Решение № 935 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500889 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 и чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, чрез юрк.В. Б., против Решение № 410/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 6354/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., с което са отхвърлени изцяло предявените искове за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните М.

Х. Д., ЕГН **********, и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, че първият дължи на дружеството следните суми: сумата от 684,14 лв. /349,80 евро/ – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.01.2022г. – 30.04.2024 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***, обект 11, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 1

157,87 лв. /80,72 евро/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.03.2022г. – 10.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1227/13.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2669/2025 г. по описа на РС-Пловдив, XХІ гр.с.; както и е осъдено дружеството да заплати на М. Х. Д., ЕГН- **********, сумата от 400 лв. с равностойност 204,52 евро, за направени разноски по делото. Моли да бъде отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

От въззиваемата страна М. Х. Д., ЕГН- **********, е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М. Х. Д. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която е посочено, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Изтъкнато е, че ответникът е клиент на топлинна енергия по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***, обект 11. За процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на обща стойност 842,01 лева. Ответникът не бил платил в срок, поради което дължал и мораторно обезщетение. За процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2669/2025г. по описа на РС-Пловдив, XХІ гр.с. Заповедта е връчена лично на ответника, който е депозирал в срок възражение. След дадени от съда указания за предявяване на установителен иск, за ищеца се породил правен интерес да предяви исковите претенции в срока по чл. 415 от ГПК. Направено е искане за тяхното уважаване и за присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.

Към исковата молба са приложени Препис- извлечение от сметката на 2 ответника за процесния период, Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност, Общи условия за продажба на топлинна енергия, публикувани в "Новинар", бр. 298 от 27.12.2007г., както и в местен вестник „Марица“ на 24.12.2007 г.

От ответника М. Х. Д. е депозиран в законоустановения писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил исковете по основание и по размер. Възразил е, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение по повод доставяне на топлинна енергия. Посочил е, че е собственик на цялата сграда, находяща се на адрес: гр. Пловдив, бул. „***, в която имало три самостоятелни обекта – ИД ***, ИД

*** и ИД***. Сградата никога не е била в режим на етажна собственост, както и че в нея влиза тръба, разклонение от локална чилърна инсталация, изградена от инвеститора и собственост на ползвателите и разклонение, на което има монтиран кран, който е затворен и се намира в подземния паркинг на сградата. В обектите нямало монтирани отоплителни/охладителни тела, захранвани от чилърната инсталация и никога не е ползвана енергия, подавана от същата. Ответникът е възразил също, че липсва както договор между страните, така и доставка на услуга от страна на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.

Към писмения отговор е приложил Нотариален акт № 79/24.02.2016г., том II, нот.д.№ 269/24.02.2016г., вписан в СВ-Пловдив, с Акт №65/2016г., за дарение на недвижими имоти.

С Определение № 7826/16.06.2025г., постановено на осн. чл.140 от ГПК, са приети описаните към исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.

В хода на производството са приети и Схеми, издадени от СГККПловдив /на л.63 и сл./, както и Справка, изд. от КАИС /Кадастралноадминистративна информационна система на сграда 4 /на л.70/.

По делото са допуснати и приети СТЕ, изготвена от в.л. инж.В.Ш., и ССЕ, изготвена от в.л.Т.Р..

Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага основни съображения, че облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при 3 общи условия, който по правило се счита за сключен с конклудентни действия /по арг. на чл.150, ал. 1 от ЗЕ/. За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, върху топлоснабден обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Обстоятелството, че ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот не е спорно по делото и между страните, като са представени и писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том II, рег. № 1114, дело № 269 от 24.02.2016 г. Спорно било дали е приложима разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, защото с отговора си на исковата молба ответникът Д. е възразил, че сграда „Д“, в която се намира процесният обект 11, заснет в КККР на гр. Пловдив като СОС с ИД ***, не е в режим на етажна собственост. От представения нотариален акт за дарение се установявало, че процесната сграда представлява „ниско тяло“ - сграда „Д“, която е част от „Търговско-административен и жилищен комплекс Хеброс“, находящ се на бул. „*** в гр. Пловдив. Видно било, че сграда „Д“ е триетажна, като отделните етажи са заснети като самостоятелни обекти в КККР на гр. Пловдив със съответни идентификатори и всички те са били подарени на ответника от родителите му Х. и М. Д.и. Това обстоятелство се потвърдило и от представените схеми, издадени от СГКК – гр. Пловдив, както и от справката от КАИС. Районният съд се е позовал на чл.37 от ЗС, затова че - етажна собственост е налице, когато етажи или части от етажи принадлежат на различни лица. В процесния случай това изискване не било изпълнено, тъй като всички етажи от ниското тяло - сграда „Д“, в която се намира процесният обект, принадлежат на ответника М. Д..

Неприложими били разпоредбите на чл.150 и чл.153 от ЗЕ, уреждащи задължението на етажните собственици да заплащат на топлоснабдителя парични суми за сградна инсталация. Облигационно отношение между ищеца и ответника по предвидения в цитираните разпоредби ред не е възникнало. Не се установило да е възникнало и по друг ред.

Районният съд е посочил също, за пълнота на изложението, че му е служебно известно, че ищецът води срещу ответника множество съдебни производства по повод твърдени парични вземания за доставена топлоенергия по перо „сградна инсталация“ за други обекти, собственост на г-н Д., но процесният случай се отличавал с това, че соченият като топлоснабден обект не се намира в сграда-етажна собственост, което е достатъчно да се приеме, че 4

„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е материално легитимиран кредитор на ответника за процесното вземане.

С въззивната жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД са направени основни възражения, че неправилни са правните изводи за липса на етажна собственост и прилагане на нормите на ЗЕ, с които е прието, че секция „Д", в която се намира обект 11, като отделна и самостоятелно съществуваща такава в правния мир. Поддържа, че съгласно приложените към делото кадастрални схеми, снимки, и Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ – Пловдив, секция „Д", където се намира обект 11, собственост на ответника, е описана като част от „Търговски-административен и жилищен комплекс Хеброс", с адрес: гр. Пловдив, бул. ***. Въз основа на изявлението на вещото лице по приетата техническа експертиза, е станало ясно, че съответната абонатната станция, обслужваща цялата сграда, включително и секция „Д" от нея и имота на ответника, е функционираща, с ежемесечен отчет на изразходваното количество енергия за отопление, с монтирани разпределителни табла съгласно нормативните уредби. Тъй като секция „Д", в която се намира обект 11, се захранва от абонатната станция, към която е включена цялата сграда, то безспорен бил фактът, че М. Х. Д. е собственик на обект в режим на етажна собственост.

Жалбоподателят се позовава и на съдебна практика за друг обект 12 в секция „Д“ на същата сграда, като със съдебния акт е обосновано, че секция „Д“ е част от обща сграда, а именно: окончателно Решение № 1240/10.11.2025г., постановено по възз.гр.д.№ 2577/2025г., с което е потвърдено изцяло Решение № 3609/17.07.2025г. по гр.д.№ 1339/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява 5 при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съобразно ал.2 на чл.150 от ЗЕ Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С тези общи условия, съгл. чл.150 ал.1 т.1 – т.7 – се регламентират отношенията между клиентите и дружеството - правата и задълженията на страните; цена на топлинната енергия; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение; изисквания към качеството на услугата; отговорността при неизпълнение на задълженията; редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите; редът и условията за прекратяване на договора. Според въззивната инстанция това е така и предвид нормата на чл.155 от ГПК, още повече, че по делото, ответникът не твърди да е упражнил правата си по чл.150, ал.3, пр.1 от ЗЕ, съгласно които правила в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Известно е, че Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД са публикувани във в централен ежедневник вестник „Новинар“, бр. 298 от 27.12.2007г., както и в един местен вестник „Марица“ на 24.12.2007 г., според изискванията на Закона за енергетиката.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58b40c80-05c6-4193-bc5d-2634ae8de2b9