Решение № 1567 от 27.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Варна , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502008 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София вх.№ 41572/29.06.2020г срещу решението на ВРС-ХХХс-в № 2085/2.06.2020г по гр.д.№ 16215/2019г, с което е осъдена Дирекцията ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. М. ЕГН ********** сумата 1613,65лв-допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 229,94часа за периода от 11.10.2016г. до 30.09.2019г , получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 9.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 214,45лв-мораторна лихва за периода от 11.10.2016г до 09.10.2019г върху сумата главницата от 1613,65лв , на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД; и сумата от 400лв-сторени съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и сумата от 364,55лв в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, от които 250лв за изготвяне на ССчЕ и държ.такса, възлизаща на 114,55лв, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Н. М. вх.№ 51913/31.07.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

1

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на Р. Н. М. , в която излага, че през процесния период 11.10.2016г. до 30.09.2019 е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „ст.полицай“ в ГПУ Летище –Варна към РДГП Аерогара–Варна, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София. През периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положил общо часове нощен труд, които след преизчисляването им в дневни часове труд води до извънреден такъв и като такъв не му е бил заплатен съобразно ставката за извънреден труд, изчислена на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР, която възлиза на 1425,62лв.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати претендираната главница сумите, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молбадо окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава начислено, считано от датата на падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до завеждането на ИМ.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ГД“ГП“ при МВР-гр.София е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност в ГПУ Летище – Варна към РДГП Аерогара–Варна, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВРСофия.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи се, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с 2 продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 11.10.2016г. до 30.09.2019 ищецът е заемал посочената длъжност „ст.полицай“ в ГПУ Летище –Варна към РДГП Аерогара–Варна, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София, както и че е работил на 12-часови смени съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че е бил възмезден за положените 1608 часа нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото посочените часове реално положен нощен труд след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143, равняващи се на 1837,94часа и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, се получават часове извънреден труд от 229,94 часа с парична равностойност 1613,65лв, които не са били заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън 3 редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 29.10.2020г договор /л.л.24, 25, 26/, обективиращ и разписка за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от 4480лв с включено ДДС, от които 400лв адв.възнаграждение и 80лв ДДС. Приложимите материално правни норми към него момент са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от същата установеният минимален размер е 343лв съобразно посочената цена на иска, върху които се дължи ДДС в размер на 68,60лв или общо 411,60лв

В конкретния случай, възражението за прекомерност е било заявено своевременно, още с въззивната жалба. Затова следва да бъде уважено като основателно и посочената сума да бъде редуцирана от 480лв на 411,60лв.

Воден от горното, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХс-в № 2085/2.06.2020г по гр.д.№ 16215/2019г , с което е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София да заплати н а Р. Н. М. ЕГН ********** сумата 1613,65лв-допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 229,94часа за периода от 11.10.2016г. до 30.09.2019г , получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 9.10.2019г до окончателното изплащане на задължението , както и сумата от 214,45лв-мораторна лихва за периода от 11.10.2016г до 09.10.2019г върху сумата главницата от 1613,65лв, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД; и сумата от 400лв-сторени съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и сумата от 364,55лв в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС , от които 250лв за изготвяне на ССчЕ и държ.такса, възлизаща на 114,55лв, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София да заплати на Р. Н. М. ЕГН ********** сумата от 411,60лв /четиристотин и единадесет лева и 60ст/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, след уважено възражение за прекомерност.

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

5

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.