Решение № 3073 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3073 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330110390 по описа за 2024 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление град София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представлявано от ********* Н. Ч. и П. Ш., чрез адв. Р., против Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана от К. Д.

– *****, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 409,76 лева, представляваща изплатено обезщетение, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.12.2023 г. в гр. ********, на ул.

„******“ – в близост до № ***, при управление на лек автомобил „Рено ******“, с peг. № ******, водачът – И. Г., реализирала ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са нанесени щети – десните предна и задна гуми, левите и деформирани двете леви джанти и др. Стойността на щетите включва: части за подмяна: две гуми „Тигър“, вентили, тежести – 376,44 лв., труд за монтаж, демонтаж, баланс – 1

33,32 лв. Стопанин на пътя е Община Пловдив. Към датата на събитието – 15.12.2023 г., собственикът на увредения автомобил е имал договор за застраховка „Каско Стандарт” със ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, полица № ****** със срок на застрахователно покритие, считано от 06.02.2023 г. до 05.02.2024 г. Подадено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувана щета № ******.

Извършен е опис, снимки и оценка на вредите. Определено е застрахователно обезщетение от 409,76 лева, което е изплатено на собственика по банков път на 19.12.2023 г. С изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 410, ал. 1 КЗ застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – Община Пловдив, която е поканена на 24.02.2024 г. да заплати сумата. До момента сумата не е възстановена.

В указания по чл. 131 от ГПК срок ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва валидността на застрахователния договор, да е настъпило соченото ПТП, доколкото органите на МВР не били уведомени, механизма на произшествието, както и наличието на причинна връзка с настъпилите щети. Отправя възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- заявление, декларация; талон № ******; удостоверение за техническа изправност, полица; ОУ; опис на щетите;фактура ******/15.12.2023 г. ; опис-заключение; доклад, платежно нареждане от 19.12.2023 г. (лист 16-51 от делото) и показанията на свидетелката И. К.-Г. се установява, че на 15.12.2023 г. в гр. ********, на ул.

„******“ – в близост до № ***, лек автомобил „Рено ******“, с peг. № ******, управляван и собствен на И. Г. е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което десните му гуми-предна и задна гуми и джанти са били деформирани. и др. Към момента на ПТП за лекия автомобил е била налице застраховка „Каско Стандарт” с ищцовото дружество. Определено е застрахователно обезщетение от 409,76 лева, което е изплатено на собственика по банков път на 19.12.2023 г.

От представената регресна покана, обратна разписка от 22.02.2024 г. е 2 видно, че на 26.02.2024 г. ищеца е уведомил ответника за изплатеното обезщетение и приканил да възстанови стойността на същото.

От изготвеното заключение от 19.03.2025 г. по извършената САТЕ е видно, че вида на щетите съответства на начина на настъпване на ПТП.

Стойността на същите е 410,66 лв. по пазарни цени.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.

С оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 410,66 лв. наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както и плащане на стойност на настъпилите щети от 409,76 лева. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 409,76 лв., 3 което попада в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти сочещи наличие на поведение на водача способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод за съпричиняване на вредите.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава като момент на уведомяване следва да се приеме 26.02.2024 г. Тъй като същото се притендира за периода от подаване на исковата молба-13.06.2024 г.. до окончателното плащане в размер на законната лихва, съдът намира че притендирания размер за лихва за заявения период попада в установения такъв от съда, което налага уважаване изцяло и на исковете за присъждане на лихва.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в размер на: 50 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ-200 лв.; възнаграждение на свидетел-10 лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от К. Д. ****** да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 00694286, със седалище и адрес на управление гр. София, площад Позитано 4

№5, представляване от Н. Ч. и П. Ш., сумата от 409,76 лева (четиристотин и девет лева и 76 ст.) представляваща изплатено обезщетение по щета от ПТП 15.12.2023 г. заедно със законова лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска -13.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 660 лв.(шестстотин и шестдесет лева) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5