Решение № 130 от 21.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Червен бряг, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100860 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг, чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК е постъпила искова молба на Н. П. Н., с ЕГН ********** от гр. *** против *** В. Н., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ***, с която на основание чл. 49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК на ответницата е изпратен препис от исковата молба и й е указано, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор. В срока за отговор не е подаден такъв.

С исковата молба са представени като писмени доказателства – у-е за сключен граждански брак, декларация за семейно и имотно състояние, нотариално заверена декларация за идентичност на лице с различни имена, проект на споразумение по чл.51 от СК, адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса. Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на *** г. в гр. Червен бряг, който е бил първи и за двамата.

Твърди се още и, че от началото на 2015-а година отношенията им се влошили, но въпреки всичко продължили да живеят заедно до месец март 2015 г., когато ответницата сама напуснала семейното жилище и пожелала да прекратят брака си по взаимно съгласие.

Твърди се още и, че както преди, така и след раздялата не поддържали нормални съпружески отношения, непрекъснато ответницата обиждала и злепоставяла ищеца пред роднини и приятели. Твърди се, че от повече от 10 години живеят в условията на фактическа раздяла.

1

Ищеца счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание и няма никакъв смисъл и възможност да бъде заздравен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях по вина на ответницата, алтернативно да се прекрати брака по вина и на двете страни. В исковата молба се твърди още, че от брака страните нямат непълнолетни деца. Ищеца заявява, че не желае лична издръжка от съпругата си. Потвърждава, че страните имат придобито семейно жилище находящо се в ***, като не се противопоставя след прекратяване на гражданският брак същото, да бъде предоставено за ползване на ответницата – *** Н..

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адвокат Ц. Ц. от ПлАК, който от името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована, не се явява лично и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № *** от *** г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който имат родени три деца, които към момента са пълнолетни, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, както и на кого да се възложи ползването на семейното жилище.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на *** г. От разпитаният в о.с.з. свидетел – ***, без родство със страните, чийто показания съдът кредитира като правдиви, почиващи на личните му възприятия и наблюдения се установява, че от брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Същите живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 15 години в условията на фактическа раздяла. Счита, че връзката между страните не може да бъде възобновена, като причина за това посочва обстоятелството, че ищеца не живее в гр. Червен бряг. Не изнася други данни за отношенията между съпрузите.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище, показанията на разпитания в о.с.з. свидетел и процесуалното поведение на ответницата намира, че отношенията между 2 съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между страните не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между тях. Дългия период на фактическа раздяла безспорно е оказал своето влияние за това, като по делото липсват данни за някоя от страните, която да е предприела стъпки към възобновяване на отношенията и изобщо брачната връзка.

Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“, то е правно понятие в българското семейно право (чл. 49, ал. 3 от СК), при което съдът установява кой съпруг е отговорен за края на връзката. Тя се изразява в неизпълнение на брачни задължения, като съдът анализира обективни и субективни причини, които са направили съжителството непоносимо. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, като вина за това имат и двамата съпрузи. Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по вина и на двамата съпрузи.

Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите притежават семейно жилище и в исковата молба ищеца е поискал същото, находящо се в *** да бъде предоставено за ползване на ответницата – *** В. Н..

По отношение на фамилното име на ищцата след развода: По делото ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е изразила становище по отношение кое фамилно име желае да носи. Предвид обстоятелството, че тя по всяко време би могла да поиска това в отделно производство, както и, че постановявайки евентуална промяна от сега съществуващото положение би имало за последица в едномесечен срок да извърши подмяна на документите си за самоличност, то съдът приема, че след прекратяване на брака, съпругата следва да запази брачното си фамилно име – Н..

По разноските: С подаване на исковата молба е внесена цялата необходима сума за 3 образуване на делото, поради което не се дължи довнасяне.

Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да се понесат от всяка от страните така както са направени.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на *** г. в гр. Червен бряг граждански брак между Н. П. Н., с ЕГН ********** и *** В. Н., с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА на основание чл.49, ал.3 от Семейния кодекс, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака *** В. Н. да продължи да носи брачното си фамилно име Н..

ПОСТАНОВЯВА семейното жилище находящо се в *** да бъде предоставено за ползване на *** В. Н..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4