Решение № 24 от 09.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кюстендил, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Йоланда М. Цекова

Надя Сп. Г.ева при участието на секретаря Галина Г. К.ова в присъствието на прокурора В. Д. П. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600642 по описа за 2022 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП Дупница и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния обвинител и граждански ищец Я. И. П., подадена чрез защитника му адв.Т. Н., срещу оправдателна Присъда № 8/28.04.2022 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1077/2020 г. по описа на съда, подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав съдия Н. Н., с която подсъдимия Д. Е. Н., ЕГН **********, е признат за невиновен и на осн.чл.304 НПК оправдан в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т. 12 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 НК.

В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на присъдата поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на мотивите на мнозинството от съдебния състав/съдебните заседатели/ с изискванията на чл.305 НПК и несъответствие на възприетата фактическа обстановка с доказателствата по делото, вкл. с установения механизъм на телесната повреда от СМЕ, които еднозначно сочат на виновност на 1 подсъдимия. По тези съображения се моли за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване нова присъда с признаване на подсъдимия Н. за виновен по повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания в протеста не са направени.

Във въззивната жалба и допълнителните бележки към нея са направени оплаквания за постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения - оскъдност на мотивите на присъдата, приравнено към липсата им, както и за недопустимост на обсъждането в тях на личните впечатления и възприятия на постановилата ги част от съдебния състав относно показанията на частния обвинител и обясненията на подсъдимия.

Сочи се още, че не става ясно от мотивите от показанията на кои свидетели, които са повече от 35, се приема за множество разменени удари между частния обвинител и подсъдимия,тъй като не се сочат имена, както и защо е прието липса на умисъл за нанасяне на телесна повреда на пострадалия.

Неясно е за повереника и защо са игнорирани показанията на самия пострадал П. от съдебните заседатели. Сочи се още в жалбата, че е безспорно доказана фактическата обстановка по ОА от показанията на частния обвинител Я. П. и на свидетелите О.А., Д.С., В. И., В. П., В.В., М.С., Р. Н., В.Ц., както и направените разходи от частния обвинител за консумативи за оперативното му лечение и претърпените от него болки и страдания от причинената му от подсъдимия средна телесна повреда. По тези съображения се моли за отмяна на І-инстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда с пълно уважаване на двата граждански иска за имуществени и неимуществени вреди и алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.І НПК поради липса на мотиви.

Доказателствени искания в жалбата не са направени.

В о.с.з. прокурорът поддържа протеста и счита, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна по изложените в протеста съображения и моли за отмяната й и за постановяване на осъдителна присъда с определяне на исканото от прокурора наказание.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Я. П. – адв.Т. Н. поддържа жалбата и допълнението към нея и се солидаризира с мотивите на прокурора, като поддържа двете алтернативни искания във въззивната си 2 жалба – за отмяна на присъдата с постановяване на нова осъдителна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на соченото процесуално основание в жалбата.

Защитникът на подсъдимия Е. Н. – адв. Н. Х. в подробната си пледоария оспори протеста и въззивната жалба, като изрази становище за несъставомерност на обвинението за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК поради липса на хулигански подбуди. Отделно от това е недоказан субективния елемент на деянието, което не е намерило място в мотивите на присъдата. Поддържа се и наличие на съществен проблем в доказване авторството на деянието от подсъдимия Н., правилно прието за недоказано от мнозинството на І-инстанционния съдебен състав, поради противоречие на събраните гласни доказателства. Недоказан е и механизма на причиняване на увреждането според защитата – налице е тежко счупване, но защитата изключва възможността то да е причинено от удар с коляно със засилка, защото би размазало главата на пострадалия, което очевидно не е налице.

Защитата допуска възможност причиненото на пострадалия увреждане да е причинено от удар с юмрук от друг състезател, но не от подсъдимия.

Защитата намира за недоказан гражданския иск за имуществени вреди поради това, че в представената фактура пише само“консумативи“, които е възможно да са вариращи от лигнин до памперси, без конкретизация. Шината не фигурира във фактурата като цена. Недоказан е според защитата и гражданския иск за неимуществени вреди. По тези съображения се моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Адв. Н. репликира защитата относно оспорения механизъм на причиненото увреждане от удар с коляно в положението на пострадалия, намиращ се на колене на земята, при което ръстът на подсъдимия и пострадалия, което е посочено в мотивите на присъдата, няма значение. Относно възражението за съдържанието на представената фактура адв.Н. изтъкна, че самата администрация на болницата на ВМА я съставя и след заплащане на необходимите консумативи е извършена оперативната интервенция на пострадалия.

Защитата отправи дуплика относно съдържанието на фактурата в смисъл, че това, което не се докаже, не се е случило и отбелязването “консумативи“ е недостатъчно. Относно механизма на причиненото увреждане адв.Х. заяви, че 3 при разпита на свидетелите, част от които вражески за подсъдимия, еднозначно е заявено, че подсъдимият атакувал пострадалия в гръб, а не отстрани, поради което е абсурдно нанасяне удар с десния крак от лява страна.

Дупликата на защитата мотивира повереника да отправи молба към защитника за разясняване на понятието“вражески свидетели“, употребено в дупликата.

Защитата отговори, че това са свидетели, които не са настроени положително към защитата на подсъдимия.

Подсъдимият в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника му и като последна дума моли за потвърждаване на оправдаването му.

КнОС, след запознаване с доводите и възраженията на страните, с материалите по делото и проверявания съдебен акт, в рамките на визираните му от чл.313 и сл.НПК процесуални правомощия, намери постановената присъда за незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – липса на мотиви, в които е ясно очертана възприетата от съда фактическа обстановка, както и липса на надлежно обсъждане на всички доказателства, вкл.пълното игнориране на релавантнти доказателства, както и на обосновани правни съображения за постановяването на оправдателната присъда. Всичко това обуславя неяснота във волята на съда и формира абсолютното отменително основание на чл. 348 ал. 3 т. 1 и т.2 предл. І-во НПК – допуснато съществено процесуално нарушение в атакуваната присъда, която няма мотиви и това е довело до ограничаване процесуалните права на страните.

Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда, постановена от мнозинството на съдебния състав – съдебните заседатели и подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав, подсъдимия Д. Е. Н., ЕГН ********** е признат за невиновен в това на 30.09.2018 г. на стадиона в с. Копиловци, обл.Кюстендил, по хулигански подбуди, чрез нанасяне удар с крак в областта на главата, да е причинил да Я. И. П., от гр.София средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – фрактура на долна челюст вляво, в областта на пети зъб и и фрактура на орбиталната част на горната челюст вляво и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за 4 престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.1във вр. с ал.2 НК. С присъдата са отхвърлени исковете за непозволено увреждане – за имуществени вреди в размер на 3000 лв. и за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.

В особеното мнение на председателя на състава е заявено несъгласие с мнението на мнозинството от съдебния състав и е изразено мнение, че от събраните доказателства по категоричен начин се установява авторството и вината на подсъдимия в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 НК, като председателят се солидаризира с мнението на мнозинството единствено за липса на хулигански подбуди при извършване на деянието.

Мотивите на присъдата имат следното съдържание: В началото е посочено съдържанието на внесеното с ОА обвинение, след което е записано, че у съдебните заседатели от събраните писмени и гласни доказателства не се е създало безспорно впечатление и убеждение, че Н. е причинил на Я. П. средна телесна повреда. Следващият абзац съдържа кратко описание на съдържанието на дадените от подсъдимия обяснения. След това се съдържа цитирания във въззивната жалба абзац, че всички разпитани повече от 35 свидетели преки очевидци на побоя твърдели, че двамата футболистисъперници подсъдимият и пострадалият по време на мача си разменили множество удари с юмруци в областта на главата, но причина за това е навлизането на пострадалия остро с крак на играча от противниковия отбор М., от което и двамата падат на земята. Подсъдимият бил встрани от пострадалия и М. , които при ставането си разменяли удари и подсъдимият се намесил да ги разтърве, от което също получил удар от пострадалия П.. От показанията на свидетелите у заседателите възникнало колебание дали точно подсъдимият е нанесъл удар с крак на пострадалия – св.В. И. видял 4-5 удара с юмруци и скок с коляно, а братът на пострадалия заявил, че подсъдимият ударил пострадалия отзад откъм гърба с коляно в главата. Пострадалият и М. били изгонени от съдията на мача св. Б. заради размяната на удари между тях и този свидетел е заявил, че не е видял подсъдимият да рита с коляно пострадалия. По-нататък се описват впечатленията на заседателите от дадените от пострадалия показания и че пострадалият твърдял за нанесен удар с коляно от подсъдимия, но повечето свидетели казали, че Я. бил наведен с лице към земята и това е невъзможно и че показанията на свидетелите били много противоречиви. Сочи се по-нататък, че заседателите 5 не установили наличие на умисъл у подсъдимия за нанасяне средна телесна повреда на пострадалия и не бил убедително доказан и гражданския иск, като не разбрали какви болки и страдания е преживял пострадалият.

Като обобщение е посочено, че от всички разпитани свидетели и от разпита на вещото лице, изготвило СМЕ, у тях не могло да се сформира по безспорен и категоричен начин убеждение, че подсъдимият е извършил визираното в ОА престъпление и не може да се постанови осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и това са техните мотиви за оправдаването на подсъдимия.

От това съдържание на мотивите на присъдата, макар и тя да е оправдателна, е очевидно тяхното фрапантно несъответствие на изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК, както и на чл.107 ал.5 НПК.

В тях липсва изложение на приетата от съда за установена фактическа обстановка от всички събрани в съвкупност по делото писмени и гласни доказателства. Липсва и доказателствен анализ, респ. въз основа на кои доказателства се приема тази фактическа фактическата обстановка, което е абсолютно задължителен реквизит за мотивите на една присъда.

Безспорно по делото са налице две групи противоречиви свидетелски показания. Първата група са показанията на свидетелите, по-голяма част от които са преки очевидци: Я. П./пострадалият/, О.А. – асистент рефер на мача между отборите „Копие“ на с.Копиловци и „Славия“ – с.Граница/ приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/, В. И., В. П., Р. Н., С.Г., В.В., В.Ц., М.С./приобщени по реда на чл.281 НПК/,М. Н., П. П., Р.Й., Д.С.. В тази група са и показанията на свидетеля-очевидец В. Б. - главен съдия на мача/на л.247-гръб от делото на КнРС/. От прочита на мотивите прави впечатление, че тези свидетелски показания изобщо не са обсъждани от съдебните заседатели дори обобщено, само с обобщаване съдържанието на заявеното от тях, а споменатото за съдържанието на показанията на св.О.А. и св. В. Б. е абсолютно невярно.