Определение № 377 от 06.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. София, 06.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600575 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.

4 предл. II от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана лично от осъденото понастоящем лице Х. Л. В. срещу определение от 06.01.2023 г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК , по НОХД № 18138/2021 г. по описа на същия съд, с което е на основание чл. 189, ал. 3 НПК Х. Л. В. е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 420 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в хода на горепосоченото наказателно производство.

В частната жалба се излага, че атакуваното съдебно определение е необосновано и незаконосъобразно, като се застъпва, че същото се обжалва изцяло. Възразява се, че съдът се е произнесъл преждевременно по въпроса за разпределение на отговорността за разноски, предвид че делото не е приключило в пълнота. В подкрепа на това свое твърдение, извежда, че разноските за служебен защитник не са законосъобразно разпределени, доколкото служебният защитник на жалбоподателя – адв. И.Г., не е упражнил своите права. Отделно, отбелязват се несъвършенства в работата на горепосочения адвокат във връзка с пропуска му да оспорва законосъобразността на проведеното разпоредително заседание, като в тази връзка се сочи нарушение на чл. 212 от ЗСВ. Ето защо, жалбоподателят В. намира, че предоставената му адвокатска защита не е била ефективна.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема 1 за установено следното:

Видно от приобщените материали по ДП № 3384 ЗМК-1242/2020 Гг. по описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 30969/2020 г. Х. Л. В. е привлечен с постановление на разследващ полицай от 23.06.2021 г. в процесуалното качество на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, същото му е предявено на 07.07.2021 г. лично и в присъствието на защитник – адв. И.Г. от САК и е проведен разпит по реда на чл. 221 НПК, в който също е отбелязано, че протоколът за проведения разпит е прочетен лично и чрез назначения служебен защитник – адв. Г..

Преди извършване на тези процесуално-следствените действия на обвиняемия с постановление от 24.06.2021 г. /л. 165-176 от ДП/ на разследващ полицай при 09 РУ-СДВР на Х. В. е назначен служебен защитник – адв. И.Г. от САК за осъществяване на процесуално представителство, тъй като по делото е констатирано наличието на едно от основанията за задължителна защита в наказателния процес- по чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК .

Адвокат Г. е продължил да участва в хода на делото и в неговата съдебната фаза. С определение от 19.10.2022 г., постановено по НОХД № 18138 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 121-ви състав за 2021 г., съдията докладчик от първоинстанционния съд е одобрил споразумение за решаване на делото в горецитираното съдебно производство, сключено между адв. И.Г., САК, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Х. В. и Р.П. – прокурор от Софийска районна прокуратура.

Първоинстанционният съд е намерил, че постигнатото споразумение, и поточно разписаните в същото предмет, условия, вид и размер на наказанието, отговаря на зададените от законодателя процесуалноправни и материалноправни стандарти, респективно, че същото не противоречи на морала и закона, поради което и не е предложил промени в него. С влязло в сила определение от същата дата /19.10.2022 г./ и доколкото естеството на процедурата по глава XXIX НПК налага това, наказателното производство по НОХД № 18138 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 121-ви състав за 2021 г. е прекратено окончателно.

Предвид гореизложеното, по делото се доказва реалното осъществяване на процесуално представителство от страна на адв. Г. по отношение на Х. В. и в двете фази на наказателния процес.

По-късно, с определение от 06.01.2023 г., постановено по НОХД № 18138 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 121-ви състав за 2021 г., съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по отношение на сторените разноски по делото. С посоченото определение Х. Л. В. е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК по сметка на НБПП сумата от 420 лева – реално сторени съдебно-деловодни разноски за служебен защитник адвокат, предвид че в хода на наказателното производство от общ характер, подсъдимият е бил признат за виновен. Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство.

2

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 342 от НПК, установи, че същата е депозирана в законноустановения седем дневен срок от връчването на препис на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение – законосъобразно, при съображения, както следва.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.

Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че съдът се произнася по направените в хода на производството разноски с постановения от него краен акт /присъда, решение или определение /, или по предвидения в чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК ред, когато същите са категорично доказани и определени по размер.

В този смисъл изричното възражение на жалбоподателя, че произнасянето на районния съд е преждевременно такова, се явява на първо място невярно, предвид че наказателното производство е вече прекратено, след одобряване на споразумение за решаване на делото, а на второ място, и с оглед систематическото място на новелата на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, респективно хронологичната нормативна последователност на произнасянето касателно разноските, сторени в производството, се явява и неоснователно.

Следва да се спомене, че както първата, така и въззивната инстанция в обсега на възложената й компетентност не разполага с правомощията да изследва и преоценява съразмерността на присъденото възнаграждение по критериите за неговата прекомерност с оглед действителната ангажираност на адвоката и степента на изпълнение и организация на защитата, прецизирайки ги на фона на фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 ЗПрП, дължимото адвокатско възнаграждение се съобразява с вида и количеството на извършената дейност, които се удостоверяват с писмен отчет на адвоката, проверен и заверен от Адвокатския съвет и се определя в съответствие с размерите, установени в Наредбата за заплащане на правна помощ. А чл. 39 ЗПрП предвижда, че заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Националното 3 бюро за правна помощ въз основа на решение на неговия председател.

При настоящото произнасяне съдът се ръководи от строго очертани легални критерии, съобразявайки единствено утвърдения с решението на НБПП размер на възнаграждението за предоставена правна помощ с нормативно регулираните предели в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Според посочения текст, по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, какъвто по арг. на чл. 290, ал. 1 НК е процесният случай, възнаграждението за служебна защита се определя в рамките на 75 лв. - 210 лв. за досъдебна фаза и на 100 - 280 лв. за съдебна фаза.

Видно от Решение № СФ-10665-26517/2022 от 22.11.2022 г. на НБПП, на адв. И.А.Г. е платено възнаграждение в размер на 420 лева, основание чл.

16, ал. 2, вр. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Сумарно отреденото възнаграждение на адв. Г. за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя пред съответните досъдебни и съдебни стадии на процеса е в унисон с установената поднормативна рамка.

Изплатеното възнаграждение е в обхвата на посоченото в решението на НБПП законово основание, а и както вече се отбеляза в съответствие със стандарта, разписан в Наредбата /чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2/ и посочен по-горе, поради което и въззивният съд намира, че правилно процесното възнаграждение е присъдено в полза на НБПП.

Основното оплакване в частната жалба на жалбоподателя е, че предоставената му правна помощ от страна на служебния защитник - адвокат Г. не е била достатъчно прецизна и адекватна. Макар действително качеството на положените усилия от служебния защитник да се преценява в хода на наказателното производство от съответния орган на процесуално ръководство, процесният случай не разкрива съществени процесуални нарушения при осъществяване на защитата, с оглед което въззивният съд намира, че това възражение на жалбоподателя е неоснователно.

Отделно, няма никакво основание да се поддържа, че заплащането на разноски от страна на признатия за виновен противоречи на правото му на справедлив съдебен процес, респективно, че чл. 189, ал. 3 НПК противоречи на чл. 6, т.3, б.”с” от Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи, доколкото Конвенцията трябва да се прилага от националните органи в духа, в който тя е тълкувана от Европейския съд по правата на човека, в който смисъл следва да бъде посочено Решение от 25.09.1992 г. по делото CROISSANT срещу Германия, където изрично е подчертано, че разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл.6, т.3, б.”с” КЗПЧОС.

На последно място, освен нарочно разписаното в новелата на чл. 189, ал. 3 НПК императивно правило, задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ОСНК, на ВКС също постановява, че 4 подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.

Следователно в светлината на конкретния случай, предвид че наказателното производство е прекратено поради приключване на наказателното производство с оглед подписване на споразумение между прокурора и защитника, молбата на НБПП за осъждане на Х. Л. В. да възстанови направените разноски за адвокатско възнаграждение за служебно назначения му защитник в размер на 420 лева следва да бъде уважена.

Поради изложеното въззивният състав на съда се солидаризира с формирания извод от първоинстанционния съд и намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.01.2023 г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, с което Х. Л. В. е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК по сметка на НБПП сумата от 420 лева – реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение на служебен защитник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5