Решение № 13 от 07.02.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 216/2018
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 07.02.2019
- В сила
- 30.10.2020
- Състав
- ТЕМЕНУГА ИВАНОВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.338 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.343,ал.1 ,б."в" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.2 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е № 13
В ИМЕТО
НА НАРОДА гр.Добрич
07.02.2019 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Т.СТОЕВА при секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф......... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№216 от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Й.А.М. ЕГН **********
***,в качеството й на майка и законен представител на малолетните И.Х.М. ЕГН**********,А.Х.М.
ЕГН ********** И В.Х.М. ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес-***,чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление-гр./адрес/,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З.,съдебен адрес ***,офис 10-11 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П.,с цена на иска 637 769,50 лв.,от които сумата 600 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,а сумата от 37 769,50 лв.-обезщетение за имуществени вреди,с правно основание чл.45 във вр.с чл.51 от
ЗЗД,във вр.с чл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ и чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се излага следното:
При ПТП ,настъпила но
01.07.2017г. е настъпила смъртта на Х.Ц.М. –баща на И.Х.М. ,А.Х.М. и В.Х.М..
На 01.07.2017г. ,управлявайки л.а.“BMW „,модел 730 d ,рег.№***водачът на автомобила С.Д.Д. *** допуска пътно транспортно произшествие.Автомобилът се е движил по пътното платно на главен път ІІ-29 в посока гр.Добрич-гр.Варна.В същия момент по пътното платно се е движел пешеходецът Х.Ц.М. Пътната настилка е била суха,асфалтова,на прав участък ,на около два километра след комплекс „Пети километър“.Движейки се със скорост,надвишаваща максимално допустимата при движение в извънградски условия,несъобразена с релефа на местността и условията за видимост,водачът на лекия автомобил не е възприел пешеходеца,не е реагирал навреме,поради което същият е бил ударен с предната челна част на автомобила,като вследствие на силния удар починал на място.
По повод възникналото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица №24001735.
По случая е образувано наказателно производство-ДП №167/2017г. по описа на Второ РУ на МВР гр.Добрич,прокурорска преписка №666/2017г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич.
С Присъда №16 от
18.05.2018г.,постановена по НОХД №158/2018г. по описа на Добрички окръжен съд,влязла в законна сила на 05.06.2018г. водачът С.Д. е признат за виновен в това ,че на 01.07.2017г.,по главен път
ІІ-29,гр.Добрич-гр.Варна,на около три километра след местността „Пети километър“,при управление на л.а.“BMW „,модел 730 d ,рег.№***,е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно –чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,чл.21 ал.1 от ЗДвП ,в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.,поради което и на основание чл.343,ал.1 ,б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НПК
,съдът определя на подсъдимия С.Д. наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от четири години.
Ишците считат ,че смъртта на пострадалото лице се дължи на виновните действия на водача С.Д.,който е нарушил правилата за движение по пътищата.Вследствие на своите неправомерни действия водачът се е поставил в невъзможност да реагира на каквато й да е опасност на пътното платно,тъй като не би могъл да спре и да я избегне.Причинена е смъртта на Х.М.-баща на четири деца.
Всяко от децата след раждането му е било посрещано с радост от бащата,който бил изключително всеотдаен родител и отдавал обичта и вниманието си на всяко от тях.Налице е била изключително силна връзка между баща и син,в която неизменно Х.се е стараел да дава пример на сина си,да възпитава у него високи морални ценности и е правел големи планове за бъдещето му.След внезапната и трагична смърт на баща си синът му В. е в тежко емоционално състояние,изключително депресиран,неконтактен и раздразнителен и отказва да приеме смъртта на баща си.Х.винаги е изпитвал безкрайна любов към дъщерите си ,закрилял ги е и е следял за тяхното възпитание,държал е те да се изучат,за да имат по-добър живот.Стараел се е да подсигури една нормална среда на семеен уют и щастие.След смъртта му И. и А. страдат изключително много,затворили са се в себе си и постоянно плачат.Внезапната и нелепа смърт на Х.е жестока трагедия за неговите деца.Шок,стрес,постоянна мъка и огорчение са само част от негативните последици,които те търпят от кончината на единия си родител.След трагедията единственият им родител –майка и съпруга на починалия е длъжна сама да се справя с отглеждането на четири деца.Незаменима е липсата на единия родител в живота на децата.Неговата липса ще създава докрай трудности в живота им.
Освен неимушествени вреди от загубата на баща си,децата търпят и имуществени вреди,изразяващи се в неплащане на дължащата им се до пълнолетие месечна издръжка.Ищците са в кръга на лицата,които имат право на заплащане на имуществени вреди,съгласно ППВС№4/1961г. В този кръг попадат всички лица,които са получавали издръжка от починалия и с неговата смърт са изгубили възможността да получават тази издръжка.
Пропуснатите ползи подлежат на възмездяване по реда на чл.51 ал.1 от ЗЗД.Те не са бъдещи,а настъпили към 01.07.2017г.,когато е починал бащата на ищците.М. е бил на 44 години,работоспособен мъж и със средствата ,които е изкарвал е издържал цялото си семейство.
С тези аргументи и на основание чл.142 ал.2 и чл.143 ал.2 от СК ищците считат,че ответното дружество следва да заплати сумите от:на И.М. сумата от 17 902 лв.-или една четвърт от минималната работна заплата за страната за периода от 01.07.2017 г.до навършване на пълнолетие;на А.М.-сумата от 11 017,50 лв.-една четвърт от минималната работна заплата месечно за периода от 01.07.2017г.до навършване на пълнолетие;за В.М. 8 850 лв.-една четвърт от минималната работна заплата месечно за периода от 01.07.2017г.до навършване на пълнолетие.
Лекият автомобил “BMW „,модел 730 d ,рег.№***,при управлението на който виновно е причинено процесното ПТП,е застрахован по риска „ГО“ в ЗК“/име/“АД,по силата на полица №BG/ 02/ 117001119514,издадена на
11.04.2017г. ,валидна до 12.04.2018г.
Съгласно чл.380 от КЗ,в сила от
01.01.2016г.към ответното дружество са отправени претенции а изплащане на обезщетения за имуществените и неимуществени вреди,търпени от ищците по делото ,вследствие на инцидента.Въз основа на подадената претенция за неимуществени вреди ответното дружество образува преписки по щети №№***,*** и **********,по които застрахователната компания не се е произнесла в законоустановения срок по чл.496 ал.1 от КЗ.По заведената претенция за имуществени вреди ответното дружество образува преписки №№***;*** и***,по които застрахователната компания не се е произнесла в законоустановения срок.
Поради това у ищците е налице правен интерес да отправят към застрахователя настоящите претенции за неимуществени и имуществени вреди.
В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор ,в който се излага следното:
Исковете са счетени за недопустими,а по същество неоснователни.
Ищците не са изпълнили задължението си да упълномощят с изрично нотариално заверено пълномощно свой представител,завел от тяхно име щетата,което не позволява на застрахователя да прецени на кое лице да изплати застрахователни обезщетения.
Липсва валидно сезиране на ответното дружество за заплащане на неимуществени щети,поради което не е налице забава при изплащането им.
По отношение на претенцията за имуществени вреди,такава въобще не е отправяна към застрахователя,поради което предявяването й по съдебен ред се явява недопустимо. Исковата молба е нередовна,тъй като представителят на ищците не уточнява дали претендира обезщетение за претърпените до момента вреди или за всички настоящи и бъдещи вреди,които ще настъпят от процесното пътно транспортно произшествие.
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП и твърдението,че ПТП е настъпил единствено и изключително вследствие на действията на водача.
Счита се ,че в настоящия случай е налице изключителен принос на пострадалия,който изключва вината и прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на застрахователното събитие.
Така пострадалото лице се е движило,видно от доказателствата по делото с концентрация на алкохол в кръвта от над 2,7 промила,през тъмната част от денонощието,по междуселищен път ,по средата на пътното платно,близо до осевата линия.Освен ,че е в грубо нарушение на ЗДвП,поведението на пострадалия не може да бъде предвидено,очаквано и предотвратено от водачите на МПС,тъй като противоречи на нормалното поведение на адекватен пешеходец.При това положение ответникът счита,че ПТП би настъпило така или иначе от всяко друго МПС,движещо се по същия път,след пострадалия с разрешената скорост за извънселишни условия.Възможно е пострадалият да не е бил на пътното платно,а да е изскочил на него внезапно и необмислено,предвид високото алкохолно опиянение.
Оспорва се причинно следствената връзка за настъпването на твърдените неимуществени вреди ,интнензитет,проявление и период ,за който са търпени.Размерът на претенцията е необоснован.
Оспорва се предявения иск за имуществени вреди,като недължим ,прекомерен и несъобразен с чл.51 от ЗЗД.
Претенциите са прекомерно завишени.Претендираната парична сума е изключително завишена по размер,за да доведе до репариране на материални вреди в техния действителен размер.Голословните твърдения ,изложени в исковата молба изобщо не кореспондират с действителната фактическа обстановка,а най-вече с възрастта на децата,тъй като същите са твърде малки ,за да възприемат събитието като травмиращо и да изпитат твърдяните неимуществени вреди.
По отношение на имуществените вреди-липсват каквито и да е доказателства за получавана от ищците издръжка в претендирания размер и изобщо да са получавали издръжка от покойния си баща.
Молбата на ответника е съдът да присъди имуществените вреди да бъдат изплащани периодично т.е. всеки месец,с оглед естеството на вземането.
Прави се възражение за съпричиняване в размер на 90 % от вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец Х.М.,като се твърди,че основната причина за настъпване на ПТП са извършените от наследодателя на ищците нарушения на ЗДВП ,изразяващи се в движението му по средата на пътното платно и то в напълно нетрезво състояние.С това си поведение пострадалият грубо е нарушил разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал.2,т.1 от ЗДвП.Ако не беше налице противоправното поведение на пострадалия,то процесното ПТП изобщо нямаше да настъпи.
Възразява се срещу основателността на претенцията за присъждане на лихва върху претенцията за неимуществени вреди,поради съображения за неоснователността му като самостоятелен иск,а също така и в следствие на неоснователността на основния предявен по делото иск.
Не се оспорва наличието на валидна застрахователна полица за автомобила към датата на настъпване на ПТП.
В срок от ищците по делото е депозирана допълнителна искова молба.
Счита се за неоснователно възражението на ответника за неизпълнение на изискванията на чл.338 ал.1 от КЗ.Налице е валидно упълномощаване на адв.М.Я. да предяви претенцията по щетата.Съгласно ЗА се изисква писмено пълномощно на адвоката,поради което същият не е длъжен да представя нотариално заверено пълномощно.В тази връзка се оспорва и възражението на ответника за липса на забава при плащането на застрахователното обезщетение.Чл.338 ал.1 от КЗ не е приложима в настоящия случай.
Неоснователно е твърдението,че ответното дружество не е сезирано с претенция за имуществени вреди,следователно предявеният иск е недопустим в тази негова част.Представят се доказателства за валидното сезиране на ответника за заплащане на причинени имуществени вреди,отправено искане пет месеца,преди завеждане на настоящия иск.
Исковата молба е редовна,предвид практиката на ВКС относно момента на настъпване на вредата.
Поддържа се становището ,че причината за настъпване на вредата е неправомерното поведение на водача на застрахования лек автомобил.В съответствие с нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието ,относно това ,дали то е извършено,противоправността му и виновността на дееца.
Разпечатката съдържа 54 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58b58f76-346f-4727-be4c-076e1d91e308