Определение № 120 от 06.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20244001000092 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от М. В. С., ЕГН **********, от гр. Царево, с.о. Арапя, ул. ******, със съдебен адрес: гр. София, *********, чрез адв. Н. П. от САК против Определение № 253/08.12.2023 г., постановено по т. д. № 44/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е прекратено производството по предявения от М. В. С. срещу „Петрол“ АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ********, представлявано от Г. И. Т. и М. К. Д., иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че решенията, взети на редовното годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД от 30.06.2023 г., са нищожни, поради недопустимост на иска.

В частната жалба се излага, че след първоначалните указания на съда за излагане на обстоятелства и формулиране на петитум в съответствие с търсената защита, които били изпълнени с молба от м. август 2023 г., съдът не е констатирал други нередовности на исковата молба, поради което производството по делото е продължило с размяна на книжа.

Посочва се, че в константната практика на Върховния касационен съд на Република България е застъпено становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. След като е извършил служебна проверка и е установил, че атакуваните решения, взети на редовното годишно общо събрание на акционерите, са заявени за вписване в Търговския регистър, съдът е следвало в изпълнение на задълженията си съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, да определи действителната правна квалификация на иска, а не да прекрати делото.

Направено е искане за отмяна на Определение № 253/08.12.2023 г., постановено по т.

1 д. № 44/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Петрол“ АД.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането ѝ по същество съдът взе предвид следното:

Пред Окръжен съд – Ловеч е депозирана искова молба от М. В. С., в качеството му на акционер в „Петрол“ АД, чрез адв. Н. П. от САК против „Петрол“ АД, с посочено правно основание чл. 365, т. 3 във вр. с чл. 124 от ГПК, а при условията на евентуалност – чл. 74 от ТЗ. В исковата молба е изложено, че ищецът М. С. притежава 30 287 бр. безналични поименни акции от капитала на „Петрол“ АД, като качеството „акционер“ обуславя и правния му интерес да атакува редовното годишно събрание на акционерите на дружеството, проведено на 30.06.2023 г. На събранието били взети решения, свързани с приемането на годишния доклад на Управителния съвет, годишния финансов отчет за дейността на дружеството, разпределението на печалбата, освобождаването от отговорност на членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет и др. В протокола било отразено, че на събранието са представени 17 905 741 бр. поименни акции от общо 27 312 403 бр. акции, съставляващи 65,56 % от капитала на „Петрол“ АД, формирани от участието на следните дружества: „Сторидж инвест“ ЕООД – с 1 000 000 бр. акции; „Юлинор“ ЕООД (н.) - с 6 311 147 бр. акции; „Перфето Консултинг“ ЕООД – с 4 487 810 бр. акции; „Транс експрес ойл“ ООД – с 2 681 784 бр. акции; „Грифон Пауър“ АД – с 1 500 000 бр. акции;

„Петрол България“ АД – с 1 925 000 бр. акции. Твърди се, че „Сторидж инвест“ ЕООД, „Транс експрес ойл“ ООД и „Петрол България“ АД не са безспорни акционери в „Петрол“ АД, поради което редовното годишно общо събрание на акционерите не било проведено законосъобразно, а решенията му са нищожни и невалидно взети. Излага се, че с влязло в сила Решение № 418/26.08.2019 г., постановено по т.д. № 327/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е признато за установено на основание чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ за недействително учредяването на особен залог в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с Договор за учредяване на особен залог от 30.10.2013 г. върху 51 680 352 бр. обикновени акции от капитала на „Петрол“ АД за обезпечаване на чуждо задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, сключен между „Петрол Холдинг“ АД и „Корпоративна търговска банка“ АД. Междувременно от страна на „Петрол Холдинг“ АД (н.) били предприети действия за попълване масата на несъстоятелността, като бил предявен установителен иск против „Алфа Кепитъл“ АД (н.) и „Петрол“ АД, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за установяване по отношение на ответниците, че прехвърлянето на собственост върху 51 516 746 бр. акции от капитала на „Петрол“ АД по реда на 2 принудителното изпълнение по изп. д. № 3045/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, с взискател „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) и длъжник „Петрол Холдинг“ АД (н.) на купувача „Алфа Кепитъл“ АД чрез сключена борсова сделка на 02.12.2013 г. за продажба на посочения брой акции от капитала на „Петрол“ АД, е нищожно поради противоречие на закона. Въз основа на исковата молба било образувано производството по т.д. № 113/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, което към датата на депозиране на исковата молба било висящо. Твърди се, че след нищожното прехвърляне на собствеността върху 51 516 746 бр. акции от капитала на „Петрол“ АД по реда на принудителното изпълнение, собствените на „Петрол Холдинг“ АД акции са станали предмет на следните сделки: на 09.12.2013 г. „Алфа Кепитъл“ АД продава на „Корект фарм“ ЕООД 20 000 000 бр. акции от капитала на „Петрол“ АД с номинална стойност от 1 лв.; на 30.08.2017 г. „Корект фарм“ ЕООД продало 4 000 000 бр. акции от капитала на „Петрол“ АД с номинална стойност от 1 лв. на „Транс експрес ойл“ ЕООД; на 08.09.2017 г. „Корект фарм“ ЕООД продало още 4 000 000 бр. акции с номинална стойност 1 лв. на „Транс експрес ойл“ ЕООД; на 16.10.2020 г. „Корект фарм“ ЕООД продало 2 000 000 бр. акции от капитала на „Петрол“ АД с номинална стойност 4 лв.

(след проведена процедура по обратен сплит) на „Петрол България“ АД, както и 1 000 000 бр. акции с номинална стойност 4 лв. на „Сторидж инвест“ ЕООД. Според ищеца изложеното обуславя извода, че „Сторидж инвест“ ЕООД, „Транс експрес ойл“ ООД и „Петрол България“ АД, присъствали и гласували като акционери на редовното годишно общо събрание на акционерите, проведено на 30.06.2023 г., всъщност са гласували с акциите на „Петрол Холдинг“ АД (н.), което води до нищожност на всички решения, взети на събранието, тъй като те са невзети (приети са на общо събрание от лица, които не са акционери). Отделно от горното се твърди, че на проведеното общо събрание не е бил налице нужния кворум. Недопустимо и в разрез с чл. 15, ал. 6 от Устава на „Петрол“ АД било провеждането на редовно общо събрание на акционерите на дружеството и вземане на решения, когато не е представен повече от половината от капитала. Поради това при провеждането на редовното годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД на 30.06.2023 г. били допуснати множество нарушения, които са довели до нищожност и незаконосъобразност на приетите решения. Направено е искане да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде прието за установено, че решенията, взети на редовното годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД от 30.06.2023 г., са нищожни, поради това, че са приети от юридически лица, които нямат качеството акционери в „Петрол“ АД. В случай, че съдът приеме взетите решения за действителни, е направено искане за постановяване на съдебен акт, с който решенията да бъдат отменени като незаконосъобразно взети на основание чл. 74 от ТЗ.

Въз основа на горната искова молба е образувано производството по т. д. № 44/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С Определение № 147/18.07.2023 г. по делото съдът оставил исковата молба без движение, като констатирал наличието на противоречие между изложените обстоятелства и направеното искане, от което произтичала възможност предявеният главен иск да бъде подведен под нормата на чл. 75 от ТЗ или под тази на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. На ищеца са дадени указания да изложени обстоятелства и да формулира 3 петитум, съответстващ на търсената защита.

В изпълнение на дадените указания и в предоставения за това срок по делото е постъпила молба от ищеца, с която последният е посочил, че не е предявен иск с правно основание чл. 75 от ТЗ, като счита, че неправилно съдът е приел, че претенция му се основава на твърдения за противоречие с влязъл в сила съдебен акт, каквато е хипотезата на чл. 75 от ТЗ. Посочено е, че искът е предявен във връзка с дадените задължителни тълкувания в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС на РБ, а именно, че липсващите (невзетите) решения на органите на дружеството са нищожни.

Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра е налице хипотеза на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 498 от ГПК (отм.) и установяването му е по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), сега – чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. За невзето решение се приемало такова, което е взето на общо събрание на акционерите от лице, което не е акционер. В този смисъл установяването на нищожност на взето решение се доближава до възможността за това, предвидена за договорите в чл. 26, ал. 2 от ЗЗД при сключването им при липса на съгласие. С оглед на тези разрешения, дадени от ВКС, ищецът е посочил, че решения на общо събрание на акционерите могат да се атакуват като нищожни не само по реда на чл. 75 от ТЗ, но и като нищожни поради това, че са липсващи (невзети), както изрично е посочено в исковата молба.

Последвала е размяна на книжа по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК, като ответникът „Петрол“ АД в писмен отговор е оспорил редовността на исковата молба, както и допустимостта на предявените с нея искове. Изложено е, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 377 от ГПК, тъй като ищецът от една страна твърди, че процесните решения на общото събрание на акционерите са нищожни, евентуално – иска тяхната отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ, а същевременно в уточняващата си молба твърди, че предявеният главен иск е такъв по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване по партидата на ответника на несъществуващо обстоятелство – нищожни решения, взети от общото събрание на акционерите, проведено на 30.06.2023 г.

Освен това в петитума не се съдържало искане да се установи несъществуване на вписани обстоятелства, какъвто всъщност бил предметът на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

Посоченото в уточняващата молба, че предявеният иск е такъв по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ не променяло заявеното искане и факта, че липсва формулиран петитум в тази насока.

Посочено е също, че предявените от М. С. искове са недопустими поради липса направен интерес у ищеца от търсената защита, тъй като той не е посочил кои негови права и законни интереси като акционер са засегнати в резултат от свикването и провеждането на редовното годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД на 30.06.2023 г., както и в резултат на взетите на него решения.

В допълнителната си искова молба ищецът М. В. С. е посочил, че правното основание на главния иск е чл. 365, т. 3 във вр. с чл. 124 от ГПК, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Нито в исковата молба, нито в уточняващата молба било посочено, че правното основание на иска е чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, 4 както твърди ответникът. Изложено е, че съгласно чл. 365, т. 3 от ГПК, по реда на Глава тридесет и втора окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване на недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър. Видно било, че законодателят е предвидил възможност за провеждане на установително исково производство във връзка с установяване нищожност на вписването и на несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър. Посочено е, че със Заявление Г2 с № 20230921173129 са заявени за вписване решенията, взети на редовното годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, проведено на 30.06.2023 г. С оглед на това ищецът счита, че са налице всички основания за атакуване на тези решения по реда на чл. 365, т. 3 във вр. с чл. 124 от ГПК, което води и до извод за редовност на исковата молба. По отношение на допустимостта на исковете ищецът е посочил, че за него е налице правото, принадлежащо на всеки акционер в търговско дружество, да предяви иск за установяване нищожността на взети решения на общо събрание или тяхната отмяна, когато те са невзети или противоречат на повелителните разпоредби на закона или устава на дружеството. Твърди, че абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на такъв иск е именно качеството акционер, като то определя и правния интерес от предявяване на иска, който интерес възниква по силата на закона, даващ правото на всеки акционер да предяви иск пред съда за установяване на нищожност на решенията на общото събрание или за тяхната отмяна. Посочва се, че когато законът изрично предвижда подобно право, законодателят е имплементирал в законовата норма правния интерес на лицето, комуто е предоставена възможността да защити своите права и законни интереси и поради това този интерес няма нужда да бъде изясняван, тъй като е отчетен при създаване на нормата. Твърди се, че незаконосъобразното провеждане на общо събрание на акционерите и невалидното вземане на решения, довело до тяхната нищожност, засяга правата и законните интереси на всички притежатели на акции.