Решение № 4902 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4902 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330114296 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр.

П., ул. „**************“ № ****, чрез адв. С. Н., против „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Южен, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, оф. 73Г, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ************* от ******************г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 317,90 лв., е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили Договор за паричен заем № *********** от ************* г. за сумата от 1100 лева, при фиксиран лихвен процент 40,32 %, и ГПР 50,01 %. Посочено е, че в договора – чл. 1, ал. 3, е предвидено задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 317,90 лв. Поддържа се, че тази клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното правоотношение. В случая липсвало еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което било налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, а таксата целяла единствено обогатяване на кредитора, без да се предоставя насрещна услуга. Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била 1 индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност. Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид невключването й при изчисляването на ГПР по договора за кредит, то посочения в същия процент на разходите по кредита на годишна база не съответствал на действително приложимия такъв. В тази насока се развиват съображения и счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Последното имало за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и други лихви, разходи и такси. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Вива Кредит” ООД, с който ответникът оспорва иска и по същество го счита за неоснователен. Възразява срещу твърдението за липса на еквивалентност между таксата за експресно разглеждане и извършената услуга, като се навеждат доводи, че услугата за експресно разглеждане на документите е доброволно избрана от ищцата допълнителна услуга по индивидуално уговорена клауза, поради което се дължи възнаграждение за нея, предвид възникналото насрещно задължение за кредитодателя. Счита, че стойността на таксата за доброволно избраната услуга не следва да се добавя към ГПР по кредита, съответно и клаузата, въз основа на която тя е начислена, не води до заобикаляне ограниченията, заложени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита още, че предвид доброволния характер на услугата, то и клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане не може да е неравноправна, тъй като не е едностранно наложена от кредитора. Оспорва като голословни твърденията, че процесната клауза противоречи на добрите нрави. Развива подробни съображения за съответствие на настоящия договор за кредит с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. С оглед на изложеното в отговора се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Възразява се от ответника срещу искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, в която насока изтъква аргументи за неоснователност на искането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем № ****************** от ************** г., че между ищцата Ц. Й. и ответника „Вива Кредит” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата била предоставена в заем сумата от 1100 лв., срещу задължение да я върне в рамките на единадесет двуседмични вноски. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 50,01 %. Видно от съдържанието на договора /чл. 1, ал. 3/ за 2 кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 317,90 лв., представляваща такса „*********************************“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Общият размер на задълженията по кредита с таксата „*******************“ е посочен на 1524,05 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата Й. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което тя се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Съгласно изричния текст на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него.

Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит.

Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор.

Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и фактическото оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Реално приложимият ГПР по кредита не е 50,01 %, доколкото размерът на таксата от 317,90 лв. е повече от 30 % от чистата стойност на кредита и предвид ГЛП от 40,32 %, при срок на договора от 22 седмици и главница от 1100 лв., то неминуемо се извежда заключение за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния такъв по правоотношението, размерът на който положително би надхвърлил законния лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното е самостоятелно основание за нищожност на клаузата, освен и за общата недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за експресно 3 разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса експресно разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Завишаването на възнаградителанта лихва по скрит начин води до извод и за противоречие на добрите нрави, тъй като е налице неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

С оглед на горното искът се намират за основателен и като такъв ще се уважи.

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на същия следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Н. от ПАК следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Ц. Д.

Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****************“ № **, и „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, че клаузата в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ******************* от ****************** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 317,90 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес 4 на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, да заплати на Ц. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„********************“ № ***, сумата от 50 лева разноски за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от ПАК, със служебен адрес гр. П., ул. „*****************“ № **, сумата от 300 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5