Решение № 81 от 31.05.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Асеновград, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200007 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 657843-F649672/23.08.2022г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите – М. Й.Р. на „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД, с БУЛСТАТ 160056378, със седалище и адрес на управление гр.

Асеновград, Промишлена зона Север, представлявано от Г. Ж. Ж., с ЕГН ********** на основание чл.185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 3, ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 т.1 от ЗДДС.

Срещу НП е постъпила жалба от „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. П., се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Отдел „ОД“-Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призована се представлява от ю.к. А. , която моли за потвърждаване на НП като законосъобразно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект 1 и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 24.02.2022 г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, с предмет спазване на разпоредбите на ЗДДС и конкретно тези от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В хода на проверката било установено, че в обекта е налице монтирана Електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел “Ойл СИС 2.0-Д-KL” с ИН на ФУ OS005959 и ИН фискална памет /ФП/ 58005959 с бензиноколнка и нивомерна система, одобрена със съответното свидетелство на БИМ. На тази ведомствена бензиностанция се зареждат единствено и само служебни автомобили, собственост на дружеството и дружеството няма сключен договор с други фирми за зареждане на гориво. В хода на проверката се установило, че на 24.02.2022 г. в 09.52 часа е отчетено зареждане на 50 литра дизелово гориво по ФКБ № 0012178/24.02.2022 г., което е отразено в „резерв 1“ „отложено плащане“. Това отразяване било констатирано на базата на дистанционните данни получавани по ИС на НАП – ФУДВ. Пак по данните в ИС получавани по дистанционната връзка, актосъставителят констатирал, че всички зареждания за деня на проверката са отчетени в „резерв 1“ – отложено плащане.

С оглед установеното актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 3 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като съгласно тази разпоредба данъчно задължените лица, които извършват зареждания на превозни средства или друга техника за собствени нужди с течни горива, се приключват с вид плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“. За това нарушение срещу „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД бил съставен АУАН. Въз основа на АУАН, по-късно било издаденото и обжалваното НП, с което за горното нарушение на жалбоподателя е наложена съответната имуществена санкция в размер на 500 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:

Описаното в НП нарушение е квалифицирано по чл. 3 ал.7 от Наредба Н18/13-12-2006 г. на МФ, която норма въвежда правилото че: Регистриране на зареждане чрез ЕСФП от лице по чл.118, ал.8 ЗДДС се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление". Анализът на доказателствата показва, че съставът на така твърдяното нарушение не е реализиран от дружеството – жалбоподател. От показанията на свидетелите М. С.а и И. С. – 2 управител на сервизната фирма, която осигурява електронната поддръжка на фирма „Техномонтаж“ ЕООД се установява, че по повод на възникнал софтуерен проблем свидетелят С. е бил повикан в обекта по време на проверката. Системата за зареждане на гориво във ведомствената бензиностанция работи чрез чипове, които предварително са програмирани и допускат зареждане само за вътрешно потребление. След сканирането на чипа електронната система автоматично позволява зареждането и издава касова бележка, като данните директно се изпращат на НАП по дистанционна връзка. Системата така е настроена, че всички зареждания се приключват в резерв 2 „вътрешно потребление“, защото всички чипове са издадени само за ведомствени автомобили, собственост на дружеството и конкретния оператор няма възможност да променя тези параметри, тъй като те се отразяват автоматично. При извършената проверка на файловете на место в ЕСФУ в деня на проверката се констатирало, че всички зареждания за деня били отразени в резерв 2 – „вътрешно потребление“. Това се потвърждава и от дневния отчет за заредените количества горива за 24.02.2022 г. издаден от ФУ, от който е видно, че всички зареждания са отразени за вътрешно потребление. Твърдяното в НП нарушение, че зарежданията за деня на проверката се отразявали в резерв 1 – отложено плащане на практика е било видно само в ИС на НАП, достъп до която са имали само проверяващите инспектори, но не и за служителите на дружеството, които обективно не са могли да знаят какви данни пристигат в НАП. Чрез функциониращата в обекта ЕСФП проблемът не е бил видим,а същата представлява лицензирана система издаваща първични счетоводни документи, в които никъде не е било отразявано,че зарежданията на гориво са под режим на отложено плащане.

Констатиран е софтуерен проблем по неизяснени в хода на проверката причини, който в крайна сметка е бил отстранен, което обстоятелство обаче не може автоматично да се вмени в отговорност на проверяваното дружество.

Тези обстоятелства обаче не обосновават съставомерността на нарушението по чл.3 ал.7 от Наредбата. Контролните органи не са отразили коректно тези обстоятелства, нито са установили причините за нарушената информационна връзка с НАП и как тя е била преодоляна при създалата се ситуация. При това положение съдът намира, че към момента на проверката задълженото лице е изпълнявало задълженията си по чл. 3 ал. 7 от Наредба № Н-18/13.1.2006г, защото зареждания на гориво са се извършвали чрез сканирани на издадените чипове, в които е бил въведен единствено режим за вътрешно потребление и чрез ЕСФП данните автоматично са били предавани на НАП, което изключва състава на нарушението от обективна страна.

Горното налага и извода за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради и което то следва да бъде отменено.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени 3 обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар на пълномощника адв. П.. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 400 лв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, като в случая това е Национална агенция за приходите - гр.София.

Ето защо, поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконсъобразно и необосновано поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 657843-F649672/23.08.2022г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите – М. Й.Р. на

„ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД, с БУЛСТАТ 160056378, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, Промишлена зона Север, представлявано от Г. Ж.

Ж., с ЕГН ********** на основание чл.185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 3, ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.

118 ал. 4 т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД, с БУЛСТАТ 160056378 , сумата от 400 лева представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощения процесуален представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4