Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1823 от 28.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
355/2025
Подписан
28.10.2026
В сила
28.10.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 101 (1) · Кодекс на международното частно право
  • чл. 43, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 18 (2) · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1823 гр. Варна, 28.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900355 по описа за 2025 година

С молба вх. №30239/21.09.2026г. (идентична с молба вх.

№30428/23.09.2026г. ответникът А. С. К., ЕГН **********, като изразява несъгласие със становището на процесуалния представител на ищеца, че представения документ за плащане в брой на продажната цена по договора за прехвърляне на акции представлява „хвърчаща разписка“, която не доказва плащане, застъпва становище, че тъй като твърдяното предаване и приемане на паричната сума е осъществено на територията на Република Австрия, в която държава двамата ответника имат постоянно местожителство, то приложимо към това действие е правото на тази държава. Поради това моли съда на основание чл. 43, ал. 1 КМЧП служебно да установи съдържанието на действащото към датата на плащането австрийско право, касателно наличието на ограничения относно размера, формата или допустимостта на плащанията в брой между физически лица гражданскоправните последици при евентуално неспазване на такива ограничения.

В отговора си по тази молба (вх. №32731/12.10.2026г.) ищецът „РИДЖЪНТ КЕПИТАЛ“ АД обосновава становище за неоснователност на искането, аргументирано с твърдение, че мястото на издаване на потвърждението за плащане е неотносимо, тъй като приложимото в случая право е това по местоизпълнението на договора, т.е. българското право.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

При исковете по чл.135 ЗЗД водеща е тясната връзка с договора/сделката, която се атакува в контекста на правото на ищеца като 1 кредитор да реализира вземането си от своя длъжник, който по дефиниция е участник в оспорваната сделка. Следователно приложимо е правото на държавата, която е в най-тясна връзка с оспорваната от кредитора сделка. В случая, това е прехвърлянето на безналични акции, подлежащи на вписване в Централния Депозитар. Въпросът за безвъзмездния или възмездния характер на оспорваната сделка е пряко свързан с презумпцията за добросъвестност, и следователно е в обхвата на чл. 101 (1) от КМЧП, чл. 18 (1) от Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I). Освен това доказателствената сила на декларацията относно изпълнението, съответно разписката за плащане, като едностранни изявления, също се подчиняват на правото, приложимо към договорите (чл.

101 (1) КМЧП, чл. 18 (2) от Регламент (ЕО) № 593/2008).

Следователно, в контекста на повдигнатия спор относно приложимото право, следва да се отговори утвърдително в контекста на приложимото българско право към сделките с безналични акции, вписвани в Централния Депозитар. Фактът, че декларацията на прехвърлителя на правата по тези акции и разписката за извършеното по тяхното прехвърляне плащане са направени в Австрия, не води до промяна на приложимото право, още повече като се има предвид, че оформените по този начин едностранни волеизявления са относими към изпълнението на самата сделка с тези акции. С други думи, доказателствената стойност на разписката като доказателство за насрещна престация/плащане се преценява по закона, приложим към сделката (договора), а не по закона на мястото, където е извършено плащането и е оформена разписката. Мястото на плащането и оформянето на разписката има значение единствено за начина на изпълнение, евентуални местни императивни правила, формалната валидност и допустимите доказателствени средства. Но в процесния случай няма спор за формалната валидност на изявленията в декларацията /разписката.

Що се касае до ограниченията относно разплащанията в брой, същите сами по себе си са неотносими към въпроса на приложимото към спорната сделка право в контекста на същината на въпроса за нейния безвезмезден или възмезден характер. Спорът, дали представената разписка доказва реално плащане и съответно наличие на насрещна престация, засяга самата материалноправна квалификация на атакуваното действие като възмездно или безвъзмездно. Именно поради това решаващ е законът, който урежда сделката, а не правото по мястото на фактическото предаване на сумата. В контекста на 2 чл. 135 ЗЗД това означава, че разписката може да доказва получаване на сума, но не непременно и действителна възмездност на сделката, ако не установява достатъчно насрещната престация като елемент от конкретното правоотношение. ВКС в своята практика приема, че разписката по начало удостоверява получаването на посочената сума, но не доказва сама по себе си договора или основанието на плащането, освен ако съдържа признания за съществените елементи на правоотношението — Решение № 240 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 922/2016 г., IV г. о., ГК. Това е именно въпрос за нейната материална доказателствена стойност - какво доказва документът и какво не. В контекста на чл. 135 ЗЗД това означава, че разписката може да доказва получаване на сума, но не непременно и действителна възмездност на сделката, ако не установява достатъчно насрещната престация като елемент от конкретното правоотношение.

Освен това, установения от националния закон – Закона за ограничаване на плащанията в брой - ограничителен модел по отношение на разплащанията в брой, въвежда административни и/или наказателни санкции, а не гражданскоправните последици на недействителност на сделките.

Следователно, сам по себе си този въпрос е ирелевантен за предмета на повдигнатия по делото спор по чл.135 ЗЗД.

По тези съображения искането се оставя без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №30239/21.09.2026г. (идентична с молба вх. №30428/23.09.2026г.) на ответника А. С. К., ЕГН **********, да се разпореди на основание чл. 43, ал. 1 КМЧП установяване съдържанието на австрийското право касателно наличието на ограничения относно размера, формата или допустимостта на плащанията в брой между физически лица, гражданскоправните последици при евентуално неспазване на такива ограничения.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3