Решение № 2771 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2771 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100505957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Д. М. срещу решение от 15.04.2025 г. по гр.д. №54907/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Менпауър България“ ООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 вр. чл.357 ал.1 вр. чл.188 т.3 КТ и чл.344 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №13403/16.07.2024 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 078,00 лв. – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 16.07.2024 г. до 16.01.2025 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният съд е провел тенденциозно събиране на доказателствата по делото, както и че не се е произнесъл по всички доводи на ищеца, изложени в исковата молба.

Поддържа, че по делото не е установено, че е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, работодателят не е съобразил тежестта на извършеното и не му е дал възможност да представи писмени обяснения. Сочи още, че не му е връчвана длъжностна характеристика, поради което и предприятието-ползвател не може да му налага дисциплинарни наказания, както и че сключеният трудов договор по чл.107р ал.4 т.1 КТ е нищожен, тъй като работата, за която е сключен, не е временна, нито е по заместване на отсъстващ работник. Твърди още, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.107х ал.2 КТ, тъй като предприятието-ползвател го е третирал по-неблагоприятно в сравнение с други работници. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна „Менпауър България“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

По делото не е спорно, а и е установено от представения трудов договор №17307/07.06.2023 г., че страните са били в трудово правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „Търговски представител”, с място на работа в предприятиеползвател „Керакол Хеллас ЕПЕ“, със срок на изпитване 6 мес., като след изтичане на срока същия се счита за сключен за неопределено време. Не е спорно между страните, че ищецът реално е престирал своя труд при „Керакол Хеллас ЕПЕ“, а не при ответното дружество.

Договорът e сключен за работно място – Home office. Не е спорно и че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 16.07.2024 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Спорно е между страните валидността на сключения трудов договор, респ. неговият характер – срочен по чл.107р КТ или безсрочен. В самия договор е посочено, че се сключва по реда на чл.107р КТ вр. чл.68 ал.1 т.2 КТ до завършване на определена работа – извършване на пазарни проучвания, стратегии за продажби за България, представяне на компанията, популяризиране и презентация на фирмените продукти и услуги пред потенциални клиенти.

Съгласно разпоредбата на чл.107р ал.1 КТ, в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие-ползвател под негово ръководство и контрол.

Съгласно ал.4, трудовият договор по ал.1 се сключва при условията и по реда на раздел I от тази глава, както следва: 1. до завършване на определена работа и 2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Следователно, специфичното за този вид срочно трудово правоотношение е, че работодателят е лице, различно от това, при което и за което се полага труда. Фактически трудът се полага при друго предприятие, явяващо се ползвател на услугата и под чиито контрол и ръководство се намира работникът по повод изпълнение на възложената работа. Възможностите за сключване на такъв са само в двете хипотези на чл.107р ал.4, като процесният договор е сключен в тази на т.1 КТ - до завършване на определена работа. Тоест предприятието осигуряващо временна работа се явява реално само посредник между работника, търсещ работа, и предприятието-ползвател на услугата по търсене на работна сила за извършване на временна работа. Обемът на работата, която следва да се свърши се определя от ползвателя и той е бил изрично разписан в акт от 07.06.2023 г. Ползвателят на услугата е и този, който следва да определи дали работата, за която е сключен договорът, е изпълнена от работника. С изключение на тези специфики, характерът на трудовото правоотношение се припокрива с този на срочните 2 договори по чл.68 ал.1 КТ.

Следва да се посочи, че трудовият договор по чл.107р ал.1 КТ може да съществува само като срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ – до завършване на определена работа или като срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.3 КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа /аргумент от чл.107р ал.4 КТ/. В разпоредбите н а чл.107р – чл.107ч КТ, регламентиращи сключването на трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, се установяват допълнителните елементи на трудовото правоотношение, обусловени от престирането на работната сила в друго предприятие, като част от установените задължения за предприятието – работодател /чл.107с от КТ/, както и уреждането на отношенията между двете предприятия, не съставляват част от възникналата трудово правна връзка.

При довод/възражение за недействителност на трудов договор или клауза от него, допустимо и преюдициално въведен в предмета на трудов спор за незаконно уволнение от заинтересованата страна, съдът/въззивният съд е длъжен да се произнесе /така решение №339 от 22.10.2013 г. по гр.д. №2713/2013 г., IV ГО на ВКС, решение №581 от 10.12.2010 г. по гр.д. №869/2009 г., IV ГО на ВКС, решение №98 от 14.07.2022 г. по гр.д. №2954/2021 г., III ГО на ВКС, решение №13 от 14.01.2025 г. по гр.д. №50/2024 г., IV ГО на ВКС, решение №176 от 15.03.2010 г. по гр.д. №3022/2008 г., III ГО на ВКС, решение №551 от 02.10.2025 г. по гр.д. №278/2025 г., ІІІ ГО на ВКС. Всяка от страните по трудово правоотношение има правен интерес от обявяване недействителността на трудовия договор или на отделни негови клаузи. Упражняване на правото може да стане в самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, вкл. и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение. Искът по чл.74 КТ може да бъде предявен, както по време на действие на трудовото правоотношение, така и когато трудовият договор е прекратен. Във втората хипотеза правният интерес от него произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение – има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност или за дължимостта на трудови възнаграждения, обезщетения или други престации по трудовото правоотношение. На основание чл.75 от КТ отношенията между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен договор.

Затова преюдициалното произнасяне по релевираната от заинтересованата страна недействителност на договора с това решение има значение по исковете за законността на уволнението, за възстановяване на работа, обусловен от действително трудово правоотношение или за дължими по трудовото правоотношение парични престации.

Ето защо, основателни са оплакванията на въззивника във въззивната жалба за необсъждане на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и непроизнасяне и по всички поддържани доводи и възражения на страните.

Въззивният съд намира, че клаузата на чл.2 ал.1 от процесния трудов договор, предвиждаща, че същият е сключен до завършване на посочената по-горе работа, е недействителна. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че клауза за срочност по чл.68 ал.1 т.2 КТ е недействителна, ако не е посочена конкретна, а обща работа, или ако работата е с постоянен характер. При липса на ясно дефиниран резултат, договорът се преобразува в такъв за неопределено време /безсрочен/. От съдържание на процесния трудов договор е видно, че страните са имали воля на сключат безсрочен трудов договор по чл.67 ал.1 т.1 КТ. Ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема въз основа на други елементи от съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок.

Изискването за ясно дефиниране на определена работата, за изпълнението на която е сключен трудовият договор, намира приложение и по отношение на трудовите договори по чл.107р КТ, като последицата при липса на определяне на работата, за която е сключен, 3 отново е превръщане на трудовия в договор в безсрочен – в този смисъл е определение №203 от 18.03.2022 г. по гр.д. №3533/2021 г., III ГО на ВКС. В процесния трудов договор работата, за изпълнението на която той е сключен, е посочена бланкетно и по начин, непозволяващ индивидуализация, поради което и предвидената клауза в титулната част на договора за срочност на трудовото правоотношение - чл.107р ал.1 КТ вр. чл.68 ал.1 т.2 КТ, не може да се приложи. С оглед изложеното, въззивният съд приема, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение. Недействителността на посочената клауза от сключения между страните трудов договор, респ. преобразуването му в такъв за неопределено време, сама по себе си обаче не може да обоснове незаконност на процесното дисциплинарно наказание.

На ищеца е вменено извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 т.4 и т.7 КТ вр. чл.7 ал.3 т.4 от трудов договор №17307/07.06.2023 г. вр. чл.195 ал.1 КТ, а именно: неявяване на работа на следните дати: 10.07.2024 г., 11.07.2024 г. и 12.07.2024 г.; на 15.05.2024 г. в рамките на работното време и при съвместно пътуване със служебен автомобил за посещение на потенциални клиенти в гр. София, заедно с Ч.Д., си е уредил среща с потенциален клиент от частния си строителен бизнес – от 16:00 ч. в гр.

София, ресторант „Хепи Бар и Грил Изток“, ул. „Акад. Методи Попов“, която среща е продължила около 1 час; на 27.05.2024 г. в рамките на работното време и при съвместно пътуване със служебен автомобил за посещение на потенциални клиенти в гр. София, заедно с Ч.Д., си е уредил среща с потенциален клиент от частния си строителен бизнес – от 14:00 ч. в офиса на строителна фирма „Домекс“, ул. „Гатьо Шишков“ №22, която среща е продължила около 40 мин.; на 27.05.2024 г. в рамките на работното време и при съвместно пътуване със служебен автомобил за посещение на потенциални клиенти в гр. София, заедно с Ч.Д., си е уговорил срещи с подизпълнители и клиенти от частния си строителен бизнес – първата среща е била в 13:30 часа в гр. София, в новострояща се жилищна сграда на ул.