Решение № 2078 от 08.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2078 гр. ...., 08.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20231110131513 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „......., със седалище и адрес на управление: .... срещу К. М., ЛНЧ: **********, адрес: ...., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, представляващ апартамент 22, находящ се в ......

1476,94 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството в горепосочения имот топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането;

249,10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.11.2022 г.;

41,64 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането;

8,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2023 г. по ч. гр. д. № 67195/2022 г. по описа на СРС, 59-ти състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него са приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в 1 сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ...... на потребители в гр. ...., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ...... и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът използвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: ап. 22, находящ се гр. ...., ....., с абонатен № ...... за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с .... През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответника, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа, задължението не било погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2023 г. по ч. гр. д. № 67195/2022 г. на СРС, 59-ти състав, но ответникът възразиа в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв чрез адв. Х. Л..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва наличието на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, както и ответникът да е получавал фактури за исковия период. Оспорва общите условия на ищеца да са взлезли в сила, доколкото по делото липсвали доказателства за публикуването на същите в един местен и в един централен ежедневник, поради което същите не обвързвали ответника.

Оспорва и съществуването на валиден договор за топлинно счетоводство между ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, и ............., както и между последното и ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач ............. не изразява становище по исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени установителни 2 искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете за главници за цена на доставена от дружеството топлинна енергия и за цена на извършена услуга за дялово разпределение:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 1 е предвидено, че топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, а в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к ....., спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г. Следователно, общите условия са влезли в сила на 11.08.2016 г., без да е било необходимо приемането им от страна на клиента. Освен това, съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни ответникът или неговият праводател, да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ . Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника, че приетите от ищеца и одобрени от КЕВР общи условия не го обвързват.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

3

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна енергия в процесния имот. Посоченото обстоятелство освен безспорния си характер се установява и от съвкупния анализ на заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно изготвено, и приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на ............м I, .......... на нотариус ........ От заключението на СТЕ се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период процесният имот е бил непрекъснато топлоснабден, а от посочения нотариален акт – че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния .... находящ се в гр. ...., ......

Следователно с оглед на посочените норми от Закона за енергетиката ответникът се явява потребител на топлинна енергия в този имот и задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия.

От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че в процесния имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от третото лице-помагач ............., при което са спазени законовите изисквания.

Вещото лице е посочило, че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална, както и последваща метрологична проверка съгласно свидетелства за последваща проверка № ...... г. (т.е. извън двугодишния период), с които е документирана изправността на топломера. Настоящият съдебен състав приема, че за преценка годността на средството за търговско измерване и дали същото отговаря на изискванията по Ззакона за измерванията е необходимо да се установи, че същото съответства на одобрения тип, като е ирелевантно при тази констатация дали периодичните метрологични проверки са били извършвани в установения двугодишен период (така решение № 3436/11.06.2024 г. по в. гр. д. № 4288/2023 г. на СГС), като последното би било от значение евентуално за ангажиране на административно-наказателната отговорност на топлопреносно предприятие, но не за дължимостта на цената на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия. Ето защо релевираните от ответника възражения, че отчитането на доставяната в абонатната станция топлинна енергия е извършено без наличието на технически годен и изправен топломер са неоснователни. Заключението на СТЕ е категорично, че към датата и на двете проверки същият е бил технически изправен.

На следващо място, вещото лице е посочило, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление. Според заключението в рамките на процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. по прогнозни данни е начислена топлинна енергия на стойност 2029,15 лв. (1841,46 лв. – стойност на топлинната енергия за отопление на имота и 187,69 лв. – стойност 4 на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване). Вещото лице е изчислило, че след извършено изравняване за двата отоплителни сезона (м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г.) е налице сума за доплащане от потребителя в размер на 26,44 лв. Следователно за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. стойността на реално доставената в имота на ответника топлинна енергия възлиза на 2055,59 лв.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, няма данни за извършени от ответника плащания на суми, касаещи процесния период.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът дължи на ищцовото дружество общо сумата 2055,59 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът по чл.

422 ГПК,вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ следва да се уважи узцяло в предявения размер от 1476,94 лв.