Решение № 217 от 01.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Ихтиман, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200599 по описа за 2023 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 14 срещу Наказателно постановление № 687411-F680845 от 19.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл. 274 от ДОПК.

С депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание се явява жалбоподателят и неговият процесуален представител – адвокат Т.. Адвокатът поддържа жалбата и настоява за отмяна на оспорения административен акт. Сочи, че не са били спазени сроковете за правилното развитие на административно-наказателното производство, а така също и че е налице хипотезата на чл.

28 от ЗАНН.

В последното открито съдебно заседание ответникът /наказващият орган/ се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление и същата е депозирана пред надлежния съд. Като място на извършване на нарушението в наказателното постановление е посочено ТД на НАП София, ИРМ София област, офис Ихтиман, поради което съдът приема, че делото ме у местно подсъдно.

В оспореното наказателно постановление е посочена следната фактическа обстановка, която, въз основа на събраните доказателства по делото, се възприема за настъпила и от настоящия съдебен състав, а именно:

В хода на извършване на административна проверка от Инспектората на НАП, възложена със заповед на изпълнителният директор е установено, че Г. А. П. като орган по приходите е извършил ревизия на „*“- чуждестранно юридическо лице с ЕИК 3078114273, по ЗДДС за периода от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г. съгласно Заповед за възлагане на 1 ревизия №Р-22221021001804-020-001/29.03.2021 г. Така посредством заповедта за възлагане на ревизия ревизираният период, определен от възложителя на ревизията, е бил от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г. С издадения ревизионен доклад № Р-22221021001804-092001/29.07.2021 г. Г. А. П. е предложил за установяване задължения за ДДС в размер на 1098,05 лева по 87 броя доставки в периода от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г., който времеви интервал не е включен в обхвата на ревизията. По този начин Г. П. е извършил ревизия за определен период, без да му е изрично възложена по реда на чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизия за същия този период.

Подобни фактически констатации се съдържат и в издадения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

От материалите по делото е видно, че едва след изрично издадена от Директора на НАП нарочна заповед от 14.07.2022 г. е било извършена проверка, в хода на която е установено, че жалбоподателят е извършил въпросното нарушение, след което му е съставен АУАН. Трябва да се посочи, че АУАН е изготвен в предвидения в чл. 34, ал. 1, б. „в“ двугодишен срок от извършване на деянието, тъй като настоящото нарушение е такова по данъчен закон, а съгласно посочената по-горе норма за подобни неправомерни деяния актове за установяването им могат да се съставят в двугодишен срок от извършване на нарушението.

Оспореното наказателното постановление и актът за установяване на административното нарушение са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити. В наказателното постановление и в акта за установяване на нарушението подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено неправомерното деяние според издателите им. В настоящия случай в оспореното наказателно постановление е отразено, че Г. П. е извършил ревизия по ЗДДС за периода от 07.12.2020 до 10.12.2020 г. без да му е възлагано със заповед извършването на ревизия за този период. Периодът от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г. касае моментът, който е бил изследван от органа по приходите, като същият този период не е бил отразен в заповедта за възлагане на ревизия. Отразено е и че ревизионните действия от страна на жалбоподателя са приключили с издаден от нео ревизионен доклад от 29.07.2021 г., в който било отразено, че се предлагат са установяване задължения по ЗДДС в размер на 1098.05 лева във връзка с доставки в периода от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г., който период не бил включен в обхвата на ревизията.

Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. В чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК е записано, че Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор може да възлага ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В чл. 113, ал. 1 от ДОПК е посочено, че със заповедта за възлагане се определят:

2 данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5 от същия закон, ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията, срокът за извършване на ревизията, ревизираният период, видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Според разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК заповедта по ал. 1 се връчва на ревизираното лице. В следващата норма на чл. 113, ал. 3 от ДОПК е предвидено, че заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Съгласно мотивите към Решение № 12129 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2009 г., I от. след като са констатирани обстоятелства, водещи до извод за дължимост на ДДС за период извън първоначалната дата на ревизирания период, органът, възложил ревизията, може да се възползва от възможността, предоставена с разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК и да измени заповедта за възлагане на ревизията относно ревизирания период по ЗДДС.

В чл. 114, ал. 1 от ДОПК е разписано, че срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.

Съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с нарочно издадена Заповед за възлагане на ревизия №Р-22221021001804-020-001/29.03.2021 г.

/препис от която приета по делото като писмено доказателство/ на Г. П. е било възложено извършване на ревизия по отношение на „Дистрибюшън сървисис мениджмънт СРЛ“, която ревизия е следвало да обхване следния ревизионен период – от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г.

Установява се и че Г. П., в качеството си на главен инспектор по приходите, е извършил ревизия и за друг период, който не е бил отразен като релевантен в издадената заповед за възлагане на ревизия, а именно – времевия интервал от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г. В този смисъл е изготвения от жалбоподателя и от негов колега Ревизионен доклад № Р22221021001804-092-001/29.07.2021 г. /препис от който също е приобщен като писмено доказателство/, където изрично е отразено, че е обследван и периода от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г.

В горния смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели П. Р. и И. К.. И двамата свидетели сочат, че по време на извършена от тях проверка са установили, че Г. П. е извършил ревизия и е издал ревизионен доклад по отношение на период, който не е бил включен в заповедта за възлагане на ревизията.

Следва да се има предвид, че в хода на ревизията не е била издадена, на основание чл.

113, ал. 3 от ДОПК, допълнителна заповед, с която да е бил изменен или допълнен периодът, който да подлежи на ревизионна проверка. Именно в този смисъл са и част от свидетелските показания. Също така по делото не са представени каквито и да било доказателства, удостоверяващи, че ревизионният период е бил разширен.

Предвид изложеното дотук, налага се извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 274 от ДОПК, предл първо, тъй като е ревизирал период от време, който не е бил посочен в акта, с който ме у било възложено извършване на ревизията. Тоест, извършена е 3 ревизия за период, без да му е възлагана ревизия за този период. Трябва да се отбележи и че ревизионната проверка представлява правомерно обследване на дейността на търговците от орган по приходите, а така също и изследване на издадените от първични и вторични счетоводни документи. Ревизията, обаче, следва винаги да бъде съобразена с параметрите, отразени в заповедта за възлагането й. Действително, възможно е в хода на ревизионната проверка част от дейностите на едно дружество и част от проверяваните документи да се окаже, че имат значение не само за ревизионния период, но и за други такива. В подобен случай, обаче, органът, извършващ непосредствените фактически и правни действия по ревизията, не може самостоятелно да вземе решение да изследва дейността на ревизираното лице извън посочения в заповедта релевантен период и да прави констатации относно този период, без да има изменение на заповедта. Едва след като заповедта за възлагане на ревизия бъде изменена по реда на чл. 113, ал. 3 от ДОПК ревизията и констатациите в ревизионния доклад могат да засегнат и новоопределения период.

С оглед на горното, оспореното наказателно постановление не следва да бъде отменяно.

В текста на чл. 274 от ДОПК е посочено, че който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лева. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно или пък жалбоподателят преди постановяване на обжалваното постановление да е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения по ДОПК или по друг нормативен акт. Предвид изложеното и на основание чл.

63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената глоба в размер на 500 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 250 лева.

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.