Решение № 3814 от 10.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3814 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИН при участието на секретаря ЕС като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело № 20231110204730 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 4530315, издаден от СДВР, на Н. В. У. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. Изложени са доводи за незаконосъобразност на ЕФ, произтичаща от издаването му след изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Наред с това се възразява срещу съставянето на фиша извън давностните срокове на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, при което административнонаказателно производство въобще не е следвало да бъде образувано.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощения процесуален представител, в които се излагат общоважими твърдения за естеството на електронния фиш и на АТСС, като е застъпено становище за спазването на процесуалните правила и за материална законосъобразност на ЕФ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2021г. в 16:35 ч. в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ в посока от бул.

„Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ се движел лек автомобил марка ************ с регистрационен номер *******, собственост на търговско дружество „********“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала жалбоподателката Н. В. У..

В посочения пътен участък не били поставени пътни знаци от типа В26, въвеждащи забрана за превишаване на максимална скорост на движение, различна от законово установената такава. По същото време в района на булеварда до № 28, бил осъществяван 1 контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел ARH CAM S1, с идентификационен номер 11743ee. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП - СДВР, а измерването било извършено в периода от 15:00 до 17:00 часа на посочената дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.

Преминавайки в района на контрол, посоченият лек автомобил с рег. № ******* се движел със скорост от 84 км/ч, изчислена след отчитане на допустимото отклонение на техническото средство, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч., общоважима за населеното място, съгласно справка от СО – Дирекция „Управление и анализ на трафика“ с приложена към същата схема. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на основание 189, ал. 5, вр. с чл. 188, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателката Н. У. в качеството на законен представител на юридическото лице „********“ ЕООД - собственик на МПС, бил издаден атакуваният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 4530315, справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, протокол № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. от последваща метрологична проверка на АТСС, удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. за одобрен тип техническо средство за измерване от Българския институт по метрология, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 22.02.2021 г., списък с намерени фишове, ежедневна форма на отчет, справка за нарушения на водача Н. В. У., справка от СО – Дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул. „Пейо Яворов“ № 28 с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства – фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на разположението на използваното техническо средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи и автоматично генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевременно депозирана, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл.

314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна.

На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на 2 когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“, т. е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, а за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност.

Електронният фиш е връчен на лицето, вписано в регистрационния талон като законен представител на дружеството-собственик на МПС, предвид на което правилно и с оглед специфичните правила на ЗДвП е определен субекта на отговорността.

По повод релевираните от жалбоподателя възражения за несъобразяване с давностните срокове за образуване на административнонаказателното производство, както и за изтичане на предвидените в общата част на Наказателния кодекс абсолютни давностни срокове, настоящият съдебен състав намира следното: по силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, електронният фиш е приравнен по своите правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма, реквизити, срокове за издаване. Дори и при това обаче, видно от справката- извлечение от Автоматичната информационна система на „Административнонаказателна дейност“ от ОПП-СДВР, атакувания ЕФ е генериран още на 25.02.2021 г., т.е. в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Наред с това от момента на деянието (21.02.2021 г.) до датата на връчването, както и до настоящия момент не е изтекъл, предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК тригодишен давностен срок, погасяващ възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност, още по-малко пък срока на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК, който в случая се равнява на четири години и половина.

Съдът намира, че избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в актуалната си редакция предвижда, че „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно – „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, както и в настоящия случай. Мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с инвентарен номер 11743ee е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от Българския институт по метрология на основание чл. 32 от ЗИ, така и Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г., удостоверяващ изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от посочените документи, използваната система представлява одобрен тип техническо средство, съгласно приложеното нарочно Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017г., а на следващо място видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за изправност на 28.09.2020 г. в съответствие с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не намира 3 основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.

При осъществения на 21.02.2021 г. чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера модел „ARH CAM S1“ контрол върху скоростта на движение на превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 21.02.2021 г. за времето от 15:00 до 17:00 часа контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган т. е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, съгласно даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в Т Р № 1 от 2014 г. на ВАС критерии. Поради това, за установените чрез използваното техническо средство нарушения, е приложим специалния ред за реализиране на административно наказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП относно отсъствието на контролен орган и нарушител касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.