкретното кредитно правоотношение, поради това, че действително приложения ГПР нахвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Поддържа се, чеса налице неравноправни клаузи и се излагат доводи за нищожност на неустоечната клауза. Сочи се, че според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В процения случай ищецът твърди, че е надплатил 611,00 евро, която сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване.

Посочена е банкова сметка за плащане: ********************

Иска се да бъде допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза по въпросите: 1.Каква сума е получена по Договор за потребителски кредит № *************/********** г.?; 2.

Каква е общата сума, която Т. Б. е заплатил на „СК“

ООД по Договор за потребителски кредит № *************/********** г.?; 3. Какъв е размерът, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от Т. Б. плащане по Договор за потребителски кредит № *************/********** г.?; 4. Какъв е размерът на ГПР по кредита по Договор № *************/********** г„ определен съгласно Приложение № 1 от Закона за потребителския кредит?; 5. Какъв е максимално допустимият ГПР (съобразявайки чл. 19, ал.

4 от ЗПК) към момента на сключване на договора?; 6. Кои са разходите, взети предвид от кредитора при определяне размера на ГПР по кредит по Договор за потребителски кредит № *************/********** г.?; 7. Съдържат ли се в сключения Договор за потребителски кредит № *************/********** г. и погасителния план към него всички допускания, взети предвид от кредитора за изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 от ЗПК?; 8.

Какъв ще бъде действителният размер на ГПР по процесния Договор № ************* от ********** г„ ако в него се включи сумата от 502,39 евро, посочена в процесния договор като неустойка?; 9. Отговаря ли посоченият в Договор № *************/********** г. ГПР на действително приложения такъв в кредитното отношение, с оглед всички претендирани суми?; 10. Какво е реалното оскъпяване на кредита в процентно изображение за срока на процесния договор?

2

Иска се съдът, на основание чл. 190 от ГПК да задължи ответника да представи:

Договор № *************/********** г. и Погасителен план към него;

Споразумение за консолидиране на плащания № ************* и погасителен план;

Стандартен европейски формуляр; Тарифа на „СК“ ООД; извлечение-справка за получени суми от Т. Б. по процесното кредитно правоотношение; всички други документи относно кредитното правоотношение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който искът се оспорва като недопустим. Сочи се, че предвид това, че договорът не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на договора или отделни клаузи от него.

Оспорват се и исковете като неоснователни. Сочи се, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания- при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 59,00% в процесния договор е определен ГПР в размер на 57,19%. Поддържа се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.излагат се доводи, че оспорената неустойка е действителна. Сочи се, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил с ответното дружество множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Поддържа се, че потребителят е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните 14 договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП

Признава се получаването на процесната сума от 5 евро, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни Уточнява се, че общо платената над главницата сума не е посочената от ищеца. Поради това, в случай че договорът бъди признат за недействителен, на основание чл. 23 ЗПК следва да му се присъди единствено платената над главницата сума- 355 лева.

По допустимостта: Искът е допустим. С Решение от 23.11.2023 г. подело С321/2022на СЕС е възприето, че чл. 7, § 1 от Директива 93/2013,разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение.

По искането по чл. 213 ГПК: СЪДЪТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за 3 съединяване на гр. д. № ****** г. и гр. д. № ******** г. Не се констатира злоупотреба с право на иск. При служебна справка се установява, че гр. д. № ****** г. е приключило с влязло в сила решение, с което исковете са уважени, а гр. д. № ******** г. е образувано по обективно съединени искови претенции за прогласяване нищожността и връщане на недължимо платеното по друг договор между страните. Няма необходимост от разглеждане на претенциите в едно производство, като исквоете не са обусловени и не изискват еднакво разрешаване. Евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори не представлява злоупотреба с право, а полезен механизъм за постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за постигане на възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни клаузи спрямо потребителя. В случай, че съдът не констатира неравноправни клаузи разноските биха били възложени върху страната неоснователно предизвикала правния спор, което няма как да навреди на търговеца.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между Т. А. Б., и „СК” ООД, ЕИК ************* е сключен Договор за потребителски кредит № *************/********** г. с чиста стойност 2000 лева, по който ищецът е заплатил сумата от 2355 лева.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и искането по чл. 190 ГПК, като същите не са необходими за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

4

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5