Решение № 473 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100900502 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 502 по описа за 2026 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба на фондация „ХЕРА“ – в процес на вписване в РЮЛНЦ, подадена чрез упълномощен адвокат, срещу отказ № 20260304105842/06.03.2026 г., на Агенция по вписванията, постановен по заявление А16, вх. № 20260304105842/04.03.2026 г. за първоначална регистрация.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като длъжностното лице било излязло извън пределите на своята компетентност. B производството по вписване 1 проверката, която извършвал регистърният орган, била формална и се ограничавала до това дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали са представени изискуемите документи и дали те удостоверяват осъществяването на заявените факти. Регистърният орган не разполагал с правомощие да извършва материалноправна преценка относно съществуването или правното положение на субекти, конто не били вписани в регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. Като е извършило такава преценка, длъжностното лице по регистрацията е излязло извън предметния обхват на проверката, предвиден в закона, поради което отказът бил постановен при нарушение на регистрационния режим. Не било възможно механично да се приеме, че съществуването на непререгистрирано сдружение автоматично препятства вписването на фондация със сходно наименование, тъй като се касаело за различен вид юридически лица. Възприетото в отказа тълкуване водело до несъвместим с принципите на гражданското право и с целите на регистрационния режим резултат. Ако се приеме, че непререгистрирани юридически лица могат за неопределено време да препятстват вписването на нови субекти, би се създало състояние на правна несигурност и би се ограничило свободното участие в гражданския оборот, съответно и принципа на свободно учредяване на юридически лица.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ, без да се изразява становище по отношение доводите, изложени в жалбата, затова и не се налага обсъждане на отговора. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството, затова подаването на отговор на депозирана жалба, е напълно безпредметно.

Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А16, вх. № 20260304105842/04.03.2026 г., подадено от изрично упълномощен адвокат, е поискано вписване в ТРРЮЛНЦ на новоучредена фондация с наименование „ХЕРА“. Длъжностното лице при АВ постановило обжалвания отказ като приело, че извършена проверка в регистър БУЛСТАТ установила, че има юридическо лице с нестопанска цел, притежаващо права върху същото наименование, а именно непререгистрирано сдружение - ХЕРА, Булстат 126644868. В ЗЮЛНЦ не били регламентирани правни последици от пропускането на срока по § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ за пререгистрация, поради което наименованието на учредената фондация не било уникално и това налагало да бъде постановен отказ за регистрация.

Жалбата е основателна.

Обжалваният отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен.

Проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата, която регламентира съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона да се установява от представените документи по т. 4, което означава, че длъжностното лице по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват основателността на заявеното искане.

В настоящия случай заявлението има за предмет вписване на новоучредена фондация с 2 наименование „ХЕРА“, което не се установява да е вече запазено за друг правен субект с нестопанска цел.

Действително, разпоредбата на чл. 7, ал. 4ЗЮЛНЦ предвижда, че след като юридическо лице с нестопанска цел е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, не може друго юридическо лице с нестопанска цел да бъде вписано със същото наименование, като разпоредбата не разграничава дали се касае за сдружение или фондация, поради което доводите в тази насока, изложени в жалбата, са неоснователни. Пречката обаче, доколкото ограничава правата на субектите да учредяват юридически лица с нестопанска цел, следва да се тълкува и прилага СТРИКТНО (ограничително) и е недопустимо разширяване на приложното поле, извън обхванатите от разпоредбата хипотези.

Вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, друго юридическо лице с наименование „ХЕРА“, няма, а това означава, че обстоятелството, обуславящо постановения отказ не е налице. Съществуващото сдружение „ХЕРА“ е непререгистрирано, т.е. не е вписано в РЮЛНЦ, воден от АВ, затова съществуването на този правен субект не може да препятства регистрацията на новия правен субект с наименование „ХЕРА“.

Наистина, съгласно § 25, ал. 1 ЗИД на ЗЮЛНЦ (изм. ДВ, бр. 107 от 2020 г.) юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31 декември 2022 г., който срок обективно е изтекъл.

В ал. 2 на § 25 е предвидено, че пререгистрацията по ал. 1 се извършва чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията на юридическото лице с нестопанска цел и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съдът посочва кода по БУЛСТАТ на юридическото лице, съответно клона на чуждестранното юридическо лице с нестопанска цел, издадено след датата на влизането в сила на закона и съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. Няма съмнение, че непререгистраните сдружения и фондации в посочения в разпоредбата на § 25 от ЗИД на ЗЮЛНЦ срок не се прекратяват и не се провежда производство по ликвидация, за разлика от последиците, които бяха предвидени при липсата на пререгистрация на търговските дружества. След като не е установена такава санкционна последица, то изтичането на срока не прави сдружението с нестопанска цел неправоспособно, нито се ограничава неговата дейност. Неизпълнението на задължението по § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, доколкото не е скрепено по закон с последицата прекратяване на юридическото лице, би довело единствено до възможност от ангажиране на административнонаказателна отговорност на представляващите го, но в нарушение на принципа, че никой не би могъл да черпи права от собственото си противоправно поведение (незаявена пререгистрация), би било да се приеме, правата върху наименованието на такова непререгистрирано сдружение, препятстват вписването на ново, правомерно учредено юридическо лице със същото наименование в регистъра, воден от АВ. При липсата на пререгистрация пречка за вписване на нови юридически лица не е налице, тъй като хипотезата на забранителната правна норма не е осъществена – няма друго ВПИСАНО (включително в резултат на пререгистрацията) юридическо лице с нестопанска цел.

Изложеното обуславя извод, че със заявлението са представени редовни от външна 3 страна документи, които обосновават основателността на предявеното искане за вписване на новоучредената фондация „ХЕРА“, включително е представен устав със заличени лични данни.

Независимо от основателността на жалбата, в полза на фондацията в процес на учредяване не се поражда право на присъждане на съдебни разноски.

И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, по чиято партида се извършва вписването. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

В нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Друг извод не може да бъде извлечен от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК.

В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова и недължимостта на разноски в полза на заявителя е и уеднаквената практика на ВКС, като напр. определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му в диспозитива на крайния акт.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба на фондация „ХЕРА“ – в процес на вписване в ТРРЮЛНЦ, ОТКАЗ № 20260304105842/06.03.2026 г., на Агенция по вписванията, постановен по заявление А16, вх. № 20260304105842/04.03.2026 г..

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел новоучредената фондация, съгласно заявление А16, 4 вх. № 20260304105842/04.03.2026 г..

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5