Решение № 621 от 28.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20252100101544 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник адв. И.

Бандрамалиев от АК-Бургас, със съдебен адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа: гр. Бургас, ***, ет.2, офис 206 против П.

Г. Я. с ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощник адв. Я. Пашов от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, *** и Т.

Б. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощник адв. Д.

Ройдева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 45, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, целият с площ от 29,64 кв.м., с предназначение – за склад, изба № 1 и да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 12 544,12 лв. дължима мораторна лихва върху заплатената цена от 30 000 лв. за периода от 31.03.2022 до 24.07.2025г., а при условията на евентуалност при отхвърляне на първоначалната претенция се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 30 000 лв. платена цена на процесния имот, както и сумата от 12 544,12 лв. дължима лихва върху цената от 30 000 лв. за периода от 31.03.2022 до 24.07.2025г. Претендират се направените по делото разноски.

1

Според изложеното в исковата молба, ищецът и ответникът са страни по сключения на 09.08.2021 г. предварителен договор, по силата на който П. Я. в качеството му на продавач се е задължил да прехвърли в полза на А. Б. правото на собственост върху описания недвижим имот - склад, самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 29,64 кв.м., а ищецът в качеството му на купувач да заплати сумата от 30 000 лв.

Окончателен договор е следвало да се сключи до 31.03.2022г. Ищецът твърди, че в съответствие с уговореното още при сключването на договора е заплатил сумата от 30 000 лв. и е получил владението върху имота. Въпреки, че между страните са налице и други сделки по-късно, ответникът не изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост в уговорения срок.

Търсената лихва от 12 544,12 лв. е върху заплатената вече сума от 30 000 лв., считано от датата, на която е следвало най-късно да се прехвърли собствеността – 31.03.2022г. В случай, че бъде отхвърлен предявеният конститутивен иск, се търси присъждане на заплатената вече сума, ведно с дължимата лихва. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и към настоящия момент.

В законовия срок постъпи отговор на исковата молба от ответника П.Я., който отрича наличието на действителен предварителен договор между страните за съществуващ недвижим имот. На първо място се твърди, че в предварителния договор липсва индивидуализация на страните – ЕГН-ер на купувача е бил зачеркнат и заменен с друг неизвестно от кого. Второ, липсва индивидуализация на имота. Не е представен по делото документ за собственост, от който да става ясно, че Я. е придобил собствеността върху склада. Изобщо ответната страна твърди, че към 09.08.2021г. не е бил собственик на процесния имот, а и към март 2022г. такова избено помещение № 1 не е съществувало. Не е ясно защо ищецът решил, че от описаните в кадастралната схема 3 бр. складове, точно процесният е предмет на предварителния договор. Трето, в разписката е посочено, че авансово се плаща сумата от 30 000 лв., но никъде не е споменато, че това е окончателната цена. Поради това и се твърди, че в предварителния договор не е постигнато съгласие и относно цената на имота. Четвърто, оспорено е твърдението в исковата молба за предаване владението на процесния имот – ответникът твърди, че владее и ползва всички свои имоти в сградата. По отношение на търсената лихва се твърди недопустимост на претенцията, тъй като законна 2 лихва не се дължи автоматично при забавено прехвърляне на недвижим имот, тъй като задължението е за действие. Също така счита, че законна лихва по предварителен договор може да се претендира само от датата на завеждане на исковата молба, след като продавачът не е изпадал в забава. Оспорена е приложената разписка (според исковата молба това е предварителен договор), в частност датата на съставянето , тъй като ищецът и ответникът имали и други имуществени отношения, за други недвижими имоти. Дори и да е имало някакви разплащания, то те са били по-рано от 2020г. и съотв.били погасени по давност.

По отношение претенцията за връщане на сумата от 30 000 лв. ответната страна твърди, че липсва основание за връщането , тъй като била заплатена за дейности по довършване на сградата, в която ищецът придобил други имоти. Търсената лихва върху сумата също не се дължи, след като ищецът не е отправял нотариална покана за връщането на сумата.

Мораторната лихва е и погасена по давност, след като се претендира от м.март 2022г., за което е направено изрично възражение. Претендират се разноски.

В указания срок постъпи отговор на исковата молба от пълномощник на Т. Б. Я.. Твърди, че заедно с П.Я. притежават в сградата недвижими имоти придобити при условията на СИО, но никога не са имали избено помещение № 1 от 29,64 кв.м. Съотв. Я. не е участвала в преговори за продажбата му, не е получавала пари за него, не е разписвала разписка, не желае да продава на никого, т.е. не е давала необходимото съгласие за сключване на предварителен договор. Оспорена е приложената разписка (според исковата молба това е предварителен договор), в частност датата на съставянето , тъй като ищецът и ответникът имали и други имуществени отношения, за други недвижими имоти. Липсва индивидуализация на имота.

Не е представен по делото документ за собственост, от който да става ясно, че Я. и Я. са придобили собствеността върху склада – представен е нот.а. за учредяване право на строеж № 103, том 1, рег.№ 4659, н.д. № 92/ 30.07.2012г., в който такъв имот няма. Приложената скица вероятно е за друг имот и няма общо с описания в исковата молба. Изобщо ответната страна твърди, че към 09.08.2021г. двамата съпрузи не са били собственици на процесния имот, а и към март 2022г. такова избено помещение № 1 не е съществувало. По 3 отношение на търсената лихва се твърди недопустимост на претенцията, тъй като законна лихва не се дължи автоматично при забавено прехвърляне на недвижим имот, тъй като задължението е за действие. Също така счита, че законна лихва по предварителен договор може да се претендира само от датата на завеждане на исковата молба, след като продавачът не е изпадал в забава. Ответникът притежава строителна фирма и е правил СМР за сметка на ищеца в същата сграда, но това е било отдавна. Дори и да е имало някакви разплащания, то те са били по-рано от 2020г. и съотв.били погасени по давност.

По отношение претенцията за връщане на сумата от 30 000 лв. ответницата Я. твърди, че липсва основание за връщането , тъй като била заплатена за дейности по довършване на сградата, в която ищецът придобил други имоти. Търсената лихва върху сумата също не се дължи, след като ищецът не е отправял нотариална покана за връщането на сумата. Изрично се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на търсената лихва. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа исковата молба и моли съдът да уважи иска с последиците по закон, като присъди и направените по делото разноски. В подкрепа на иска ангажира съдебно-почеркова експертиза, писмени и устни доказателства. В подкрепа на тезата си приложи писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът П.Я. чрез своя процесуален представител, поддържа направените възражения, като счита, че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Ответницата Т.Я. чрез своя процесуален представител също поддържа всички направени възражения, като счита, че всички искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, респ. погасени по давност.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от иска и пред компетентния съд, съобразно правилата на 4 родовата и местна подсъдност - чл.104 т.3 и чл.109 изр.второ от ГПК.

На 09.08.2021г. е бил подписан документ, който съдът приема, че е предварителен договор (л.6 по гр.д. № 5615/2025г. по описа на РС-Бургас), сключен между ищеца А. Б. като купувач и П. Я. като продавач, като страните са се споразумели да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ избено помещение № 1, намиращо се в жилищна сграда на *** в гр.Бургас. страните са се споразумели също така, прехвърлянето да стане „в периода март 2022 година“. При подписването П. Я. е декларирал, че е получил от А. Б. уговорената цена на имота от 30 000 лв. Според заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза (л.69-77), подписът срещу графата „Получих сумата“ в „разписката“ е положен от П.Я.. Видно от приложеното удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/ 11.02.2021г. (л.59), на тази дата процесната сграда с подземен гараж с 8 паркоместа, 2 бр. магазини, офис, салон за красота, 8 бр. апартаменти и 1 ателие е станала годна за експлоатация.

От показанията на свидетеля Д.К. – приятел на ищеца от 30 години, стана ясно, че не познава ответника. Процесното помещение се намира под земята, под апартамента на ищеца на ул. „Славянска“ в Бургас и представлява квадрат с примерни размери 5х5 метра, бели стени, сив под, сини стелажи поставени от Б., там си държат колелетата на семейството, компоти, ракия, гуми. Свидетелят заедно с ищеца превели там вентилационни решетки заради влагата. До помещението се слиза с асансьор за автомобили до гаража с отделни паркоместа, там са и трите избени помещения, има и стълбище. Помещението се заключва посредством ключалка с патрон, ключът за нея е даден на А. от П. при плащането на парите. Имало е ремонт на входа преди години, за който са събирани пари. А. живее там от 5 години, като е обединил два апартамента в един. Избеното помещение първоначално не е съществувало, изградено е по-късно със сандвич панели.

Така изложената фактическа обстановка, налага следните правни изводи. Няма спор, че към момента на подписване на предварителния договор – без значение дали е на 09.08.2021г. или към 23.07.2025г. (датата на подаване на исковата молба в РС-Бургас), двамата ответници са съпрузи по силата на 5 сключен граждански брак и доколкото няма приложени доказателства да е налице брачен договор, процесният имот е бил съсобствен в режим на СИО.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, ищцовата страна следва да докаже, че е сключен валиден предварителен договор в изискуемата от закона форма и в него е постигнато съгласие относно предмета, цената и начина на плащане. Тези предпоставки са налице. Приложеният документ (л.6 по гр.д. № 5615/2025г. по описа на РС-Бургас) представлява предварителен договор. Същият е изготвен в писмен вид (чл.19 ал.1 от ЗЗД), подписан е от страните – авторството на подписа на П.Я. беше установено чрез заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза. Вписаният погрешен ЕГН-ер е поправен без противопоставянето на страните. Налице е съгласие относно предмета на договора – имотът е описан така, както е съществувал към посочената дата (индивидуализиран). Видно от приложената скица, понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 29,64 кв.м. Намира се в сграда на *** в Бургас, на ниво -1 и на скицата е отбелязан като „15 склад“ (л.10). Налице е пълно съвпадение между този обект и описания в предварителния договор имот: „избено помещение № 1, намиращо се в жилищна сграда на ***, гр.Бургас“. Това следва и от показанията на св.Костов, който описа подробно къде се намира помещението, как се стига до него, какво се намира вътре – вещи на семейството на ищеца, какви подобрения са правили с Б. и че се заключва, а владението заедно с ключа, ищецът е получил от П.Я.. Имотът съществува в настоящия момент и към датата на вписване на исковата молба правото на собственост принадлежи на П. Я. и Т. Я.. Договорена е била и цената на имота, като сумата от 30 000 лв. П.Я. е получил при подписването на договора.