Решение № 180 от 08.02.2021, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 180 08.02.2021г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

Съдия: Д. Гальов

Секретар: К. Линова

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1515 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСлуж/.

Образувано е по жалба от Г.Т.К.,***, против Заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с която е определено работно място на жалбоподателя в Участък- Обзор към РУ-Несебър. Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на предписаната форма, в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В резюме, доводите на жалбоподателя са следните: Не е посочено действителното правно основание за издаване на заповедта, тъй като съдържала само „чл.43, ал.4“ без да е описано от кой нормативен акт е тази разпоредба. Позовава се и на текста на чл.165, ал.1 от ЗМВР, с възможните хипотези за преназначаване. Сочи се, че ако се приеме такова основание не са били спазени нормите на чл.13 и чл.14 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, тъй като не е запознат със становището от 23.03.2020г. на Началника на РУ- Несебър, на което се позовава издателя на заповедта. Не е искано неговото становище, а ако се приеме наличието на преназначаване, то същото не е временно, тъй като изявление в този смисъл. Заявява, че не е дал съгласие за такова преназначаване. Оспорва се наличието на „мотивирана служебна необходимост“. Сочи, че и след издаване на оспорената по делото заповед са му разпределяни за разследване досъдебни производства извършени на територията на РУ-Несебър, но извън територията, обслужвана конкретно от Участък- Обзор.

Счита, че с тази заповед едностранно е изменено мястото, където следва да изпълнява служебните си задължения, а не конкретното работно място. При положение, че Участък-Обзор съставлява самостоятелно структурно звено в състава на РУ- Несебър с изменянето на мястото, където служителят изпълнява правомощията си се засяга съществено служебното правоотношение. Позовава се на формулировки от ТР № 2 от 26.02.2014г. по т.д. № 2 от 2013г. на ОСК на ВАС. Сочи се, че в оспорената заповед не са налице никакви мотиви, по смисъла на чл.165, ал.2 от ЗМВР. Изтъква се и факта, че в оспорената заповед не се съдържа означение дали може да се обжалва, съответно в какъв срок и пред кой орган, с което е нарушен и чл.59, ал.1, т.7 от АПК. Отрича се и постановяване на заповедта в съответствие с целта на закона, като според жалбоподателя същата е постановена не поради служебна необходимост, а за да бъде поставен в изключителни неблагоприятни условия на работа, което е на 53 км. от мястото, където живее и на 35 км. от предходното си работно място. Прави се съпоставка и между разпределените досъдебни производства на друг разследващ полицай, както и във връзка с преразпределения на дела от разследващ полицай.

Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в която част производството е разделено, тъй като се разглежда по отделен процесуален ред и не е предмет на настоящото дело.

Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона на оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл.166, ал.4, вр. Ал.2 от АПК, по което съдът се е произнесъл със съответен акт- Определение № 1441 от 30.07.2020г., връчено на страните и влязло в сила към датата на последното открито заседание по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Пледира за отмяна на оспореният административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът

– Директорът на ОД на МВР- гр.Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител, който застъпва становище за процесуална недопустимост на жалбата, поради просрочие и моли делото да бъде прекратено. Оспорва се и основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като се поддържа изложеното в писмено становище /отговор/, приложено с материалите по административната преписка. Представя и допълнителни доказателства, съгласно дадените указания и разпределената доказателствена тежест.

Административен съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения годен за оспорване пред съда административен акт, по съществото си неблагоприятен за адресата, т.е. подателят има правен интерес от оспорване на заповедта. Относно спазване на срока за обжалване, съдът съобрази дадените задължителни указания на касационната инстанция- Определение № 242 от 08.01.2021г. по адм. дело № 13054 от 2020г. на Върховния административен съд на Република България, поради което следва да се приеме, че е подадена в законния срок за оспорване на акта, а съображенията за това са изложени в определението на АС-гр.Бургас от 03.11.2020г. за прекратяване на делотои отменителното определение на ВАС на РБ, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.

ФАКТИТЕ:

Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № УРИ 251з- 48 от 05.01.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-гр.Бургас, жалбоподателят Г.К., последно е бил преназначен на изпълнителска длъжност, като държавен служител, както следва:

От длъжността - инспектор - разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-гр.Бургас, на изпълнителска длъжност: разследващ полицай в РУ на сектор „Разследване- РУ- Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-гр.Бургас, със специфично наименование „инспектор“, което е извършено във връзка с утвърждаване щата на областната дирекция на МВР.

Актът за встъпване в тази длъжност установява, че служителят е встъпил на 17.01.2018г. /л.5 от делото/, а протокол от 30.01.2018г., удостоверява и факта, че служителят се запознал срещу подпис с типовата длъжностна характеристика за заемане на длъжността /л.6-10 от делото/.

В цитираните актове не е посочено конкретното населено място, в което жалбоподателят следва да изпълнява служебните си задължения, в случай, че е направена подобна конкретизация за съответния служител, а е общоизвестен факт, че територията на Районното управление на МВР обхваща градовете Несебър, Свети Влас и Обзор, к.к.“Слънчев бряг“, както и селата включени в селищната система на Община Несебър.

На 23.03.2020г. Началникът на

РУ-гр.Несебър изготвил предложение до Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с което е предложена промяна на работното място на разследващ полицай Г.Т.К.. Сочи се, че в управлението работят към този момент 15 разследващи полицаи, от които 14 са с фактическо работно място в сградата на РУ-гр.Несебър, находяща се в к.к.“Слънчев бряг“, а 1 разследващ полицай е с определено работно място в сградата на Участъка – гр.Обзор. Сочи се, че е необходимо на работещият в този участък разследващ полицай да бъде оказано съдействие за извършване на неотложни действия при по-голям обем от такива. Изтъква се, че когато този разследващ полицай е в отпуск, участъкът не разполага с друг разследващ полицай, който на място да поема текущата работа по образуване на досъдебните производства и извършване на съответните действия, а това затруднява работата на участъка.

Необходимо е, да бъде преместено работното място на още един служител, заемащ такава длъжност от РУ-гр.Несебър, което да улесни работата в участъка и да увеличи нейната ефективност. При обоснованата служебна необходимост е предложено работното място на жалбоподателя Г.К. да бъде променено от сградата на РУ-гр.Несебър в сградата на Участък „Обзор“.

Ответният административен орган изцяло възприел така изложената служебна необходимост и издал оспорената по делото заповед, в която се сочи, че е постановена на основание чл.43, ал.4 /без отразяване на нормативния акт/, както и предложение УРИ 304р- 6246/23.03.2020г., обсъдено по-горе /приложено на л.73 от делото/.

На л.71-72 от делото е приложено заверено копие от оспорената по делото Заповед № 251з- 1290 от 27.03.2020г. на Директора на ОДМВР-гр.Бургас, с която на жалбоподателя Г.К. е определено работно място в Участък- гр.Обзор към РУ-гр.Несебър, считано от датата на връчване на тази заповед. Видно от отразеният саморъчно изписан текст върху завереното копие от заповедта /л.72 от делото/, служителят се е запознал с този акт на 13.04.2020г. и е получил препис от него.

В адм. акт не е обективирано разпореждане за допуснато предварително изпълнение на заповедта, нито се твърди наличие на такова, постановено в отделен акт. Видно от съдържанието на заповедта, в нея не се цитират законови норми, които предвиждат издадени въз основа на тях административни актове да имат допуснато по силата на закона предварително изпълнение, поради което съдът прие, че такова не е налице, а в случаят е приложим общият принцип на чл.166, ал.1 от АПК, според който оспорването на административния акт спира изпълнението му, до приключване на спора с краен съдебен акт.

По делото е безспорно, с оглед направеното и от пълномощника на ответната страна волеизявление /протокол от съдебно заседание на 07.10.2020г./, че друга заповед указваща конкретно населено място, в което останалите разследващи полицаи следва да изпълняват служебните си задължения не е издавана. В подкрепа на този извод са и представеното по делото писмено доказателство- л.85 от делото.

От съдържанието на писмо-отговор /л.88 от делото/ се установява, че за 18-те длъжности на разследващи полицаи в това структурно звено на МВР са обособени и съответния равен брой кабинети, в които всеки от тях изпълнява служебните си задължения. В този смисъл, в сградата на РУ- Несебър, намираща се в к.к.“Слънчев бряг“ функционират 16 броя кабинети, а в сградата на Полицейския участък в гр.Обзор към РУ-гр.Несебър са обособени 2 бр. кабинети за служители заемащи длъжност „разследващ полицай“.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:

Несъмнено, авторът на оспорената заповед от 27.03.2020г. е компетентен да издаде заповед, с която се изменя служебното правоотношение, при положение, че същият субект е орган по назначаването, включително издал постановената по-рано заповед за преназначаване на жалбоподателя, съгласно новото щатно разписание на ОДМВР-гр.Бургас.

По своята същност, постановеният административен акт- Заповед № 251з- 1290 от 27.03.2020г. съществено изменя съществуващото между страните служебно правоотношение. Това е така, защото както сочи и жалбоподателя, мястото, където служителят изпълнява своите правомощия е съществен елемент от правоотношението. При положение, че от така установените по делото факти и обстоятелства става ясно, че за всеки разследващ полицай в това структурно звено на МВР е обособен самостоятелен кабинет, а тези кабинети са разположени не само в различни сгради, но и в различни помощни звена на районното управление и то в значително отдалечени населени места-к.к.“Слънчев бряг“ и намиращият се на 30 /тридесет/ км. северно от този комплекс гр.Обзор, несъмнено промяната на мястото, където се помещава работния кабинет на конкретния служител е свързано с преодоляване на значително по-голямо разстояние, от населеното място, където той живее. Това безспорно е свързано с увеличаване на времето за пътуване, разходите по осъщественото пътуване, а не на последно място и до готовността на държавния служител да изпълнява качествено и в законните срокове своите служебни задължения. По делото е безспорно, че жалбоподателят живее в гр.Поморие. В този смисъл, неоспорен е факта, че при ежедневното изпълнение на служебните си задължения, разследващият полицай Г.К. ***, в който живее до мястото, където работи- к.к.“Слънчев бряг“, а на новото място, където следва да работи- гр.Обзор, с оглед указаното в заповедта, следва да изминава всеки работен ден значително по-голямо разстояние от това което пътува при местонахождение на кабинета му в сградата на РУ-гр.Несебър.